Платон говори за тези два свята в един от диалозите си, а именно в „Държавата”, седма книга. Там той представя тези светове, образно казано, като светове на светлината и тъмнината.

Най-добрият подход към философията е да задаваш философски въпроси: Как е сътворен светът? Има ли воля или смисъл в това, което се случва? Съществува ли живот след смъртта? Как изобщо да открием отговорите на тези въпроси? И най-важното: как да живеем?

Един от основните проблеми, който рано или късно възниква пред всеки един човек е този за смисъла на живота. Това е въпрос, който съдържа в себе си доста противоречиви понятия и не довежда само до едно решение.

Ако се замислим по-дълбоко върху значението на понятията добро, зло, любов, всъщност ще установим, че сме в състояние да дадем само битово определение на тези понятия, позовавайки се на примери от живота.

Както споменахме вече, рефлексията възниква във философията, една от най-абстрактните области на човешкото познание и още от възникването и има риск, тя да се отдалечава от практиката.

Анти-християнството” на автора на “Антихрист” не е насочено към учението на Христос, към автентичната идея на Спасителя, а само към начина, по който тя е била “употребена” от свещениците ...........

Нека да се върнем ДОСТА по-назад във безкрайния поток на времето, когато във стаята наречена пространство е нямало НИЩО. Нито молекула, нито атом. Тук поради законите на нашата природа бихме казали: Нищо=Нищо, защото Нищо по никакъв начин...

Айнщайн включва космологичната константа в своите уравнения на общата теория на относителността, защото вярва, че вселената е стационарна.

Онова, което е далеч от всякакво съмнение и е от първостепенно значение е, че дори да се възприемат оспорваните аргументи на един верен редукционист, принципът е едно нещо, а практиката - съвсем друго.

Структурата, знакът и играта в дискурса на хуманитарните науки Жак Дерида