Завистта е често срещано човешко качество. Това е отрицателна и често разпространена черта в характера на хората. Поражда се много лесно и се изкоренява много трудно. Завижда се за най-различни неща, кажи – речи за всичко, което можем да открием...

Неслучайно малките деца се страхуват от тъмнината. Някои от тях продължават да се боят и като възрастни. Причината за това е неспособността да разберем какво се спотаява в мрака, какви са замислите и движенията му. Черна и безкрайна, тъмнината е символ...

В живота на човека има едно екзистенциално събитие, което преодолява самотата и не накърнява, а напротив усилва личността. Това събитие е любовта. Тя заема особено важно място в битието ни, защото е част от нашия духовен свят...

Tрябва отначало да се разбере какво е любов, защото, питайки за божествената любов, вие предполагате, че знаете какво е това любов. Но любовта ви е непозната. Това, което ние приемаме за любов, е нещо друго. И преди да се пристъпи към истинското, трябва..

АКО БЯХ РЕКТОР, ТО БИХ БИЛ ДОБЪР РЕФОРМАТОР. Есето няма официален характер, но има доста интересни аспекти, които засягат работата на един ректор.

Всеки човек е изправен пред многобройни избори и предпочитания всеки ден, истината е, че много малко хора осъзнават това, за тях тези избори са прости ежедневни действия, но привидно прости някои се оказват от голямо значение за развитието и динамиката...

Училището – възторжено възхвалявано и не по-малко страстно оплювано. Гимназията, която още в древна Гърция свързвали с думите “Patemata matemata” (учението е мъчение) и за която се твърди, че ти дава толкова много...

Имало едно време един сакат принц, който станал цар, но първо разгадал загадката на Сфинкс…

"Кой съм аз в сферата на обществото"...В търсене на невъзможната реалност, питаш ли се някога кой си? Не какъв искаш да бъдеш, а кой си в действителност. Аз лично си задавам този въпрос по-често, отколкото е полезно.Коя съм в действителност?...

В началото на Х век в Преславската книжовна школа се създава нова, втора славянска азбука – кирилица. След нейната поява двете азбуки съществуват паралелно - Х-ХІ век.