Конспект по политическа психология

1. Психологически аспекти в политическите идеи от Античността до Съвремието

1.1 Политическите идеи на Платон, Аристотел, Конфуций
1.2 Психологически фактор в политиката според Макиавели
1.3 Политическа философия на Карл Маркс и Ницше
1.4 Съвременни политически теории на Б.Ръсен, Жан-Пол Сартр, Дж. К. Гълбрайт, Питър 

Дракър

2. Психологически аспекти на политическите идеи в България

2.1 Средновековие и Възраждане
2.2 Народопсихология и политически идеи през 19-20 век

3. Възникване и развитие на политическата психология

3.1 Основни психологически концепции
3.2 Политическа психология в системата на науките. Предмет и задачи

4. Изследователски методи в политическата психология

4.1 Видове изследователски методи
4.2 Техники за изработване на психологически профил на политиците
4.3 Научни проблеми при изследването на политическото поведение

5. Психология на личността на политика

5.1 Политическа личност и социално повдение
5.2 Политическа личност в системата на междуличностните отношения
5.3 Психологически аспекти на личностните политически стратегии

6. Психология на политическото лидерство

6.1 Лидерството като социалнопсихологическо и политическо явление
6.2 Структура на личността на политическия лидер
6.3 Потребности и мотиви
6.4 Устойчивост към стрес и неговото преодоляване

7. Психологически теории и модели на политическото лидерство

7.1 Теории и модели
7.2 Лидерски стилове

8. Психология на политическата власт

8.1 Основни концептуални подходи към понятието власт
8.2 Социалнопсихологически механизми на политическата власт
8.3 Методи и стилове на политическата власт
8.4 Психологически на основните елементи на властта

9. Психология на политическата комуникация

9.1 Психологически особености на вътрешната комуникация
9.2 Външна комуникация. Психологически изисквания.
9.3 Психологически особености на политическите дебати
9.4 Невербална комуникация
9.5 Медийна комуникация

Психологически аспекти в политическите идеи от Античността до 

съвременните политически теории

Политическите идеи на Платон, Аристотел, Конфуций
Платон  - Съчинения – „Държавата”, „Закони” 

Неговата политическа философия оказва влияние върху следващите епохи.
 Идеите на Платон за идеалната държава – копие на божествената форма. Според него държавата е на 
общото благо, а не на благото на отделните групи. Той налага идеята, че философите трябва да бъдат царе, а 
царете – философи. Те са тези, които трябва да управляват държавата, защото са достигнали до разума и са 
носители на мъдростта. Те са тези, които са достигнали до знанието, чрез опита, който имат. Това е 
причината те да бъдат издигнати над останалите.
Платон задава три въпроса:
 - кой ще управлява;
- кой ще воюва;
- кой ще оре (кой ще се труди, кой ще обезпечава държавата).
Класификация на видовете държавно управление според Платон:

Аристокрация

 – представена от добрия и справедливия човек. Те заемат високо място в обществото, но 

носят добродетелността в себе си.

Олигархия

 – представена от типа човек-скъперник. Концентриране на власт, стремеж към богатства.

Демокрация

 – разнообразни и многолики хора. Тя открива възможности за създаване на закони, правила.

Тирания

 – достига се когато има израждане на властта по посока на някаква силна страст. Този, който е 

овладял властта използва всякакви възможни средства. Пороците са тези, които карат властимащия да 
упражнява дори физическо насилие.
Аристотел  - Съчинения – трактатът „Политика” 
Аристотел класифицира държавните управления в две групи – правилни и неправилни. Психологически са 
аспектите, които обясняват превръщането на правилното в неправилно държавно управление.

Правилни

 – полития, монархия, аристокрация

Неправилни

 – демокрация, тирания, олигархия

Полития

 – властта стига до други нива в обществото. Политията може да се промени в демокрация. Тя е 

неправилна форма, според Платон, защото при нея се стига до неспазване на законите и правилата.  Според 
Аристотел държавата трябва да се управлява от закони, защото и най-добрите управляващи са подложени 
на чувства и изкушенията. Чрез законите се избягва субективния фактор в управлението.

Монархия

 – монархът е добър, справедлив, достатъчно мъдър, управлява с демократични средства. Когато 

монархът бъде обхванат от страст, той управлява извън рамките на добродетелността. Тогава той става 
тиранин и управлението се превръща в тирания.

