СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д
background image

СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. ЦЕНОВ“ 

Център за магистърско и дастанционно обучение

Катедра „Международни икономически отношения“

Магистърска програма: „Международен бизнес и мениджмънт“

ДИПЛОМНА РАБОТА

на тема:

Нефтът като средство за провеждане на регионална политика

Дипломат:                                                                Научен 
ръководител:

Александър Павлов                                                проф. д.ик.н. 
Атанас Дамянов                      Магистърски № M104102

1

background image

Свищов, 2012 год.

Съдържание

:

УВОД

2

ПЪРВА   ГЛАВА.   Същност   и   теории   за   регионалната 
политика 

1.1.   Теории,   свързани   с   локализацията   на 
икономическите мощности 

4

1.2. Теории и необходимост от регионална икономика в 

рамките на общността

8

1.3. Регионализъм и глобализъм 

14

ВТОРА   ГЛАВА.   Нефтът   и   регионалната   политика   по 
света

2.1. Азиатски отношения –Китай, Индия, Иран

20

2.2. Отношения в Латинска Америка, Африка и други 
региони 

27

2.3. Нефтът и проектите на Евразия и  ЕС  

34

ТРЕТА ГЛАВА.   Световната финансово –икономическа 
криза   и   нефтът   като   инструмент   и   средство   за 
регионализъм

3.1. Тенденции при търговията с нефт 

41

3.2. Икономически аспекти и отражение на цените на 

петрола   върху   икономиката   и   регионалното   развитие 
на страната 

44

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

54

2

background image

СПИСЪК С ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ 

56

УВОД

Фактът,   че   в   близките   десетилетия   петролът   и   природният   газ   ще   останат 

стратегически   продукти,   въпреки   наличието   на   проекти,   свързани   с   енергийна 

ефективност   и   възобновяеми   източници   е   отдавна   известен.   Според   анализаторите, 

основните потребности от нефт се свързват си икономическите приоритети и развитие 

на страни като Китай, Русия, САЩ и Индия.

Подобно   развитие   кара   големите   производители   на   енергоносители   да   се 

ориентират към разработване на нови находища и възможен контрол върху регионите, 

богати на въглеводороди. Ако се проследят разработките на големите енергийни фирми 

през последните години, става ясно, че това е обща стратегия в развитието им, което 

пък от своя страна- определя и регионалната политика на страните, свързани с големите 

потребности  от нефт. Подобно регионално  развитие и насоченост  се наблюдава и в 

някои общности – като например ЕС, страните от Латинска Америка и други. 

За получаване на достъп до възможните източници на газ и петрол държавите 

използват   различни   стратегии,   повдигащи   сериозни   опасения   от   евентуални, 

съпътстващи ги конфликти.

Друг фактор, който е свързан с нефта и регионалната политика на отделните 

страни е  настоящата криза. Производните продукт на нефта са борсово търгуеми стоки, 

като има мнения, че тяхната цена –заедно с ипотечните облигации са в основата на 

настоящата криза. 

Извън това, следва да се посочи, че нефтът е сериозен фактор за определяне на 

ценовите равнища в ресурсо-  зависими страни като България.

Всичко   това   мотивира   избора   на   настоящата   тема,   като   цел   на   дипломната 

работа   е   да   разгледа   основните   тенденции   и   връзка   на   нефта   –   като   потребност   и 

средство за търговия и регионалната политика.

Задачите на изследването са:

3

background image

да се направи кратък теоретичен обзор на  същността на регионалната политика – в 

светлината   на   теориите,   свързани   с   локализацията   на   мощностите   и   глобалното 

развитие;

второ, да се анализира регионалната политика на някои от големите сили –Китай, 

Индия, както и проектите на ЕС;

трето, да се коментират особеностите и отражението на нефта върху регионалната 

политика и ценовите равнища в условията на криза.

  Хипотезата  на настоящата  дипломна  работа е, че нефтът  е сериозно  значим 

инструмент, определящ както   ценови нива – на микро равнище, така и отношения, 

конфликти или регионално сътрудничество.

Обект на изследване в разработката са измеренията на съвременната регионална 

политика на някои големи страни и обединения. Предмет на проучване е влиянието на 

добива и потребностите, както и цените на нефта върху регионалната политика. 

4

background image

ПЪРВА ГЛАВА. Същност и теории за регионалната политика 

1.1. Теории, свързани с локализацията на икономическите мощности 

Промишленият преврат в Англия в началото на XIX век, а по-късно и в другите 

западноевропейски   страни   оказва   твърде   силно   влияние   върху   локализацията   и 

регионалната ориентация на отраслите на стопанството.  

