background image

                       АНАЛИЗ   НА   „ХАДЖИ ДИМИТЪР”  ОТ  ХРИСТО БОТЕВ

       Баладата „Хаджи Димитър” е написана от Хр. Ботев – 1873г. Повод за написване на 
творбата е историческо събитие – разграма на четата  на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. 
И смъртта на историческата личност Хаджи Димитър Асенов.

       Лирическият герой в творбата на Ботев е Хаджи Димитър- революционер и бунтовник 
искащ да извоюва свобода на своя скъп народ.

      Още в първите стихове на баладата авторът поставя темата за живота и смъртта две 
понятия, единни и неотделими едно от друго, свързани в своята противоположност.Но чрез 
своята балада „Хаджи Димитър” и стихотворението „На прощаване” Ботев утвърждава идеята, 
че смъртта не е действителен край на човешкия живот, героите загинали  за правда и свобода 
са безсмъртни.Те живеят винаги в паметта на народа

                          Тоз, който падне в бой з свобода,

                          той не умира.

     

Цялата творба е пронизана от идеята за безсмъртието и физическата сила на героя.Това се 

показва на читателя още с първия стих:

                        Жив е той, жив е! Там на балкана
                        потънал в кърви, лежи и пъшка,
                        юнак с дълбока на гърди рана,
                        юнак във младост и в сила мъжка.

          Великият войвода се намира между живота и смъртта, там горе на балкана-който се  
явява като негов закрилник и му „пее хайдушка песен”. Юнака е ранен  тежко, с дълбоки  
рани, потънал в кръв лежи и пъшка. Но е жив! Въпреки физическата болка , героят  излъчва  
мъжество и сила,след смъртоностното сражение- показано със захвърлената пушка и сабя  
на две строшена.Балкана където лежи  „юнака”  е символ на духовна свобода и спокойствие.  
Горе в балкана страда цялата природа за него.Тя  е представена от: слънцето,  
което„ спряло сърдито пече” и небето което жалее. Всичко в природата скърби за юнака,  
дори и дивите зверове, които иначе биха разкъсали на парчета човек. Животните са  
готови да помогнат на своя брат: орлицата която „денем му сянка пази”, вълкът който  
„кротко денем раните ближи”.

     Разкрити са образите и на самодивите, които в народното творчество са представени  
като зли и нервни, а в тази творба са нежни сестри които се грижат за юнака. Раната  му  
с билки превързват и с вода студена го пръскат. А войводата ги гледа и ги пита:

                      Кажи ми , сестро, де – Караджата?

                     Де  е и мойта вярна дружина?

       Чрез тези думи героят иска да разбере какво е станало с неговата дружина и дали е  
победен врага.  Лирическият герой, не мисли за себе си, а за своята дружина, за свободата  

Това е само предварителен преглед!

Анализ на "Хаджи Димитър" от Христо Ботев

Баладата "Хаджи Димитър" е написана от Христо Ботев през 1873 г. Повод за написване на творбата е историческо събитие – разграмът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа...

Анализ на "Хаджи Димитър" от Христо Ботев

Предмет: Литература
Тип: Домашните работи
Брой страници: 2
Брой думи: 543
Брой символи: 2945
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм