Една разходка

                                                           Елин Пелин 

                                         Преразказ от името на неутрален

                                                              Разказвач

Беше май месец. Момчето гостува за няколко дена у чичо му. Братовчед му 

Митко е колкото него и те са не само братовчеди, но и добри приятели. Той 

го покани да направят няколко излета в околностите на тяхното село. Там 

има красиви местности, пълноводни реки с близки извори. Има зелени 

живописни долини, стари букови гори и една интересна дълбока пещера. 

Като момчето пристигна в селото, заваляха дъждове и цели три-четири 

дена не можеха да излязат. Той и Митко се мръщеха и ядосваха, но 

селяните са доволни от тези валежи и с радост казаха, че искат да повали 

и сега и някой друг ден.

      Но хубавият, славният май си знае работата. Напои хубаво земята той, 

разпръсна облаците, разчисти небето и цялата земя светна от радост под 

хубавото слънце. Освежи се природата и за един ден всичко се обнови.

      Една сутрин чичо Никола-бащата на Митко-ги събра рано-рано и им каза

да стават, и че иска да направят днес една хубава разходка. Те се 

развикаха радостно и скочиха веднага. Чичо Никола добави, че разходката 

е за цял ден. Това ги зарадва още повече. Закусиха набързо. Никола 

натъпка раницата с храна и взе пушката. Той бе ловец. Братовчеда на 

Митко попита дали ще ходят на лов. Никола каза, че няма да ходят на лов, 

защото през този сезон ловът е забранен. Той прибави, че все пак ако 

падне пред очите им някой хищник, ще го гръмнат. Също така каза, че ще 

вземат и Ружа да се поразходи. 

        Ружа беше кучето му. Хубаво, умно и красиво животно, цялата бяла. 

Само на челото си има едно кръгло жълто петно.

        Слънцето току-що се появило зад планините, когато те слязоха от 

селото. Времето е чудесно. Небето сияе, окъпаната земя цъфти от щастие. 

Нейната животворяща сила бе бликнала във всичката си пълнота.

     Те навлизат в един път през ниви и ливади. Житата са пуснали вече 

високи стебла и млади класове леко тръпнат над тях. По ливадите са 

нацъфтели пъстри диви цветя. Пчели ранобудни жеркат като златни искри 

през слънчевите лъчи. Пеперуди се гонят във въздуха. Всичко това ги 

оживи, упои и развесели. Ружа тича като безумна из нивите, но Никола я 

викна, върза я със синджирчето и я поведе. Той каза, че не бива да тича из 

нивите. Той също попита дали чуват колко пъдпъдъци се обаждат. И 

яребица изхвръкна. Не трябва да плашат птичките. Сега някои от тях 

мътят, а други вече отглеждат малки. Затова законът забранява 

ловуването през пролетните и летните месеци.