Филтрирай резултатите
241-250 от 384
7 стр.

Катя Кузмова за Пеньо Пенев

Преди да посегне към веронала и да пререже вените си във фаталната нощ на 27 април 1959, Пеньо Пенев прави още един самоубийствен жест: накъсва на парчета непубликуваната си /и непубликуема във времената на безкрайния патос/ поема „Дни на проверка”.
10 стр.

Живка Шишкова: Пеньо Пенев – поет на бригадирската младост?

Когато към живота и творчеството на един творец се подходи концептуално, това носи най-малко два риска...
3 стр.

Иван Русев - критика за Пеньо Пенев

След поезията от всички изкуства театърът имаше най-дълбоко присъствие в живота и съдбата на големия български поет Пеньо Пенев.
9 стр.

Георги Янев за Пеньо Пенев - анализ

Първи цитат: "Но днес пътят е утъпкан, пътят на българската поезия - и ходенето из него е лесно. Твърде лесно..."
5 стр.

Езиковостилистичен анализ на "Тихият пролетен дъжд" от Николай Лилиев

Контрастът между двете творби проличава в разкритите различни представи за човека. Докато в "Тихият пролетен дъжд" лирическият герой е емоционален, чувствителен и деликатен, то в "Дамата с рентгеновите очи" хората са се превърнали в роботи.
2 стр.

Контрастът между интимната дълбочина на чувствата на човека в "Тихият пролетен дъжд"

В стихотворението се заговаря за онези нежност и чувствителност, които всяка личност притежава. В "Тихият пролетен дъжд" човекът е оптимист, радващ се и на малките, на пръв поглед незначителни неща като самия дъжд.
3 стр.

Деперсонализация на личността в поезията на Никола Вапцаров

Никола Вапцаров е наясно с основната роля на лидера в моментите, когато се гради историята. Но той е далеч от пренебрегването на масите; от възгордялата се егоцентрична себичност на символистите.
32 стр.

Поетическия свят на Пенчо Славейков

В нашата следосвобожденска литература Пенчо Славейков заема особено място, гради нов поетически свят. Оригиналната, противоречива и силна личност на този пръв модерен български поет и културен идеолог внася оживление в литературното творчество.
2 стр.

"Ако можеха да говорят" - Йовков

"Ако можеха да говорят" е неточно автоцитатно заглавие, чиято организираща цялото функция се изявява постепенно, в хода на прочита. Още първата творба - "Всеки с името си", насочва читателя към евентуалния "вътрешен" референт на макрозаглавието...