НАЦИОНАЛНОТО БИТИЕ И НАРОДНАТА
ДУШЕВНОСТ В ПОЕЗИЯТА НА
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
Темата за националната душевност е привличала творческото внимание на не един наш
писател от времето на Възраждането и през следосвобожденската епоха. Към нейните
глъбини отправя пог-лед и Пенчо Славейков, за да я освети от зрителен ъгъл, различен от
този на Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов и др.
Народният живот и националната душевност Пенчо Славейков опознава посредством
народната песен, която приема като най-чист извор на. поетичен материал й вдъхновяващ
пример за отношение към света и хората, но без да копира фолклора. Към него той подхожда
творчески. Писателската му същност й индивидуалност проявяват във философско- етичната
проблематика на творчеството му и дълбинното проникване в психиката на човека. Сред
народа той намира запазен висок морал и способност за прекрасни постъпки. В
стихотворенията се утвърждава любовта и сърдечността, човечността и верността,
трудолюбието и семейния сговор, жизнелюбието и жизнеустойчивостта. От народностни
пози-ции се третира и проблема за красотата като единство между хубост и морал, т. е. като
естетична и етична категория едновременно.
Примери за единството между физическа и морална красота Славейков намира в лоното
на народния живот в рамките на традиционната нравственост и патриархални житейски
норми. Всяко тях-но нарушаване получава неговото решително и строго противопоставяне.
Но Славейков разсъждада реалистично и деалектически. Той приема живота като
развитие и повторение, и както всичко в не-го е преходно, така е преходна и красотата. Само
животът продължава винаги красив, защото на мястото на една повяхнала красота идва нова
свежа и жизнена. На тази диалектика той подчинавя и любовта и щастието. Ярка защита на
това схващане са финалните стихове на нравствено-психологическите му поеми "Ралица" и
"Бойко". В първата от тях Иво е убит, Ралица е останала сама и нещастна, но с раждането на
сина им се озарява с нова красота - красотата на май-чинството, засиява с ореолната светлина
на най-святата любов - майчината. В раждането на детето Славейков е въплътил идеята за
тържеството на живота и любовта, на безсмъртието на живота и на любовта.
Идеята за безсмъртието на любовта, но вече свързана с мита за физическото прераждане
на човека в мащабите на земната природа, красиво битува в баладата "Неразделни". Иво и
Калина са пренесли себе си в жертва на голямата си любов, пред която родителите са
поставили пречки.
Самоубийството на двамата влюбени Славейков внушава не като отказ от живота, а като
протест срещу жестокостта на патриар-халните нрави, затова с правото си на творец ги дарява
с нов живот в природата, където трайно тържествуват любовта, красотата и хармонията.
В Славейковите творби, в които битува прекрасното в национлния живот, редом с пиетета
към женската красота, се налага и епитета към жената майка, пазителка на домашното
огнище- в национален и на живота - в общочовешки план.
В поемите си "Ралица" и "Бойко" Славейков изобразява с психологическа дълбичина на
любовта ревност но не ревностно като едно отрицателно нравствено проявление, а като
душевна човешка драма, която причинява.нещастие не само за околните, но и опустошава
самата личност.
Душевните терзания и разнищването на личността, поради несподелена любов определят
жизнения път на Бойко в рамките на едноименната поема. С вещината на психолог и майстор
художник на словото "Славейков изобразява зигзагите на душевните терзания на своя герой,
които очертават няколко стадия на развитие и проявле-ние: когато "измяната на модрооката
Неда вгорчава живота, а на сър-цето му пада сянка, когато по същата причина се пропива и се
откъсва от работата си, нещо, което в очите на народа е еднозначно на морално падение до
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 984 |
Брой символи: | 6400 |