(1)

Начини за отводняване и експлоатация на открити отводнителни 

съоражения.

Отводняването е изкуствено отстраняване в безопасно място на излишните повърхностни води и 

понижаване на нивото на подпочвените води до безвредни стойности на определена площ от 

местността.

Отводняването се извършва за:

­

Подобряването на условията за обработка на почвата и за вегетация на културите в 

селското стопанство (това е отводнителна мелиорация);

­

Временно или постоянно понижаване на подпочвените води при строителство на сгради и 

съоръжение и при тяхната експлоатация;

­

Усвоявяне на нови земеделски площи;

­

Увеличаване на дъбочината без подпочвени води с цел нейното използуване (например 

подземните железници в метрополитените понякога са на дълбочина 100 и повече метри).

Валежите, които падат на територията на РБ имат неравномерна месечна интензивност (от 23 

до  186 mm). Затова в земеделието се налага извършването на напояване и отводняване, а в 
строителството и експлоатацията на строителни съоръжения – само отводняване да площи с 
излишък на повърхностни и подпочвени води.

Основни форми за отводняване

За поддържане на необходимата влажност в почвата се използуват четири форми за 

отводняване.

А) Ускоряване на отичането на излишните повърхностни води.

За целта се използуват открити регулиращи канали (канавки), всяка от които отвежда водата от 
определена ивица на местността.  

Тази форма се прилага при глинести почви с дълбоко разположение на подпочвените води, т.е. 
когато повърхностните води не могат да бъдат филтрирани в почвата.

Б) Понижаване на нивото на подпочвените води.

Прави се в случай, когато подпочвените води са нивото на терена или на дълбочина по­малка от 
коренообитавания почвен слой или от дълбочината на фундиране на сградите. В случая се 
използва отводняване чрез дренажи или чрез открити отводнителни канали , които 
отвеждатводата във водоеми. Тук е важно да се избере оптимална отводнителна норма. 

В) Преразпределяне на влагата в почвата.

1