МИТ, ФОЛКЛОР И ЛИТЕРАТУРА. 

ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ПРОЦЕС

Какво ще научим

Запознаването със съдържанието от тази глава ще ви даде 
възможност да усвоите понятията:

1. Митология, словесен фолклор и литература

2. Митологични и фолклорни елементи в литературния текст

3. Културни епохи. Литературата като процес

2.1. Митологично мислещият човек 

вярва

 в историите, 

разказани в 

митовете

, и в съществуването на героите, 

участници в описваните събития. 

Митологическите текстове

 не представят фикционален 

(измислен)

свят

 за разлика от литературните. Независимо 

дали става въпрос за текстове на шаманизма, политеизма 
или монотеизма, дали те съществуват само като устни 
предания, или и под формата на свещени книги (като Стария 
завет, Евангелията, Корана и др.), разказаното в тях се 
възприема като 

истина

. 

Шаманизмът

 е представа за света, която се свързва с 

обожествяването на някакъв 

тотем

 - прародител на 

общността. Тотемът най-често е животно, но може да бъде и 
растение, и дори някакъв природен обект. Например 
преклонението пред Балкана в нашата култура и 

1

определянето му като 

баща

, 

закрилник

, 

страж

 и т.н. е 

остатък от подобно тотемно мислене.

Политеизмът

 е митологична система, която представя 

вярата в съществуването на много богове и полубогове. 
Типични случаи на политеизъм са митологията на древен 
Египет, индуизмът, митологията на древна Гърция и др. В 
древногръцката митология всеки мит може да бъде свързан с 
проявата на четири основни форми: 

име на божеството 

или полубожеството

,

 разказ за неговите подвизи

 и 

животинския 

и

растителния му символ

. Например 

повелителят на Олимп е представен чрез името Зевс, 
разказите за неговите подвизи и символиката на орела и 
дъба. Неговата дъщеря Атина Палада освен чрез името си е 
представена чрез повествования за нейните дела и 
символиката на совата (кукумявката, бухала) и маслиновото 
дърво.

Монотеизмът

 е вяра в единия бог - творец и повелител на 

света. Монотеистични системи са юдаизмът, християнството и 
мюсюлманството. 

Върху европейската култура особено силно влияние са 
оказали митологията на древна Гърция и християнството. 
Важна роля имат митовете за сътворението и устройството на 
света, за произхода на племената и народите, за културните 
герои от типа на Прометей и др.

Словесният фолклор

 включва разнообразни творби - 

приказки, песни, тъжачки, легенди, предания, гатанки, 
поговорки, клетви, баяния и т.н. Той се характеризира като 
“народно” или още като “анонимно” художествено 
творчество, защото при него не се поставя въпросът за 
авторството на отделните творби. Произведенията на 
фолклорната словесност възникват и се разпространяват в 

устен вид

. Те най-често са част от някакъв ритуален цикъл, 

включващ не само образци на словесното творчество, но и 
песни, танци, ритуални действа и т.н. 

2

Фолклорните творби са свързани обикновено с жизнения 
цикъл (рождение, кръщене, сватба смърт), религиозните 
празници (Коледа, Великден), земеделските дейности 
(жетва, седянка), скотовъдния бит. 

Литературата

 за разлика от фолклора е 

авторско 

творчество, разпространявано в 

писмен

вид. Светът, който 

литературният текст моделира, е 

фикционален

. Това е 

сравнително нов термин (от лат. fictio “измислица, лъжа”), 
назоваващ много старото литературоведско понятие за 
измисленост. Идва от античната реторика, където в подкрепа 
на някаква теза се конструира (измисля) примерна ситуация. 
Като литературоведски термин го използват най-напред 
англичаните. Литературоведите днес са най-категорични, 
когато определят като фикционални класическите епос и 
драма. Доколкото са сюжетни, те създават “късове от света”, 
т.е. монолитни, логизирани текстове с единно време-
пространство, постигащи илюзия за достоверност. При 
литературата се изисква начинът на словесното представяне 
на този свят да отговаря на определени (макар и различни в 
отделните епохи и култури) критерии за 

художественост

. 

Във връзка с това има случаи, когато един текст ту се 
причислява към художествената литература, ту е разглеждан 
вън от нея в зависимост от характера на съответната 
културна епоха. Същевременно има кръг от текстове, които 
са обявени за 

литературна класика

. Все пак и тук има 

движение, като отделните културни епохи предявяват своите 
предпочитания. 

Литературата се появява преди повече от 2500 години, като 
най-често изследователите свързват началния й разцвет с 
епохата на Античността. В древна Гърция се развиват 
множество нейни форми: епическа поезия (Омир), трагедия 
(Есхил, Софокъл, Еврипид), комедия (Аристофан), лирическа 
поезия (Алкей, Сафо) и др. 

Освен с писмената форма на разпространение, 
фикционалността и наличието на автор литературният текст 

3