Аристокрация

 – за разлика от монархията тук имаме по-голям брой управляващи. Аристокрацията се 

превръща в олигархия в следствие на промени в личността.

Конфуций  - Той въвежда нов термин в своята практическа философия – „жен”. Това е чувството за 
човечност.
Жен е една велика идея, в която откриваме неговото разбиране за човека. Жен прави човека добър и 
морално същество, което може да управлява държавата.
Жен означава да обичаш другите. Практикуването на жен означава да започнеш от самия себе си – да искаш 
да направиш за другите толкова, колкото искаш да направиш за самия себе си, да устроиш във властта 
толкова колкото самия себе си, да желаеш за другите толкова, колкото за самия себе си.
Конфуций насочва властта в този, който я упражнява и го прави равен с другите. Властта трябва да се 
упражнява не с физическо насилие и агресия, а с добронамереност.
Владетелят трябва да се грижи за три неща – народът да има храна, да има оръжие, да има доверие.

Политически идеи през Средновековието

Наблюдава се сливане на държавата с религията и църквата. Политическата мисъл е силно повлияна 

от християнството. Основната идея е за властта като божи дар. Няма власт, която да не е дадена от Бога. 
Каквото и да е държавното управление, то е дадено от Бог.
Представители – Августин Блажени (4.-5.в)Тома Аквински (12.-13.в.)

Политически фактори в политиката на Николо Макиавели

Основател на новата политическа идея е Николо Макиавели. Основно произведение – „Владетелят” – 
своеобразна библия. Той дава теория, основаваща се на много психология, чрез която владетелят трябва да 
овладее властта.

Според Макиавели съществуват три психологически фактора – интереса, ползата, силата. Чрез тях 
Макиавели обяснява поведението на владетеля. Въвежда идеята за светската национална държава.
Религиозната държава, империята, градовете-държави са отмиращи. Той продължава с класификацията на 
видовете държави:
Правилни – монархия, аристокрация, демокрация
Неправилни – тирания, олигархия, анархия.

Анархията е неспазване на реда и законите. Властта е свързана с много пороци и израждане на властта. 
Макиавели разкрива политически трагедии и фарсове. В тях той ни представя типа хора като антиподи – 
жестоки и справедливи, искрени и лукави.
Според него властта е създала много герои, но и много негодници. Във властта са участвали не малко гении, 
но същото така и не малко бездарници. Има водачи, но и нищожества.
Властта може да създава пороци в позитивния смисъл – да ориентират стратегическото развиванена 
държавата. Като антипод посочва истериците, които се справят с конкретните неща, но много емоционално.
Идеята на Макиавели за политически успех формулира правилата и техниките за политически успех, той е 
задължителен за да израства личността. Чрез него се утвърждават лидери, владетели. Осъществяването на 
политическата борба става чрез сила или закони. Всеки владетел има своите вътрешни и външни врагове. 
Вътрешните са от собствения град, държава, а външните – от друг град, държава (съседни). Според 
Макиавели владетелят трябва да го смятат за добродетелен, справедлив, честен и мъдър. Макиавели 
приема, че владетелят може да бъде двуличник – да има едно лице за своите поддръжници и друго за своите 
врагове, затова той не е много одобряван.
Според Макиавели във властта трябва да се действа така, че другите да се страхуват, а не да го обичат. Той 
утвърждава механизмите за управляване чрез страха. За ума и интелекта на един владетел трябва да се съди 
по неговите приближени и съветници. Дали са като него или са по-долу в йерархията. Това ни дава 
представа за личността, която управлява. За делата на владетеля се съди по неговите успехи. Силата на 
политика проличава в начина, по който той реагира, когато загуби. Според Макиавели има два типа 
политици – лисици и лъвове. Лъвовете са изразените политически лидери, имат авторитет и символизират 
силата във властта и я използват чрез агресия и насилие. Лисиците са политици, които действат чрез 
хитрост и за тях са характерни тайните политически действия. Според Макиавели трябва да надделяват 
политиците като тип политика.

