1. Какво представлява колянната става?

Колянната става е най – голямата става в човешкото тяло. Чрез 
нея бедрената кост се свързва с подбедрицата. В колянната става 
вземат участие долният край на бедрената кост (фемур), горният 
край на големия пищял на подбедрицата (тибия) и колянното 
капаче (патела). Капачето е вложено в сухожилието на 
четириглавия бедрен мускул и контактува само с бедрената кост. 
Долният край на бедрената кост и горният край на големия 
пищял (тибиално плато), както и задната повърхност на капачето 
(обърната към бедрото) са покрити със ставен хрущял. Колянната 
става има три отдела: външен и вътрешен, в които контактуват 
фемур и тибия и фемуропателарен, в който контактуват 
бедрената кост и капачето. 

Ставата се стабилизира от редица структури. Във вътрешността 
на коляното се разполагат две кръстосани съединително-тъканни 
връзки: предната и задна кръстни връзки. Във външния и 
вътрешния отдел на ставата между бедрото и големия пищял се 
намират двата полулунни хрущяла - външния и вътрешен мениск. 
Съществуват и две извънставни съединително-тъканни връзки от 
двете страни на коляното. Отвън ставата е изолирана от 
съединителнотъканна обвивка (ставна капсула). Ставната кухина 
е изпълнена с оскъдно количество вътреставна течност, която 
улеснява приплъзването на хрущялните ставни повърхности. 
Колянната става позволява дижение само в една равнина (сгъване 
и разгъване и незначително въртеливо движение на подбедрицата 
спрямо бедрото) и пренася цялата тежест на тялото върху долната 
част на краката. 

2. Какво представлява изкуствената колянна става (колянна 

ендопротеза) и колянно ендопротезиране?

Изкуствената колянна става се причислява към групата на 
медицинските импланти и се нарича още колянна ендопротеза. 
"Ендо" означава "вътрешен", т.е. ендопротезата е изкуствена 
част, която замества увреден и неспособен да изпълнява 
нормалната си функция орган или част на тялото, в случая 

колянната става. Ендопротезата се имплантира дълбоко между 
мускулите, на мястото на естествената колянна става. 

Съвременните колянни изкуствени стави са много разнообразни. 
Съществуват уникондилни ("подменя се хрущяла и част от костта 
единия отдел на колянната става) и тотални колянни ендопротези 
(при тях се "подменят" хрущяла и част от костта на износените 
външен и вътрешен отдел на ставата между бедрото и големия 
пищял, а също и хрущяла и част от задната повърхност на 
капачката.). Далеч по-разпространени са тоталните протези. При 
тях протезирането на колянното капаче е въпрос на избор на 
опериращия лекар (може да бъде извършено или не). Въпреки 
съществуващото голямо разнообразие сред тези импланти, 
всички тотални колянни изкуствени стави се състоят от следните 
компоненти: 

бедрена компонента - представлява част, имитираща формата на 
долния край на бедрената кост, изработена от специални метални 
сплави 

тибиална компонента - представлява метална плочка, изработена 
от специални сплави, която се закрепва в горната част на 
обработения горен край на голямопищялната кост на 
подбедрицата 

пателарна компонента - тя има окръглена форма, изработена е от 
специален метал и пластмаса и с нея се подменя (опционално, по 
избор на хирурга) увредената ставна повърхност на колянното 
капаче, с която то контактува с бедрената кост. 

пластмасова "вложка" или "инлей" (англ. "inlay") - представлява 
плочка, залягаща между бедрената и тибиалната компоненти, 
която като релеф наподобява повърхността на горния край на 
тибията (тибиалното плато). Инлейът е изработен от специална 
пластмаса-полиетилен. Върху него се приплъзва бедрената 
компонента на протезата. Относно закрепването на 
полиетиленовия инлей към тибиалната компонента на протезата 
съществуват изкуствени колянни стави с фиксиран или подвижен 
(мобилен) инлей. 

Тоталните колянни ендопротези могат да се разделят на два вида 
и по друг признак: със и без запазване на задната кръстосана 
връзка. Протезите със запазване на задната кръстосана връзка се 
прилагат при по-леко увредени коленни стави. В случаите на 
много тежко увредено коляно обикновено се предпочитат 
импланти без запазване на задната кръстосана връзка. Липсата на 
задната кръстосана връзка, която нормално предотвратява 
приплъзване на тибията назад спрямпо бедрената кост се 
компенсира от по особена форма на полиетиленовата вложка и 
бедрената компоненат на протезата. 

Това сложно устройство на колянната изкуствена става има за 
цел да наподоби максимално сложната биомеханика на 
естествената колянна става. 

