Пунктуация

Употреба на запетая

В българската пунктуация различаваме два вида запетаи:

-единична;

-двойна/ограждаща/,която,подобно на кавичките,се състои от два елемента.

Употребата на запетая се диктува от синтактичните особености и е свързана с 
осмисляне на видовете изречения и на частите на изречението.

Алгоритъм за работа

1.

Записваме изречението.

2.

Подчертаваме сказуемите./сказуемото отговаря на въпроса:Какво 

прави?/.Броят на сказуемите определя дали изречението е просто или 
сложно/просто – с 1 сказуемо,сложно – с повече от 1/.

3.

Ако изречението епросто прилагаме правилата за употреба на запетая в 

простото изречение.

4.

При сложно изречение:

-определяме границите на простите изр.,които го изграждат;

-определяме кои прости изр. са главни и кои са подчинени.Главните могат да се 
употребят самостоятелно,докато подчинените поясняват дума от главното изр. и 
нямат самостоятелна употреба.

Пример:Тръгнах по пътеката/главно/,която водеше към селото/подчинено-
пояснява думата пътека от гл.изр.-какава пътека?-която водеше към селото/.

-поставяме знаците на границите между простите изр.в зависимост от 
книжовните правила.

-връщаме се към всяко просто изр.,за да поставим в неговите граници 
необходимите знаци.

     5. Оформяме пряка реч,ако такава има в текста,върху който работим.

Правила за употреба на запетаи в сложното изречение

1.

Главни изречения се разделат с единична запетая.Тези изречения могат да 
бъдат свързани: