ВТУ Св. Св. 

Кирил и Методий

Р Е Ф Е Р А Т

по

Детето и изкуството

Тема:

Социалнопедагогически функции на 

изкуството и естетическата култура

Изготвил: 

проверил ………………...

Д. Коцева ПНУП 

доц.д-р /Лучея Малинова/

Ф. № 2048

1.

Художествената  култура  и   естетическото  формиране  

на 

личността.

Културата обикновено се представя във вид на определена 

знакова система, предназначена за съхраняването и предаването на 
ценности от едно поколение на друго, с което на преден план излиза 
семиотичният   й   характер.   Към   културата   също   така   се   подхожда 
като   творческа   дейност   в   сферата   на   материалното   н   духовното 
производство,   подчертавайки   евристичния   и   аспект.  

Не

  е   за 

подценяване и нейният адаптивен характер - културата се разглежда 
като   средство   за   приобщаване   на   индивида   или   групата   към 
съществуващите обществени отношения. Въпреки тези по-обобщени 
аспекти, в културата могат да се диференцират и взаимосвързани, но 
относително   самостоятелни   области.   Това   са   тези   за   социалната 
дстерминация   в   развитието   на   духовната   култура,   цялостната   и 
вътрешната взаимозависимост на системата й, връзката на културата 
с   другите   страни   от   живота   на   обществото.   Тук   спадат   и   тези, 
свързани със субекта на развиващата се духовна култура и пътищата 
за   нейното   разпространение,   както   и   начините   за   обективация   на 
духовната култура, за нейното опредметяване.    
 

Извсстно   е,   че   културата   с   постепенно   движение, 

възпроизводство,   преустройство   и   преработка   на   идеите, 
привичките,   оценките   н   т.   н.   в   процеса   на   индивидуалната   и 
съвместната дейност на хората, в общуването между тях. На тази 
основа   може   да   се   обясни   повишаващата   се   и   активна   роля   на 
културата   в   съвременното   общество,   което   води   до   истинска 
социална реализация на творческите сили на личността. Културата е 
висше   завоевание   на   човешкия   дух,   което   обхваща   голямо 
количество от сложни и разнообразни явления, характеризиращи се с 
непрекъснато развитие и усъвършенстване. Културата не е отделен 
сектор от живота, тя е качество на всички жизнени сфери, на всяка 
човешка дейност (Горанов, 1977).
 

Не с случаен тогава фактът, че в съвременното обществознанис 

се   забелязва   тенденция   да   се   разглеждат   проблемите   на 

философията, социологията, етиката, естетиката от гледна точка на 
тяхното   отношение   към   културата.   В.   Журавльов   е   прав,   когато 
отбелязва, че анализът на социалните явления и процеси все по-чеето 
започват да включват й себе си характеристиката на тези явления 
като феномени на културата (Журавльов, 1987, с- 7). Така културата 
се   превръща   в   определена   естетическа   мярка   за   явленията   в 
обществото, за формиралите се обществени отношения. Всеобщият и 
универсален характер на културата не изключва възможността тя да 
се   разглежда   като   определена   система,   която   се   състои   от   ред 
подсистеми, притежаващи определена структура. И ако културата се 
дели   на   материална   и   духовна,   то   по   отношение   на   различните 
видове   духовно-познавателна   и   духовно-преобразуваща   дейност 
бихме могли да обособим и подсистеми на духовната култура. Те са 
в пряка връзка с отдиференциранитс вече висши сфери на културата. 
Спецификата на настоящата разработка ни насочва към явленията, 
отнасящи   се   до   духовния   живот   на   обществото   и   възпитателната 
роля   на   художествената   култура-   Тя   представлява   определен   вид 
човешка дейност, специфичен начин за реализация на творческите 
възможности   на   човека   благодарение   връзката   й   с   изкуството. 
Проблемите   на   художествената   култура   стоят   в   центъра   на 
социалните   процеси,   свързани   с   развитието   на   съвременното 
общество. Известно с, че дори в днешните условия обществото все 
още не е в състояние да удовлетвори всички духовни потребности на 
личността, въпреки признаването на различни равнища и от редица 
социализиращи   институции   на   изключителната   социална   роля   на 
изкуството   в   хода   на   общественото   ни   развитие.   На   преден   план 
веднага   изпъкват   проблемите,   свързани   както   с   художествената 
култура,   така   и   онези,   свързани   със   съпътстващите   я   социални 
процеси   и  

ИЗКУСТВОТО

.Значимите   проблеми   могат   да   бъдат 

характеризирани чрез следните конкретни нива. На първо място това 
е   нивото   на   реалното   потребление   на   художествената   култура   и 
отделните   му   форми,   които   стават   достъпни   на   базата   на 
информацията, получена чрез редица статистически данни. На второ 
място е нивото на задоволяване на потребности и художествената 
сфера,   информация,   за   която   може   да   даде   само   конкретно 
социологическо   изследване.   И   на   трето   място   това   с   нивото   на 