Тоталното колянно ендопротезиране (тотална колянна 
артропластика) или "подмяната" на колянната става с изкуствена 
такава представлява сложна хирургична операция, при която 
износената ставна повърхност на долния край на бедрената кост, 
горния край на голямо-пищялната кост и задната повърхност на 
колянното капаче се отстраняват от тялото и на тяхно място се 
имплантират ("вграждат") компонентите на изкуствената колянна 
става, които се сглобяват във вътрешността на тялото. 

Закрепването на бедрената, тибиалната и пателарната (на 
капачето) компоненти към съответните кости се осъществява с 
помощта на специален костен цимент. Той представлява 
вещество (полиметилметакрилат), което при определени условия 
преминава от пластично (меко, подходящо за моделиране) 
състояние в твърдо. Костният цимент навлиза в порестата 
пространства на обработените кости и след втвърдяването се 
характеризира с голяма здравина и якост и осигурява голяма 
контактна площ между имплантите и костта. Полиетиленовата 
"вложка" или "инлей" се закрепва между бедрената и тибиална 
компоненти на механичен принцип, като може да бъде подвижна 
или неподвижна спрямо подбедрицата

3. Кои болни са "кандидати" за имплантиране на изкуствена 

колянна става?

Голям брой заболявания могат да увредят хрущялните 
повърхности и костите, вземащи участие в колянната става и по 
този начин да предизвикат болка, скованост, ограничение на 
движенията в ставата, контрактури (състояния, свързани с 
ограничение на сгъването, разгъването в коляното или и на 
двете), деформация на коляното и инвалидизация (неспособност 
за извършване на ежедневни дейности). 

Подмяната на колянната става с изкуствена такава се прилага в 
напредналите стадии на увреждане на коляното, когато методите 
на консервативното лечение (противовъзпалителни и 
болкоуспокояващи лекарства, лечебна физкултура и 
физиотерапия и т.н.) са изчерпали възможностите си. 

Най-чест "повод" за колянно ендопротезиране са напредналите 
стадии на дегенеративно заболяване на колянната става или т.нар. 
гонартроза. Това заболяване се среща по-често при възрастни 
хора, при хора претърпяли травми на коляното с увреждане на 
структури като менискусите, кръстните връзки, ставния хрущял и 
други, при хора подлагали колената си на големи физически 
натоварвания, хора с неправилна осева конфигурация на 
колянната става и др.. В голямата част от случаите не се открива 
конкретна причина за развитието на гонартрозата (идиопатична 
гонартроза). Гонартрозата може да бъде едностранна или 
двустранна. 

Друг немалък контингент от пациенти, подлежащи на подмяна на 
колянната става са тези страдащи от тежък ревматоиден артрит 
на коляното. Средната възраст на пациентите с ревматоиден 
артрит, които се подлагат на имплантиране на изкуствена 
колянна става е обикновено с около 10 години по-ниска 
отколкото при пациентите с гонартроза. 

Други заболявания , които увреждат тежко колянната става и 
стават причина за подмяната и с изкуствена такава са костни и 
други тумори около коляното, псориатичния артрит и 

инфекциозни артрити, костно-ставната туберкулоза, някои 
вътреставни счупвания на коляното и др. 

Дълго продължаващата (хронична) силна болка и/или тежкото 
увреждане на функцията на ставата, което силно затруднява 
ежедневните дейности като ходене, качване по стълби, ставане от 
седнало положение и т.н обикновено са главните "причини" да се 
прибегне към тотално колянно ендопротезиране. Този метод на 
лечение се прилага обикновено, когато са увредени тежко два или 
всичките три отдела на колянната става. 

Тъй като изкуствената колянна става може да престане да 
"работи" добре с времето (да се появят болки, подуване и 
нарушена функция в коляното става), вземането на решение дали 
и кога да се предприеме "смяната" на колянната става с 
изкуствена не е лесно, особено при по-млади хора. Обикновено 
към ендопротезиране се прибягва когато болката стане трудно 
търпима и неповлияваща се от консервативното лечение и когато 
функцията на колянната става е толкова тежко увредена, че пречи 
на болния да извършва обичайни ежедневни дейности. 
Колянното ендопротезиране е планова операция, което я прави 
само една от няколко опции или алтернативи. Наред с огромната 
полза, тази процедура крие и редица рискове и ограничения за 
пациента. Във вземането на решение за "подмяна" на колянната 
става участват както лекарят ортопед, така и самия пациент (на 
който най-подробно се разясняват всички рискове, недостатъци и 
предимства) и редица други специалисти, които преценят 
състоянието на болния и вземат участие в подготовката му за 
тази сериозна оперативна намеса. Пациентът трябва да е наясно с 
подробностите около процедурата и очакванията си за изход от 
нея. 

4. Какви са рисковете на колянната артропластика 

(имплантиране на изкуствена колянна става)?

Имплантирането на изкуствена колянна става е сериозна 
оперативна намеса, предизвкваща промяна в начина на живот на 
пациента, което крие редица рискове и възможности за 
усложнения.