Филтрирай резултатите
71-80 от 523
2 стр.

Спомен, реалност и блян (сравнителен анализ на “Да се завърнеш…” и “Помниш ли, помниш ли”)
Художествените образи на рода и реалната действителност изгражда поетичното действие в стихотворенията “Скрити вопли” и “Помниш ли, помниш ли…” на Димчо Дебелянов. Родното е описано с възможно...
2 стр.

“На прощаване” – Христо Ботев
История на творбата – 1868г. в Румъния; конкретен повод – готовността на Христо Ботев да премине с четата на Жельо войвода в България; начинанието е осуетено от румънските власти, но текстът остава ...
5 стр.

Анализ на "На прощаване"
Избор: свързва се с нравствената позиция на личността, за лирическият герой изборът е категоричен – борба, промяна, саможертва в името на близки и поробен народ; синоними – причини, подбуди...
2 стр.

Ботев - "Елегия"
Внушителна експликация на ужасяващата национална трагедия Ботевият текст разгръща в стихотворението “Елегия” чрез образа на страдащия народ – мъченик...
2 стр.

Отечество любезно, как хубаво си ти?
Стихотворението е първата творба в стихосбирката „Поля и гори” (1884). То продължава и утвърждава традицията във Вазовата поезия родината да бъде лирически представяна и изживявана...
3 стр.

Картината на победното завръщане
Картината на победното завръщане в "На прощаване" Бунтовникът нито за миг не изпитва колебание за своята съдба. Той приема саможертвата като дълг към свободата на народа. Но като всеки човек и лирическият герой мечтае да дочака деня на свободата...
2 стр.

Анализ на "Хаджи Димитър" (Ботев)
Баладата “Хаджи Димитър” е създадена във връзка с конкретно историческо лице, и изразява Ботевата представа за юнашката смърт на легендарния четник...
4 стр.

Анализи на Ботеви стихотворения
Анализи на стихотворенията "На прощаване", "Към брата си", " Елегия".
4 стр.

"Епопея на забравените"
Сред многобройните Вазови творби се откроява одата “Опълченците на Шипка”. Тя е художествен израз на авторовото преклонение пред подвига на героите от Орлово гнездо...
2 стр.

„Пътят страшен, но славен”
„На прощаване”- стихотворение, написано от Христо Ботев в 1868 година, което представлява изповед, мислен диалог с майката. Пътят страшен, но славен е поетична метефора на борбата за свобода.