Цветомир Венциславов Найденов

Езикова гимназия “Проф. Д-р Асен Златаров” – гр. В. Търново 

Глобалната мрежа като възможност човек да упражнява 

демократичните си права

Интернет   навлиза   все   повече   и   повече   в   живота   на   всеки   един   човек. 

Глобалната   мрежа   се   ражда   след   дългата   връзка   между   техническия   и   научния 
напредък.   Днес   виртуалното   пространство   поставя   всички   нас   в   една   творческа 
позиция   –   то   ни   предоставя   възможности   да   участваме   активно   в   различни 
регионални,   национални   и   международни   инициативи   със   социална,   правна, 
икономическа и политическа насоченост. Именно възможността чрез Интернет да се 
осъществяват   редица   социални   и   политически   връзки   е   предпоставката,   която 
изгражда   убеждението,   че   глобалната   мрежа   е   стожер   на   съвременните 
демократични права.

Без   съмнение   се   коментират   и   констатират   много   от   негативите   на 

информационното   общество.   Незаконно,   вредно,   дискредитиращо   личността 
съдържание   се   разпространява   в   цялата   мрежа.   Недостойно   обаче   би   било,   ако 
отречем   или   пренебрегнем   позитивните   носители   в   Интернет.   Не   случайно   аз 
приемам   глобалната   мрежа   като   устойчив   фундамент   за   развитието   на 
демократичните права на всеки гражданин.

Преди   да   навляза   в   същността   на   разработката   си,   мога   да   откроя   най- 

съществената причина, заради която избрах да участвам в този конкурс, а именно – 
и аз и Интернет много си приличаме. Ние заедно сме рожби на “прехода”. Пиша 
“преход”, защото аз съм роден във време, когато се поставят основите на смени в 
политическата и обществената сфера, на нови етапи от икономическо  развитие и на 
нови перспективи пред  човечеството. Както  за всичко  ново създателите възлагат 
надежди и очаквания,

 така и моите създатели – моите родители, така и групата 

инженери-   математици   и   технолози,   създатели   на   глобалната   мрежа,   възлагат 
своите големи очаквания – всичко ново да бъде в името на усъвършенстването на 
интелекта и утвърждаване на рационалното у всеки. Дали аз ще постигна това към 
което  съм   бил  упътен   и  това,     което  впоследствие  съм   осъзнал,   че  е  мой  дълг, 
зависи   изцяло   от   мен.   Въпросът   с   Интернет   обаче   е   една   съвършено   различна 
реалност. Интернет се прави от много хора, наречени users /юзъри/, които хора са с 
различно мислене, с различни подходи и с различни ценности.

В България не сме се докоснали все още до онази демокрация, която виждаме 

в ЕС или другите западни държави. Без да подценявам когото и да било отбелязвам 
само, че да се приеме Интернет като устойчивост по отношение упражняването и 
защитата   на   човешките   права   изисква   доста   рационално   мислене   и   рационален 
подход     при   осъзнаването   и   откриването   чертите   на   демокрацията.   Принципите, 
които ме доведоха до тезата за полезността на Интернет, са в резултат на личните 
убеждения, че: