Имидж на политическия ПР

Трите най-важни елемента при изграждане на персонален политически имидж  

са разпознаваемост, харесване и доверие. Целта на партиите и политическите лидери е 
да убедят избирателите не просто във възможностите си за качествено управление, но и 
в   способностите   си   да   поддържат   качество   във   времето.Самата   дума   „имидж“   е   с 
латински произход  и означава стереотип, образец.  Буквалният й превод от английски 
език   е   “образ”,   комплекс   от   представи,   характеристики,   отношения,   нагласи,   които 
организацията   и   публиката   изграждат   в   себе   си,   волно   или   неволно,   в   процеса   на 
целенасоченото общуване помежду си. Да се изгради привлекателен имидж, който да 
задържи   продуктът   или   публичната   личност,   както   е   в   нашия   случай,   на   онзи 
максимално   висок   връх   от   добродетели,   с   които   да   печели   доверието   и   най-вече, 
гласовете на хората,  не е лесна задача.

Политическият   имидж   не   е   отражение   на   реалността,   но   е   съвкупност   от 

символи,   които   най-ярко   изразяват   индивидуалността   на   конкретен   политик. 
Създаването   на   образ   играе   съществена   роля   в   съвременния   политически   процес   и 
придава  по-човешки  и  по-земен  лик  на  политика.  ”.  Изграждането  на  харизматичен 
образ   е   онази   цел,   която   стои   закърфичена   във  всяка   предизборна   кампания.   Трите 
важни   елемента   при   изграждане   на   персонален   политически   имидж   са 
разпознаваемост, харесване и доверие. Целта на партиите и политическите лидери е да 
убедят избирателите не просто във възможностите си за качествено управление, но и в 
способностите   си   да   поддържат   качество   във   времето.   Когато   става   въпрос   за 
политически   образ   първото   и   много   важно   нещо   е   да   се   избере   типажа,   без   който 
бъдещите действия са невъзможни, защото той е основата, на която се гради всичко 
останало.

Имайки предвид народопсихологията и „вечното“ чакане на поредния спасител, 

раждането на бате Бойко беше повече от логично. Човекът от народа, който си служи с 
простички   думи,   а   не   засукани   словосъчетания,   здрав,   каратист,   внушаващ   сила   и 
сигурност, натъпкан с тестостерон и решителност. Какво му трябва повече на народа. 
Този образ започна да се развива още докато Борисов беше секретар на МВР, сигурно 
единственият   с   толкова   много   публични   изяви.   Засиленото   присъствие   в   медиите, 
изграждането на образа на герой, който хваща лошите, му помогна да стане кмет на 
София. По време на тази си длъжност, той успя да се наложи в съзнанието на хората 
като човек на делата – метрото, детските градини, площадките и т.н и т.н. Това му 
помогна, спечели си втори мандат като кмет, после стана и премиер.  Имиджа на бате 
Бойко, беше подсилен и с избора му за „Политик на България за 2005-та година“. И 
после стана премиер. И тогава започна да се създава един друг имидж. Нямаше го бате 
Бойко,   дойде   Бойко   Борисов,   буйното   и   непослушно   дете,   което   порасна   и   влезе   в 
неравна битка за доброто на България. Акцентираше се на предишните му политически 
успехи, достъпността му, близки срещи с електората. Започнаха да се придават и по-
европейски черти на образа му, доколкото е възможно разбира се. Явно успешно, след 
като   партията   му   беше   с   най-високи   резултати   на   последните   избори,   въпреки 
протестите и хвърлената оставка.  

При дамите нещата стават малко по-различни, даже по-сложни. Феномена от 

женски пол, не е толкова трудно приет в България. При изграждането на политическия 
й имидж тя трябва да намери златната среда между типичните мъжки характеристики,