1.

Обект,   предмет   на   геогр.   наука.   Място   на   географията   в   системата   на   науките.   Съвременна 
система на географските науки

Географското   образование   е   дълъг   и   сложен   процес   на   събиране,   систематизиране,   съхраняване   и 

предаване на географските знания опит. То е резултат от дейността на много поколения хора. Развитието на на 
географското познание се е извършвало заедно с общото културно развитие на човечеството. Съвременнта 
география е нерзривно свързана с историята на обществото. В развитието на геграфското познание могат да се 
обособят отделни етапи – всеки със свои особености на процеса на познание и на географско занание като 
продукт   на   тозо   процес.   В   зависимост   от   това   географията   е   изпълнявала   различни   функции.   Науката 
представлява подредени знания за явления от околния свят, науките се различават по три основни белега. 
Първият е обект или обект  на изследване  на телата  и явленията,  които попадат  в обсега  от изучаване  на 
определена   наука.   Вторият   е   предмет   на   излесдване   на   онези   особености   на   явленията   или   телата,   които 
изследват конкретната наука. Третият белег са методите на изследване, начините за събиране и обработка на 
информацията,   която   използва   съответнатa  науka.   Значимостта   на   предмета   на   изследване   за   йижота   на 
обществото е обективният критерий и доказателство за необходимосттта от същността на съответната наука. 

През всички епохи от развитието на човешкото общество географията е била сред най-значимите науки. 

Човек винаги се е нуждаел от знания за средата, в която живее и, в която извършва своята трудова дейност. В 
резултат от развитието на обществото, на изследване на Земята, на обикалящия човека свят постепенно са се 
усъвършенствали   съвременните   географски   изследвания,   сложното   взаимодействие   между   природата   и 
обществото   на   различни   равнища.   Предметът   на   съвременната   геогерафия   е   свързан   с   изследването   и 
логичното   обяснение   на   общите   и   регионалните   –   пространствени   закономерности   –   природа,   общество, 
стопанство. В геграфските изследвания се отделя внимание на оптимизирането и усъвършенстването на тази 
система.  Целта  е  да  се  променят   отношението   и действието   на  човека  в природната   среда,  да  се  внедрят 
технологияно по нови техники в стопанството. 

Обект на изследване на географията е географската обвивка. Тя има сложен строеж, в нея се включват 

геосфери, които си взаимодействат, като хидросфера, биосфера, педосфера, част от литосферата и атмосферат. 
В състава на географката обвивка влизат разлияни по обхват  сложност обекти. В нея непрекъснато протичат 
природни и социално-икономически процеси и взаимодействия – проявяват се и разнообразни закономерности. 

Човечеството  е възникнало и се развива в геофрафската обвивка, от която черпи ресурси за своето 

съществуване. Географската среда е тази част от географската обвивка, в която се осъществява човешката 
дейност. Тя осигурява на обществото необходимите природни условия и ресурс. В резултат на антропогенната 
дейност   географската   среда   непрекъснато   променя.   Според   едно   от   мненията   обект   на   изследване   на 
географията   са   природата,   обществото   и   взаимодействията   между   тях,   което   е   на   четири   нива   – 
глобално(планетарно), регионално, национално, локално.

Разнородният обект на географията дава основания тя да се приема като природно – обществена наука с 

подчертано комплексен х-р. Оттук произтичат връзките й, както с природните, така и с обществените науки. 

Предмет на изследване  на географията  е пространствената  диференциация  на природата  по земната 

повърхност(ррелеф,   климат,   почви),   както   и   пространствената   организация   на   обществото,   различиятав 
държавното устройство, в развитието на селищата и стопанството. Както става ясно в основата на географските 
изследвания стоят пространствените отношения, връзки и зависимости между процеси, явления, събития, което 
определя нейната уникалност като природно-обществена науказа разлика от други науки, които имат същия 
предмет   на   изследване.   Предметата   на   географската   наука   непрекъснато   се   осъвременява,   разширява   и 
обогатява   в   зависимост   от   потребностите   на   обществото   и   от   нивото   на   развитие   на   общонаучните   и 
философските теории. Сега се поставя акцент в/у взаимодействието м/у природата и обществото от позициите 
на идеята за устойчиво развитие. Тази идея се формира на конфернцията на ООН за околнта среда и развитието 
в Рио де Жанейро през 1992г., в програмата за 21в. Същността на идеята за устойчиво развитие е паралелното 
съгласуване и трайно решаване на въпросите за развитие на обществото и за опазване на оклоната среда. По 
този начин се осигурява задоволяване на потребностите на днешното общество без да се излагат на рискове, 
вузможностите и на бъдещите поколения да задоволят потребностите си. Реализирането на идеята за устойчиво 
развитие   предполага   промяна   на   начинана   мислене   и   отношение   на   хората   относно   разпределението   и 
потребностите   на   ресурсите   и   на   личната   отговорност   на   всеки   индивид,   засилване   на   международното 
сътрудничество и на взаимодействието по проблемите на околната среда.

На трето място стои синхронизирзнето и контролирането на законодателствата на страните и региони 

при изграждане на регионалните и международните стратегии за устойчиво развитие. 

Географията мойе да се нарече наука на трите „X” – холистична(за света като цяло), хорологична (за 

пространственотовзаимоотношение, наука за пространството), хронологична (за измерване на времето).

Под   класификация   се   разбира   групиране   на   обектите   и   предметите   на   изследване   по   определени 

признаци. Като природно-обществена наука географията има сложен предмет на изследване, затова въпросът