1.Възникване  и  разви-

тие на социалната педа-

гогика

Годината  на  възникване

на  социал.  педагогика  е

1894  и  е  свързана  с

името на немския профе-

сор  Паул  Наторп.  В

своята книга "Религията в

границите  на  хуман-

ността" той поставя като

подзаглавие "Една глава

за  основите  на  социал.

педагогика".  Пет  години

по-късно  П.  Наторп  из-

дава своето главно съчи-

нение 

"Социална

педагогика", поради което

той се смята за основател

на  това  направление  в

педагогиката. Наторп раз-

глежда  социал.  педаго-

гика  като  педагогика  за

всички млади хора, която

има за задача да възпита

в младежта началата на

солидарност и обществе-

ност. Той определя

социал.  педагогика  по

следния начин: "социал-

ните условия на

образованието и образо-

вателните условия на со-

циалния живот-

ето тема за тази наука."

Един от последователите

на П. Наторп, който също

дава "широко" определе-

ние за соц. педагогика е

Е. Борнеман. Според

него соц. педагогика има

за задача да способства

за индивидуалната

самостоятелност  в  соц.

групи и общности, да се

грижи за културата и ху-

манизтичното  развитие

на  обществото.  Така  с

циал.  педагогика  про-

никва  във  всички  сфери

на възпитанието.

Друг немски автор от по-

новата  история  на  соц.

педагогика- Клаус Молен-

хауер в книгата си "Увод в

социал. педагогика" я

определя  като  "отговор

на  типичните  проблеми

на модерното общество".

Според  руския  автор  А.

Мудрик  соц.  педагогика

изучава възпитанието

в контекста на социал за-

цията. Е. Никитина опре-

деля соц. педагогика като

частно-педагогическа

дисциплина,  която  из-

следва  педагогическите

явления  в  традиционно

непедагогически области

на  обществената  прак-

тика-социалната работа,

здравеопазването, култу-

рата, спорта и др.
Има  и  автори,  които

дават "стеснени" опреде-

ления на соц. пе-

даогика. Според Херман

Нол задачата на соц. пе-

дагогика е даването

на екстремна помощ, не-

обходима в случаите ко-

гато семейството и

училището  не  могат  по

някакви  причини  да  из-

пълнят своите функции.
От различните определе-

ния  на  авторите  се

вижда, че разбирането

за  соц.  педагогика  пре-

търпява сериозно разви-

тие и изменение в

исторически  план.  Така

социал. педагогика посте-

пенно се формира

като теория и практика на

социализацията  на  д

цата,  подрастващите  и

всички  останали  граж-

дани на обществото. Като

теория  социал.  педаго-

гика се развива в лоното

на педагогическите науки,

но  със  силни  връзки  и

взаимодействия с остана-

лите обществени и хума-

нитарни  науки.  Тя  е

академична специалност

в много университети,

има  свой  понятиен  апа-

рат,  теории,  концепции,

методи.

Като практика соц. педа-

гогика  намира  приложе-

ние в редица институции

както в сферата на обра-

зованието,  така  и  в

областта  на  социал.

грижи, здравеопазването,

закрилата на децата, пре-

венцията

и т.н.

Социалната  педагогика

като теория и практика е

призвана:

•Да предотврати или по-

могне при настъпили де-

виации в поведението на

деца, 

ученици,

възрастни;

•Да  окаже  съдействие  и

помощ на различни кате-

гории хора да

решат  сами  своите  про-

блеми,  така  че  да  могат

спокойно  да  работят  и

живеят сред другите;

•Да окаже помощ на лица

и  групи,  които  по  раз-

лични  причини  са  из-

лезли  извън  нормите  на

поведение,  постепенно

да се интегрират отново в

обществените  отноше-

ния.
В  края  на  19-ти  и  нача-

лото на 20-ти век социал.

педагогика все

още не е намерила място

сред  университетските

учебни дисциплини,

но  в  практиката  соци-

ално-педагогическите

идеи намират широко

приложение.  Пример  за

това е създаването и дей-

ността на Съюза за

закрила  на  децата  в

България. Той е учреден

само 5 год. след възник-

ването  на  Международ-

ния  съюз  за  помощ  на

децата през 1920 г.

Съюзът инициира създа-

ването  на  мрежа  от  ин-

ституции- здравно-

съвещателни  станции,

ученически  трапезарии,

детски летовища,

дневни  детски  домове,

детски  градини,  сиропи-

талища. В съюза

членува и Дружеството за

борба  с  детската  пре-

стъпност, което

инициира идея, сходна с

днешните  представи  за

пробация, а именно-

децата престъпници (спо-

ред  тогавашния  термин)

да не изтърпяват

наказанието  си  в  затво-

рите наравно с възраст-

ните, а да имат условия

за  превъзпитание.  За

тази  цел  дружеството

създава първото социал-

но-педагогическо заведе-

ние от този тип, наречено

"Дом за човещина".
Друга важна инициатива,

която  се  свързва  с  дей-

ността  на  Българския

женски  съюз  е  открива-

нето  на  Висшата  соци-

ална  школа  през  1932  г.

Това е първият образова-

телен институт за подго-

товка 

на 

социал.

педагози  в  България.  В

школата са се приемали

жени  и  девойки,  за-

вършили  гимназия  или

педагогическо  училище,

които  се  подготвяли  за

работа в сферата на со-

циал. грижи. Преподава-

тели  са  били  едни  от

най-видните учени- проф.

Михаил Герасков,проф.

Асен Златаров и др. Към

1940 г. социално-педаго-

гичеката  практика  има

вече значителни постиже-

ния и в страната е налице

мрежа  от  социално-

възпитателни институции

за деца и възрастни.
През годините на социа-

листическото управление

този добър опит не само

е  забравен,  но  поради

идеологическата обреме-

неност е обявен за "бур-

жоазен",  а  социалната

педагогика е представена

като  идея  на  западното

общество за опозиция на

комунистичекия педагоги-

чески

модел.

След промените в Бълга-

рия от 1989 г. обществе-

ното внимание отново се

насочва към социал. пе-

дагогика като наука и ака-

демична 

дисциплина.

Още в началото на 90-те

години  е  налице  остра

нужда от специалисти за

работа в социал. сфера и

така възниква необходи-

мостта от създаването на

самостоятелна универси-

тетска специалност.