Филтрирай резултатите
151-160 от 671
2 стр.

Подробен преразказ на "Серафим"

В тая страшна жега посред лято, този човек си бил навлякъл с дълго зимно палто, но главата си бил нахлупил смачкано бомбе, а краката му били обути с цървули.
4 стр.

Душата на Елисавета е ту окрилена, ту разпъната на кръст

Едно от най-големите постижения на съвременната българската литература е известната творба на Емилиян Станев "Крадецът на праскови". Повестта разкрива писателя като познавач на човешката душевност.
7 стр.

Мотивът за прераждането в разказа “Шибил”

Разказът неслучайно е поставен от автора на първо място в сборника - той се явява своеобразна експозиционна рамка, тъй като чрез образа на централния персонаж Шибил.....
3 стр.

Вдовишкият свят на човешкото страдание в "Задушница" от Елин Пелин

Тъжна, „заупокойна” музика изтръгва Елин Пелин от пастелната болка на есента за успокоение страдащите души на своите герои от разказа „Задушница”.
3 стр.

Яворовите "хайдушки копнения"

В поезията на П. К. Яворов пулсира съдбовността - национална и лична. В прозата му живее магията на поета. И затова е трудно да раз­глеждаме „Хайдушки копнения” и биографията на Гоце Делчев като чиста белетри­стика.
3 стр.

Елин Пелин - "На оня свят"

Разказът изказва идеала на Елин Пелин за обществено и нравствено устройство на земния човешки свят.Непостижимостта на този идеал се внушава чрез специфичното сюжетно решение:”оня свят” представя идеите за ред и справедливост...
3 стр.

Пейо Яворов - "Нирвана "

Стихотворението „Нирвана” на Яворов е включено в цикъла „Прозрения” на представителната му поетична книга „Подир сенките на облаците”, изляз¬ла през 1910 г.Съчетава хармонията между човек и действителност и между духовния порив на Аз - а.
3 стр.

Никола Фурнаджиев

Биография, етапи в живота му и творчество на автора. Изброени са произведенията му.
1 стр.

Любовта, свободата и смъртта („Крадецът на праскови” - Емилиян Станев)

Една повест за непреодолимите човешки чувства. Елисавета и Иво...
6 стр.

"Бай Ганъо"– пътуването от своето към чуждото

През 90-те години на 20 век се наблюдават три водещи тенденции в в българската литература, представящи различни творчески концепции – народничество, социалицъм, социален критицизъм и индивидуализъм.