ефективността от потреблението на продуктите на художествената 
култура,   т.   е.   ефектът   от   приобщаването   на   масите   към   нея. 
Трудностите   са   свързани   преди   всичко   с   третото   ниво   на 
потребление, защото произтичат от многообразието и сложността на 
функциите   на   изкуството,   многостранността   и   дълбочината   на 
въздействието   му.   Изкуството   притежава   изключителни 
възможности не само да разкрие богатата душевност на човека, но н 
да   формира   личността   като   субект   на   обществено-историческата 
практика и култура. Очертаването на проблемите на художествената 
сфера е свързано и с въпроса, поставен от К. Горанов за мястото и 
ролята на духовната сфера, който не може да подмине или замени и 
проблема за възпитателните задачи, които стоят пред изкуството при 
изграждането духовния облик на съвременната личност. Не са нужни 
особени доказателства, че на днешния етап от развитието на нашето 
общество все по-голяма роля и значение за ценностната ориентация 
на   подрастващото   поколение   играе   художествената   култура, 
изкуството.   Културата   се   превръща   във   все   по-мощен   фактор   за 
икономическото   развитие,   защото   цивилизацията   е   немислима   без 
висока култура на средата, на бита, на личността, без естетизация на 
производството   и   на   целокупната   човешка   дейност.   Културното 
равнище   я   определя   в   голяма   степен   активността   и   адекватната 
жизнена   позиция   на   личността,   оформя   и   развива   творческото 
начало   у   нея.   И   оттук   необходимостта   да   осигурят   условия   за 
развитие   на   системата   за   оптимизиране   на   човешките   творчески 
способности,   за   постигане   на   обективните   цели   на   естетическото 
възпитание.   Тя   е   отворена   за   положителните   изменения   и   отчита 
всички аспекти на естетическото възпитание при удовлетворяване на 
естетическите потребности и интереси на индивида (Горанов, 1983, 
с.   44).   Неслучайно   традициите   в   разработването   на   национална 
програма за естетическо възпитание са свързани с единство на три 
взаимосвързани подпрограми: едната - за естетическото въздействие 
на   художествената   култура   и   средствата   за   масова   комуникация, 
другата – за естетико-възпитателнитс възможности на обществената 
среда   и   различните   обществени   дейности,   и   третата   -   за 
естетическото влияние на природната и създадената от човека среда. 
Диалектиката   между   тези   подпрограми   отразява   настоящето   и 

бъдещето на естетическата система. Необходимо е да се отбележи, 
че между система и програма е налице постоянно  взаимно полезно 
взаимодействие.   Описаните   характеристики   на   движението   на 
художествените   ценности   в   рамките   на   съвременните 
общества,тяхното   създаване,   разпространение   и   възприемане   като 
част от художествената култура насочват към съотношението между 
художественото   и   естетическото.   Причината   е,   че   изкуството   е 
неотменима   част   от   художествената   култура   и   в   същото   време 
представлява   специализирана   форма   за   естетическо   отношение   на 
хората   към   действителността.   Според   А.   Егоров   художествената 
култура с част от много по-широкото и обемно понятие „естетическа 
култура".   Художествената   култура,   и   в   това   число   изкуството,   с 
ядрото на естетическата  култура.  Всичко  дълбоко художествено в 
живота става част от естетическата култура. Тясното взаимодействие 
и сближаването на изкуството с другите видове естетическа дейност 
свидетелства   за   задълбочаването   на   естетическите   отношения   на 
човека   спрямо   обкръжаващата   го   среда.   Тези   отношения   не 
ограничават социалното значение на изкуството, а напротив, още по-
ярко   показват   спецификата   му   като   генератор   на   естетическите 
ценности   на   обществото   (Егоров,   1979,   с.   30).   Връзката   между 
художествената   и   естетаческата   култура   се   поставя   от   Л.   Уледов 
като   връзка   между   естетически   потребности,   художествена   и 
естетическа дейност. „Ако художествената потребност се проявява 
като потребност от възп риятие на художествени произведения или 
по тяхното създаване, то естетическата потребност като нагласа към 
хармонията в при родната и социалната действителност, на наслада 
от   прекрасното   и   творчество   по   неговите   закони   излиза   извън 
пределите   на   изкуството."   (Уледов,   1980,   158-159).   На   това 
основание   Уледов   извежда   на   преден   план   взаимовръзката   между 
естетическите   и   художествените   дейности,   като   счита,   че   те 
образуват единна област от духовния живот, която предлага да се 
нарече   „художсствсно-естетичсска".   Ето   как   предполага 
естетическото възпитание да се схваща като социокултурна система, 
която в хода на развитието на обществото обхваща все по-широки 
сфери. По този начин на частния характер на съществуващите до 
този момент естетически системи е противопоставен принципът на 

