В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния 
за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, 
представящ нейните житейски измерения за античния човек .
Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя 
може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, 
отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или 
респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да 
изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече 
като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е 
естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че 
до някаква степен “войната е разбойничество и във всеки от героите има нещо разбойническо”.*
Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на 
всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито 
чрез определенията, които авторът дава за нея: “схватка жестока” ; “плачевна” ; “гибелни битки”. Образите, които най 
– силно разкриват драмата на войната, са образите на “белоръка, добра Андромаха” и троянския цар Приам. Двамата 
губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за 
смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени.
Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги 
прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , 
волята и силата на героя. Само боговете и войната могат да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и 
да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.
Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен 
със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и 
мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се 
бориш за него.
Образът на войната в Първа и Втора песен на “Илиада” разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил 
войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва 
с троянците “понеже не са ми виновни във нищо”. Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. 
От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :

...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...

От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за 
жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди 
съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива 
героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски 
водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. 
Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява 
мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:

...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто 
“глупав дърдорко и гръмогласен вития”.
В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните 
емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се 
води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни 
внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, 
а в същото време се бои и страда, понеже знае, че може да го загуби:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;

Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им 
предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и 
страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички 
да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните.
В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната и мира. Докато описанието на мирния 
живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и 

1