Психологически особености в политически теории на Карл Маркс и Фридрих Ницше

Карл Маркс

Той развива марксовия социализъм. Той променя живота на милиони хора. Колкото е хулен, толкова е и 
обожествяван. Основни постулати в теорията:
- определяща роля на икономическа база, в по-субективен план битието определя съзнанието.
- класата и класовата борба – те са свързани с обособяването на различни социални групи в
обществото. Според Маркс разпределението на труда се дължи на промените, които настъпват вследствие 
извеждането на частната собственост. Класовата борба води до историческо развитие. За разлика от Ленин, 
той развива идеите, че социализма трябва да победи в капиталистическите държави. Той развива идеята з 
асоциалната революция и работническата класа.,
Фридрих Ницше
Произведение „Воля за власт”. Принос за развитие на консервативната и неконсервативната мисъл.
Ницше развива идеята за свръхчовека – волята за власт е тази, която води личността. Свръхчовекът е този, 
който трябва да властта в обществото. 
Според Ницше войната трябва да има предимство пред мира, защото чрез войната човек може да извърши 
велики дела. Ницше разделя обществото на отделни групи. Свръхчовекът е носител на разума и мост към 
бъдещето. По средата се намират кралете, героите, воините, съдиите. Долу са слугите, робите. Тези, които 
се трудят в името на средния и горен етаж.
Ницше отхвърля демокрацията като политическа организация на управление. Демокрацията е форма на 
упадък, тя изражда човека и преминава в тирания като форма на държавно управление. Висшата форма на 
държавна организация е аристокрацията.

Съвременните политически теории на Б. Ръсел, Ж. Сартр, Д. Гълбрайт и П. Дракър

Бърнард Ръсел
Най-сериозните му изследвания са в областта на политическата психология. Фундаменталното понятие в 
неговата философия е властта. Според него всеки индивид, който притежава воля се стреми към властта. 
Чрез властта има предполагаеми резултати за постигане на цели.
Ръсел разглежда индивидуалните аспекти на властта. Това са:
- гола власт (власт над другия, владеейки го физически);
- наказания и поощрения;
- като въздействие върху съзнанието на човека (чрез убеждение, чрез внушение и чрез
подръжание).
Той прави класификация на хората според стремежа им за власт. Дели ги на две групи:

1. Хора, които съдържат потенциално в себе си чертите на лидер – политическия процес

определя дали те могат да заемат лидерска позиция. Стремят се задължително към властта.

2. Хора, които не изпитват любов към властта и се подчиняват.

Бягството от свободата се развива главно в кризисни периоди. Според Ръсел има хора, които могат да се 
противопоставят на подчинението, но не биха искали те да управляват.
Идея за колективните аспекти на властта – не само организацията прави личността, но и личността прави 
организацията.
Жан Пол Сартр
Чрез свободата той прави анализ и оценка на ролята и мястото на личността и разкрива свободната личност. 
Според него свободата е и самота. Основният определител на свободата е страхът. Влиянието на страха е 
най-силно по отношение на свободата. Според Сартр политиката е начин за влияние на едни хора над други 
хора.
Сартр отбелязва, че политиката се основава на отношение съвпадение на интересите. Съвпадението на 
интереси води до формиране на общности. Политиката се основава и на несъвпадение на интереси, когато 
имаме противопоставяне.
Сартр свързва политическия процес с интересите.
Сартр обяснява култа към личността като функция на системата. Приемат се само положителните неща и се 
отхвърлят негативните.
Джон Гълбрайт
Той е един от съвременните икономисти, провежда изследвания на властта. Гълбрайт разглежда 3 
инструмента за упражняване на властта:
1. Принуждаваща власт – чрез заплахи, физическо насилие, заповеди, нареждания и т.н.
2. Компенсаторна власт – предоставяне на нещо ценно на подчинените.
3. Условна власт – чрез използване на убеждение и внушение. Стремеж за промяна във
възгледите на хората.
Зад тези инструменти стоят източниците на власт:
1) Личността – достъпът й зависи от способността й да убеждава другите. Изключително й е важно 
доверието. То е източник и основание за власт. Той описва феномена „синтетична личност” – приписват й се 
качества за упражняване на власт.
2) Собствеността – най-прекият път за постигане на властта, защото осигурява ресурси на властта.
3) Организацията е в основата на властта. В съвременното общество без организация е невъзможно 
овладяването на властовите лостове.
Питър Дракър
Той е основоположник в мениджмънта в политиката. Разглежда го в 3 равнища:
- политически аспекти в стопанския мениджмънт;
- политически мениджмънт и политически маркетинг – без научнообосновани подходи, без научни методи, 
без съответните специалисти по организация, политическите партии не могат да разчитат на успех.
- социално-политически последици от превръщането на стопанския мениджмънт в основен фактор за 
просперитет.
В развитите общества възниква новият плурализъм – този на групите, на отделните страни в обществото.
Дракър издига мотото „Внимание!Харизма!”. Според Дракър не е важно дали един лидер е харизматичен, а 
дали води правилна или неправилна политика.