културната   весобщност:   естетическото   възпитание   за   всички   и   за 
всеки. Така би могло да се осъзнае значението на предложените три 
обобщени   типа   естетическо   възпитание   в   съвременните   условия: 
първият   се   формира   под   въздействието   на   традиционните   норми 
(количествено намалява), вторият – под въздействието на модата, а 
третият   (количествено   се   разширява,   но   все   още   е   малочислен)   с 
способен   да   осъществява   самостоятелен   подбор   и   оценка   на 
естетическите   ценности.   Обръщайки   внимание   на   третия   ти" 
естетическото възпитание, обект на анализ в настоящето проучване, 
ще отбележим, че съществена е диалектиката между естетическата 
проява на групата и неповторимата идивидуалност (Горанов, 1983, 
39 - 45).
Изкуството има значение за естетическото възпитание като начин за 
обективация   на   художествените   ценности,   разпространявани   в 
обществото, въздействайки не само върху груповата му същност, но 
и върху всяка личност. В тази насока детайлно могат да се разгледат 
въпросите, свързани със съотношението между художестве ната и 
естетическата   култура   и   ролята   на   изкуството   за   формиране   на 
естетическа   култура   у   подрастващите.   Възникват   редица   затруд 
нения,   отнасящи   се   до   възпитателните   функции   на   естетическата 
култура,   до   социалпепадагогичсската   функция   на   изкуството. 
Ориентацията   към   определени   естетически   ценности   винаги   е 
свързана   с   отсъствието   на   принуда,   но   естетическото   възпитание 
често пъти се оказва нормирано от една формална задължителност. В 
случая трябва да имаме такова използване на комплексния характер 
на   естетическото   възпитание   като   система,   което   да   не   игнорира 
свободния избор. Без да се потиска спонтанното естетическо чувство 
и преживяване, да се проявява ролята на обществения естетически 
идеал.   От   тези   позиции   актуалността   на   проблемите,   свързани   с 
изследване на формирането и развитието на естетическата култура 
на децата чрез изкуството, с безспорна. Още повече, че формалното 
и   повърхностно   разглеждане   на   тези   въпроси   води   до   подменяне 
естетическото възпитание с обучение, което поражда пасивно и даже 
отрицателно   отношение   на   редица   поколения   към   автори   и 
произведения на изкуството. 

2.

Социалнопедагогически функции на изкуството. 

Изкуството   като   особена   форма   на   естетическо   усвояване   на 

света е елемент на естетическата култура. То заедно с художествена 
та култура образува ядрото на естетическата култура. Специфично 
то въздействие на изкуството върху хората се изразява и в неговата 
възпитателна роля. То е главно средство за естетическо преживява 
не, защото е аналог на живота и особена форма на човешко общу 
ване.   Поради   това   когато   е   реалистично   и   дълбоко   художествено 
изкуството   е   и   главно   средство   за   естетическо   възпитание. 
Природата   на   изкуството,   природата   на   естетическия   начин   за 
усвояване на света обуславят специфичните функции, характерни за 
естетическата култура:
 

  - познавателната функция се реализира чрез изкуството като 

художествено-образно познание на действителността;
 

  - възпитателната функция се проявява във въздействието на 

естетическата   култура   върху   хората,   мислите   и   чувствата   им,   на 
нравствено-духовния им свят;
 

  -   преобразуващата   функция   се   състои   в   това,   че   във   всяка 

целесъобразна   дейност   е   свойствен   момент   на   творчество   по 
законите   на   красотата   (Журавльов,   1987).   Като   социален   процес 
изкуството   не   е   предмет   само   на   една   наука,   което   създава 
теоретични затруднения относно неговата цялостност. Същността на 
изкуството,   неговата   художествена   образ   ност   изискват   цялостно 
знание за него, а то с обект на изследва не от страна на много науки- 
„Естетиката   изучава   специфичната   природа   на   изкуството,   на 
художествения   образ,   неговото   особено   социално-сстетичсско 
съдържание,   неговите   форми   и   сложни   струк   тури.   Психологията 
изследва процесите и механизмите на създаване и възприемане на 
художествените произведения от гледна точка на социалните групи и 
личности.   На   социологията,   отчитайки   естетическите   и 
психологическите измерения, се пада особеното отношение между 
„общество - изкуство - общество". Останалите науки задълбочават и 
обогатяват или отделна страна, или всички страни, взети заедно, на 
тройното   единство:   „естетическа   същност   -   психологически 
механизъм - социално съществуване и действие на изкуството.'' По