Русенски университет „Ангел Кънчев”

Катедра: Земеделска техника

К  У  Р  С  О  В  А       Р  А  Б  О  Т  А

по

Растениевъдство ІІ част

Тема:     Разработване на технология за 
производство на продукция от фуражен грах

Разработил:Боряна Йорданова Пасева
Фак.№ 072069
Специалност: Аграрно инженерство
Курс: ІV  8б група

Дата                                                          Проверил:
15.10.2010г                                       /гл.ас.Ат.Атанасов/

Гра̀хът

 (

Pisum sativum

) е биологичен вид, растение от семейство Бобови 

(Fabaceae). Отглежда се като домашна култура за прехрана по целия свят.

 • 

Ботаническо описание

Обикновеният културен грах е едногодишно тревисто пролетно растение. 
Срещат се обаче и зимуващи форми, неправилно наречени зимни. 
Повечето от сортовете грах имат восъчен налеп върху стъблото, листата и 
чашките на цветовете

.

-

Коренова система

Кореновата система на граха се състои от главен корен, който прониква 
дълбоко в почвата (до 1 метър и повече) и извлича хранителни вещества и 
влага от по-долните почвени пластове. От него излизат странични 
разклонения с много коренчета, разположени предимно в повърхностния 
почвен пласт (до 20 см). По корените се намират грудкови бактерии 
(

Rhizobium leguminosarum

 biovar 

viciae

), които свързват атмосферния азот 

и го правят достъпен за граховите растения.

 -   Стъбло

Стъблото е гладко, кухо, с височина в зависимост от сорта – от 20 см до 2,5 
м. По височина на стъблата сортовете се разделят на няколко условни 
групи: ниски - с височина до 45 см, полуниски – 45 - 65 см, средни – 65 - 
95 см, високи – над 95 см. Стъблото e просто или щамбово, надебелено в 
горната си част, пълзящо, увивно или изправено. Повечето от сортовете, 
които се отглеждат в нашата страна, имат прости стъбла. Щамбови стъбла 
имат както ниските, така и високите сортове. Колкото стъблата на даден 
сорт са по-високи, толкова той по-лесно и по-рано поляга.

 -

   Листа

Листата на граха са чифтоперести, с един до три чифта яйцевидни, повече 
или по-малко закръглени или продълговати листенца, с едри прилистници 
в основата. На някои листа вместо трети чифт има само по едно листенце. 
Листата завършват с мустачета, с помощта на които растенията се крепят 
взаимно. Повечето от разновидностите с обагрени цветове имат в основата 
на прилистниците червеновиолетов пръстен, който личи още в ранния 
стадий на развитие на растението. При някои сортове освен петната по 
прилистниците се забелязват и червени кантове по листенцата, стъблата и 
бобовете. По-листата на белоцъфтящите разновидности няма оцветени 
петна или кантове.

 - 

Цветове

Цветовете са закрепени на дълги дръжки, които излизат от пазвите на 
сложните листа. Те са събрани по 1 - 2, а при някои сортове по 3 и повече в 
едно съцветие. Цветът е бял или обагрен (розов, червен, виолетов, 
цикламен и др.) в зависимост от окраската на венчелистчетата, с 

устройство, типично за бобовите. Той има 5-листна чашка, 5-листно венче, 
10 тичинки и едногнезден плодник, който завършва с дълго стълбче и 
близалце. Девет от тичинките са сраснали в основата си, а десетата е 
свободна. Цветовете на щамбовите форми са разположени на силно 
скъсени и надебелени връхни междувъзлия по 3 - 4 и повече на едно 
съцветие. Щамбовите форми биват както с бели, така и с обагрени цветове, 
срещат се и полущамбови форми, които имат по стъблата си по един или 
два цвята на междувъзлие, а връхните междувъзлия са надебелени и 
скъсени групирани 3 - 4 и повече цвята по тях.

 -

   Плод

Плодът на граха е чушка (боб), най-често зелена по цвят, а по-късно 
пожълтява. По форма чушката бива права, извита (човкообразна), 
саблевидна и др. От вътрешната страна чушките имат развит склерен 
химновлакнест (пергаментен) слой. Колкото по-добре е развит този слой, 
толкова чушките са по-податливи на разпукване. От друга страна обаче, 
такива чушки са по-устойчиви на аскохитоза. Както при високите, така и 
при ниските сортове най-долната чушка се залага обикновено не по-ниско 
от 6-ия възел. В една чушка се срещат най-често от 4 до 7 семена, а по-
рядко 3 - 19 и повече. Семената имат различна форма, големина, цвят и 
повърхност. Големината на семената е сортово качество, което варира 
доста в зависимост от почвено-климатичните и агротехническите условия 
на отглеждане. По големина на семената сортовете обикновено се 
обособяват в три групи: едрозърнести с тегло на 1000 семена над 250 
грама, среднозърнести с тегло на 1000 семена от 200 до 250 грама и 
дребнозърнести с тегло на 1000 семена под 200 грама. Формата и 
характерът на повърхността на семената са сортови качества, които 
варират в доста широки граници. По форма семената биват кръгли, овални, 
ъгловати и преходни, а по повърхност – гладки, набръчкани или преходни.

• Биологични особености 

 - 

Температура

Пониците на пролетните сортове грах понасят кратки застудявания до –5, –
6°С. От разновидностите с обагрени цветове има сортове, които издържат 
на кратки застудявания до –18, –20°С и се отглеждат като зимна култура в 
райони със сравнително кратки колебания на температурата през зимния 
период. Най-бързо расте грахът при температура около 25°С. При по-ниска 
температура той също расте добре и се развива, но вегетационният му 
период се удължава, а при по-висока температура се скъсява. По темпа на 
растеж при понижени температури се наблюдават значителни сортови 
различия. грахът се развива най-добре при умерено влажни условия. 
Крайностите му влияят неблагоприятно.