По време на турското робство песента за българите се 
превръща в отдушник на най-съкровените им чувства. Тя е 
израз на протеста срещу жестокото потисничество и начин да 
се съхрани душевността на българина. Песента се запомня 
лесно и се разпространява бързо. Затова и стихотворенията 
на Ботев се приближават до народното творчество и в 
поезията му песента е символ на завета за борба, който поетът 
оставя на народа.

Песента на Христо Ботев е песен на патриота и бореца и често 
се различава по своя плам от тази на останалите българи. В 
някои произведения песента се проявява като сантиментална 
и лъжлива мелодия, която поетът не разбира и отрича. 
Лирическият герой на Ботев признава песента единствено 
като най-чиста и възвишена форма да се възпее родолюбието 
и да се призове към борба. Той не може да подеме безгрижна 
мелодия, докато звучат песните на робството. Чрез своята 
песен лирическият герой търси съмишленици, които не само 
ще запеят редом с него, а и ще го последват в същинската 
борба за родината.

Поезията на Ботев е създадена, за да предизвиква 
лъжепатриотите да се осъзнаят, безгрижните да се пробудят и 
мълчаливите роби да надигнат глас. Песента е израз на 
гласност и представя различни духовности. Затова и песните 
в творчеството на поета са различни.

Христо Ботев осъзнава , че народът не намира сили да се 
противопостави нито на турците, нито на лъжепатриотите и 
чорбаджиите. Лирическият герой се бори именно за тези 
изстрадали хора, мамени от всеки, които са толкова 
премазани от робството, че нямат сили да надигнат глас:

Мълчи народа!

Глухо и страшно гърмят окови…