Филтрирай резултатите
81-90 от 123
6 стр.

Българската държава през първите десетилетия на XIV век

Във времето, когато вдовицата на цар Смилец и деспот Алдемир преговарят със сърбите, в татарската “Златна орда” се случват събития, важни за българската история...
2 стр.

Балканите през XIX век – различната Европа

Балканите през XIX век – различната Европа. Историкогеографско съчинение.
2 стр.

Политически системи през 20 век

Таблица с характирните черти на тоталитаризъм, демократизъм и авторитаризъм.
2 стр.

Политически фактори за османското нашествие

Както балканските, така и османските извори представят османското нашествие като безреден низ от набези, сражения и мирни договори, подобен на Брауновото движение...
11 стр.

Залезът на ранносредновековното българско царство

По време на управлението на Симеон България достига до апогея на своето териториално и политическо могъщество.Паралелно с това върхови постижения бележи и българската култура.
4 стр.

Втората световна война

Какво господства в историческия процес? Закономерността или уникалността? На този въпрос еднозначен отговор не е даден, а е и твърде съмнително, че това ще се промени в бъдеще. Един факт обаче се налага по необходимост.
8 стр.

140 години от гибелта на Хаджи Димитър - изследване

Мислено се връщам към горещото лято на 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. е събитие не на мирните орачи и тихите и кротки художници и търговци .
3 стр.

Англия и Франция във годините между Първата и Втората световна война

С изборите през 1931 г. националната коалиция се закрепва с цел да стабилизира икономиката, правителството съкращава разходите и увеличава данъците.
17 стр.

Просветният абсолютизъм

ПРОСВЕТЕНИЯТ АБСОЛЮТИЗЪМ Просвещението е прието широко от горните слоеве на буржоазията и от либералната част от аристокрацията. Постепенно новите идеи оказват влияние сред редица приближени до властта благородници - съветници и министри в Испания...
2 стр.

Минало и бъдеще: има ли смисъл историческото познание?

За ползата от историческото познание се говори още по време на Възраждането. По време на петвековното безпросветно съществуване историческата памет съхранява българите като народ.