Факултет по икономически и социални науки

Р Е Ф Е Р А Т

Данъци и данъчна политика

(период 2000 – 2013г.)

12 декември, 2013 г.

Въведение:

Данъкът

 е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна 

облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред 
от държавата, елемент на бюджетния  приход, който в едно с 

другите приходи се разпределя за посрещане на обществените 
потребности. Налага се на определени групи обекти или лица 
(недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при 
липса на доброволно плащане се събира принудително от 
имуществото на данъчно задължените лица.

Данъците са инструмент на фискалната политика, която обхваща 
системата и структурата на данъците, данъчните ставки, данъчните 
задължения и осигурява приходите в държавния бюджет.

Данъците и данъчните изменения въздействат косвено върху 
системата на съвкупното търсене и на съвкупното производство. 
Въвеждането на нови данъци върху дохода или тяхното изменение 
оказват влияние  върху величината на разполагаемия доход. Това 
се отразява върху разходите на потребление. Затова ако данъците 
се увеличават, разходите за потребление намаляват. 

Същност на данъците:

Данъкът има различни страни и характеристики, а именно: правно-техническа, 

социално-икономическа и военнополитическа.

От правно-техническа гледна точка данъкът е едно законосъобразно, 

задължително, формално безвъзмездно и принудително плащане на физическите и 
юридически лица в полза на държавата.

От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и 

юридическите лица, от покупателната им сила, която се изземва и предоставя в 
разположение на държавата. Данъкоплатците и преди всичко физическите лица са 
обособени в различни социални групи и класи; данъкът осъществява преразпределение 
на доходите и на социална основа.

Данъците 

имат и военно-политически аспект и характер, тъй като отделните класи и социални 
групи се обособяват в партии, които защитават техните интереси, включително във 
финансово-данъчната област. Данъците са свързани пряко и непосредствено с военното 
дело, доколкото именно и главно чрез тях то се финансира.

Функции на данъците:

Функциите, които изпълнява данъкът, са следните:

1. Фискална – осигуряване на необходимите на държавата финансови средства.

2. Социална – изграждане на данъците и данъчната система по такъв начин, че да 

се осъществява преразпределението на доходите на населението на социална 
основа.

3. Икономическа – използване на данъците като инструмент за икономическо 

стимулиране или ограничаване на стопанската активност.

4. Екологична  – използване като инструмент на държавната екологична  политика.

5. Контролна – осъществяване на контрол от страна на държавата върху обектите 

на данъчното облагане – имущество, доходи, обороти, трансфери и други, чиито 
субекти са физически или юридически лица – данъкоплатци.

Теорията за функционалните данъци се появява през 50-те години. Тя е израз на 
използването на данъците като един от главните регулатори на възпроизводствения 
процес и националното стопанство като цяло в съответствие с постулатите на 
кейнсианската  доктрина.

 Данъците осъществяват разпределението на БВП, на доходите на отделните 

икономически субекти и акумулирането на една част от тях в публичните парични 
фондове. На тази основа финансите въобще и данъците в частност често се 
квалифицират като цар на разпределителните отношения и процеси.

Господстваща днес неолиберална доктрина поставя акцента върху екологичната 

функция и роля на данъка; икономическата, респ. регулативната му функция и роля се 
отрича и отхвърля, а социалната силно се редуцира, т.е. ограничава.

Видове данъци:

При групирането на данъците може да се изходи от най-различни критерии или белези. 
На тази основа ще се получат различни групи данъци и различна структура на 
данъците:

•

В зависимост от средствата, чрез които се издължават – 

натурални

 и 

парични

.

•

Според времевия характер– 

редовни

 и 

извънредни (еднократни)

. Типичен 

извънреден данък е т. нар. данък върху военновременните печалби, прилаган в 
много страни, включително и у нас по време на Втората световна война.

•

В зависимост от начина на събирането им – 

откупни, обложни, безобложни, 

патентни

 и 

данъците чрез гербова хартия и гербови марки

.

•

Според вида на приходната форма на бюджетните звена – 

държавни 

(федерални)

 и 

местни (общински)

.

Преобладаващата част от данъчните постъпления служат за покриване на 

бюджетни разходи въобще, но има и такива данъци, постъпленията на които се 
използват за финансиране на предварително и точно определени разходи. Първите се 
наричат общи, а вторите целеви данъци. Целевите данъци са доминирали в миналото. 
Днес те се срещат много по-рядко, т.е. данъците днес имат предимно общо 
предназначение.

Все пак най-същественият белег, по който данъците могат и следва да се 

разграничават, е обектът или предметът на облагане с тях. От тази гледна точка те 
биват:

1.

Данъци върху личността

, т.е. които имат за обект на облагане самата физическа 

личност или определени нейни качества.

2.

Данъци върху имуществото

, обикновено недвижимо, но може да се облага и 

движимо имущество. Типични имуществени данъци са:данъкът върху земята, 
данъкът върху сградите, данъкът върху наследствата и данъкът върху 
превозните средства.

3.

Данъци върху определена стопанска дейност

. Първата им форма е вероятно е 

натуралният десятък. С развитие на занаятите и търговията се въвежда данък-
занятие. Облагането с данък-занятие е ставало на базата на различни мащаби – 
занаятчийски капитал, брой на заетите работници, реализиран доход или на 
трите мащаба, взети заедно.

4.

Данъци върху продажбите

. В по-ново време се облагат главно продажбите, 

реализацията или търговският оборот. Доколкото косвените данъци са свързани 
с реализирани обороти, има основание да ги наричаме оборотни данъци. 
Представителите на тези данъци са: митата, с които се облагат 
външнотърговските обороти и главно вносните такива и акцизите, които са 
данъци върху производството и реализацията на стоки – национално 
производство и внос. В края на Първата световна война се въвежда т.нар. 
генерален или универсален акциз в лицето на данъка върху оборота, наричан 
още и данък върху продажбите. С въвеждането на данъка върху оборота не се 
премахват индивидуалните акцизи, а само се намалява техният брой. Развитието