Политически аспекти в политическите идеи в България

Може да ги открием в първите жития. Например житията на Кирил и Методий, “Черноризец храбър” и др. 
Те показват социалното влияние и идеологията на времето. Религиозните особености оказват голямо 
влияние и в политическото развитие на страната. Етноса също има голямо значение.
Роля на социалната психика в обществения живот се свързва с формирането на различни социални групи и 
мястото им в обществото.
Значението на характеристиката на личностите на обществото също е проблем значим от онова време.
Презвитер Козма „Беседа против богомилите” и Йоан Екзарх „Пролог към небесата” представят 
политическата насоченост, която имали техните учения, идеологията им и тн.
Второто българско царство – разхвърляни политически идеи. Едно от важните жития е това на Патриарх 
Евтимий. То има политическа роля по време на падането на страната под турско робство. Периодът на 
робството затруднява политическото развитие в страната. 
След робството значима е “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски. В нея можем да открием 
опит за социално-психологически портрет на българина след няколко века робство, промените, които 
настъпват след няколко века робство.
Значим е и Софроний Врачански, които разглежда душевността на раята. “Горски пътник” на П.С.Раковски 
– той е един от първите в българската политическа мисъл. Най-важна е националната доктрина, 
представена чрез поглед на Раковски.
Записки за България и българите” на Любен Каравелов – свързва се с ясна и обективна оценка за 
етническата оценка и идеи за бъдещето. Не може да се пропуснат и Ботев и чувството за политическо 
бъдеще

Народопсихологията и политическите идеи ХIХ-Х век

19. - 20. век

Д-р Кръстьо Кръстев е част от кръга „Мисъл”. Представя един психологически подход, който се състои във: 
„Психология на бита, езика и нравите” и „Психологически ескис”. Той представя част от 
западноевропейските течения.
Димитър Благоев – произведение „Обществена психология”. Основният й акцент са социалните идеи в 
началото на века. Характерен е психологически елемент при оформянето на различните социални групи.
През 1905 г. Я. Сакъзов издава своята книга „Цезаризъм или демокрация”, с която се опитва да даде отговор 
на въпроса има ли възможност да се сложи край на неконституционното управление у нас, и ако има – при 
какви социални и политически условия. Той представя отношението към монарха и властта му.
Тодор Панов – „Психология на българския народ”. Откриваме опит за анализ на масовото поведение в 
България. 
Антон Страшимиров – има няколко книги с най-задълбочените портрети на Каравелов и Стамболов. Друго 
произведение му е „Книга за българите” и „Реформата”.
20. век
През този период на преден план излиза народопсихологията на политическия процес с оценка на класите. 
Основни проблеми са:
- за обществената психика – повишаване на общественото и политическо съзнание;
- политически анализ на социални групи;
- обществени явления – политическа апатия, агресия, робска психика.
Иван Хаджийски – „Бит и душевност на българския народ” – разкрива образа на еснафа, на селячеството, 
психологическите аспекти, свързани с избухването и развитието на Априлското въстание. Описал е добре 
делото на Георги Хлътев (Бенковски). От важно значение са и прогнозите на Хаджийски, описани в 
„Психология на обществения живот”, издадена в два тома.
М. Геновски – „Общественост и култура” – ангажира се с проблема за масите и въздействието върху тях.
Д. Гарвалов – „Социална психопатология” – разглежда няколко проблеми – колективните психози, 
психичните заряди и окултизма. В периоди на криза и неяснота се наблюдава обръщане към окултизма.
Стефан Костурков – „Върху психологията на българина” – откроява около 40 качества на българина и 
душевността му.
Здравко Митовски – „Ролята на мистицизма в обществените движения”