АНАЛИЗ НА „ХАДЖИ ДИМИТЪР” ОТ ХРИСТО БОТЕВ
Баладата „Хаджи Димитър” е написана от Хр. Ботев – 1873г. Повод за написване на
творбата е историческо събитие – разграма на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
И смъртта на историческата личност Хаджи Димитър Асенов.
Лирическият герой в творбата на Ботев е Хаджи Димитър- революционер и бунтовник
искащ да извоюва свобода на своя скъп народ.
Още в първите стихове на баладата авторът поставя темата за живота и смъртта две
понятия, единни и неотделими едно от друго, свързани в своята противоположност.Но чрез
своята балада „Хаджи Димитър” и стихотворението „На прощаване” Ботев утвърждава идеята,
че смъртта не е действителен край на човешкия живот, героите загинали за правда и свобода
са безсмъртни.Те живеят винаги в паметта на народа
:
Тоз, който падне в бой з свобода,
той не умира.
Цялата творба е пронизана от идеята за безсмъртието и физическата сила на героя.Това се
показва на читателя още с първия стих:
Жив е той, жив е! Там на балкана
потънал в кърви, лежи и пъшка,
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.
Великият войвода се намира между живота и смъртта, там горе на балкана-който се
явява като негов закрилник и му „пее хайдушка песен”. Юнака е ранен тежко, с дълбоки
рани, потънал в кръв лежи и пъшка. Но е жив! Въпреки физическата болка , героят излъчва
мъжество и сила,след смъртоностното сражение- показано със захвърлената пушка и сабя
на две строшена.Балкана където лежи „юнака” е символ на духовна свобода и спокойствие.
Горе в балкана страда цялата природа за него.Тя е представена от: слънцето,
което„ спряло сърдито пече” и небето което жалее. Всичко в природата скърби за юнака,
дори и дивите зверове, които иначе биха разкъсали на парчета човек. Животните са
готови да помогнат на своя брат: орлицата която „денем му сянка пази”, вълкът който
„кротко денем раните ближи”.
Разкрити са образите и на самодивите, които в народното творчество са представени
като зли и нервни, а в тази творба са нежни сестри които се грижат за юнака. Раната му
с билки превързват и с вода студена го пръскат. А войводата ги гледа и ги пита:
Кажи ми , сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Чрез тези думи героят иска да разбере какво е станало с неговата дружина и дали е
победен врага. Лирическият герой, не мисли за себе си, а за своята дружина, за свободата
Предмет: | Литература |
Тип: | Домашните работи |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 543 |
Брой символи: | 2945 |