Филтрирай резултатите
41-50 от 359
2 стр.

Спомен, реалност и блян (сравнителен анализ на “Да се завърнеш…” и “Помниш ли, помниш ли”)
Художествените образи на рода и реалната действителност изгражда поетичното действие в стихотворенията “Скрити вопли” и “Помниш ли, помниш ли…” на Димчо Дебелянов. Родното е описано с възможно...
2 стр.

Анализ на "На прощаване" от Ботев
Ботевото стихотворение “На прощаване в 1868г.” е изградено във формата на изповед, което му придава итимно и съкровено звучене.
2 стр.

"Обесването на Васил Левски"
„Обесването на Васил Левски” е напечатано за първи път в изработения от Ботев „Календар за 1876г”. Жанрът на стихотворението е елегия, като се представя трагичният образ на света от загубата на националния герой...
8 стр.

"По жицата" от Йовков
“По жицата” е разказ за безкрайната човешка мъка, за безсилието пред жестоката съдба, но и за светлата вяра и надежда, за добротата, изразена в топло съчувствие и съпричастие.
2 стр.

Христо Ботев - "Моята молитва"
Заглавието на стихотворението – “Моята молитва” – маркира жанровата характеристика на творбата. Притежателното местоимение “моята”, съчетано със съществителното “молитва”, определя изповедния характер на творбата...
5 стр.

Анализ на "На прощаване"
Избор: свързва се с нравствената позиция на личността, за лирическият герой изборът е категоричен – борба, промяна, саможертва в името на близки и поробен народ; синоними – причини, подбуди...
2 стр.

Ботев - "Елегия"
Внушителна експликация на ужасяващата национална трагедия Ботевият текст разгръща в стихотворението “Елегия” чрез образа на страдащия народ – мъченик...
2 стр.

Отечество любезно, как хубаво си ти?
Стихотворението е първата творба в стихосбирката „Поля и гори” (1884). То продължава и утвърждава традицията във Вазовата поезия родината да бъде лирически представяна и изживявана...
2 стр.

Анализ на "Хаджи Димитър" (Ботев)
Баладата “Хаджи Димитър” е създадена във връзка с конкретно историческо лице, и изразява Ботевата представа за юнашката смърт на легендарния четник...
2 стр.

„Пътят страшен, но славен”
„На прощаване”- стихотворение, написано от Христо Ботев в 1868 година, което представлява изповед, мислен диалог с майката. Пътят страшен, но славен е поетична метефора на борбата за свобода.