1

  Това пък от своя страна е 

причина редица автори да създават теории и да анализират по отношение на факторите, 

които   водят   до   разполагането   на   производствени   мощности,   ориентацията   на 

производството, сътрудничеството и други. 

   Тогавашните икономисти и географи се стремят да нагодят изграждащата се 

икономика в интерес на собствениците на предприятия и селскостопански земи. Със 

своите трудове и съвети те въздействат на общия ход на локализационните процеси. 

Появяват   се   т.нар.   щандортни   (локализационни)   теории   за   териториалното 

разположение на мощностите и за отношенията между отделните стопанства.

Първото   направление   на   локализационната   теория   е   на   немския   агроном, 

икономист   и   земевладелец   Йохан   фон   Тюнен.   Той   се   стреми   да   разкрие   законите, 

определящи   многобройните  форми  на  стопанството  в  чист  вид,  създавайки  идеална 

система на стоковото стопанство на една отделна изолирана страна. От гледна точка на 

политическата  икономия  същността  на работата  на Йохан фон Тюнен  се свежда до 

диференциалната  рента,  основана на анализа  на фактора  на селскостопанските  земи 

спрямо пазарите.

Йохан фон Тюнен е представител на „пруския път" на развитие на капитализма в 

селското стопанство, т.е. при запазване на собствеността върху феодалните земи, но с 

капиталистически начин на производство на селскостопанска продукция за пазара.

 Той е издал тритомния си труд „Изолираната държава по отношение на селското 

стопанство и националната икономика". 

В   основата   на   този   труд   стои   теорията   за   диференциалната   рента,   основана 

върху   анализа   на   фактора   за   положението   на   селскостопанското   предприятие.   Той 

допуска съществуването на абстрактна, „изолирана" държава, с равнинен терен в район 

(област), зает с плодородна земя, в чийто център е разположен град.

1

 Ангелов, Д., Геоикономика, Пловдив, 2005, с 13 

5

background image

  Създадената   от   Йохан   фон   Тюнен   теория   за   локализацията   на   селското 

стопанство  става основа за възникването и развитието на нови   регионални  теории. 

Между   тях   най-рано   е   възникнала   във   втората   половина   на   XIX   век   и   е   получила 

широка   популярност   теорията   за   разположението   на   промишлеността   на   Вилхелм 

Рошер.

Той издава през 1865 г. Книгата си „Изследване на законите, които определят 

целесъобразното разположение на отраслите на промишлеността". 

2

В нея обръща внимание на ролята на трите фактора на производство: труд, земя 

и капитал,  както  и на ролята на големите  градове за разполагане  на промишлените 

предприятия.   Счита,   че   в   тях   по-лесно   и   по-икономично   може   да   се   внедри   нова 

техника   в   производството,   защото   в   градовете   има   значително   по-   голям   брой 

квалифицирана   работна   сила.   Разделя   страните   на   „промишлени"   и   „примитивни". 

Препоръчва изгоден обмен между тези две групи държави. Естествено продължение на 

теорията на Вилхелм Рошер са теориите за развитие и териториално разположение на 

промишлеността   на   немския   икономист   и   социолог   Алберт   Шеф-ле,   на   английския 

икономист А. Маршал и на немския икономист Вилхелм Лаундхарт, от които особено 

обстойна е теорията на А. Маршал, в която той обръща внимание на седем фактора за 

разположение на производството:

близост до материали;

близост до пазари;

възможност за използване на водна енергия;

климатични условия;

наличие на работна сила;

наличие на капитал;

влияние на вече съществуващи в дадения пункт производства.

Немският   икономист   Вилхелм   Лаунхардт   изхожда   от   обстоятелството,   че 

транспортните разходи са решаващ фактор за разположение на производството. Той 

счита,   че   съществува   превръщане   на   общественото   разделение   на   трудов 

пространствено разпределение на труда.

Основен теоретик и продължител на теорията на А. Вебер през 40те години става 

немският икономист Август Льош (1906 -1945). Той издава през 1943 г. Книгата си 

2

 Ангелов, Д., Геоикономика, Пловдив, 2005, с 16 

6

background image

„Географско разположение на стопанството", в която обвързва локализацията на 
промишленото предприятие с икономическите райони, външната търговия, данъчната 
система, техническия прогрес и др. Разглежда разположението на стопанството не в 
изолирани райони, а в мащабите на цялата страна. С помощта на шестоъгълници се 
опитва да намери онзи пункт, в който се получава максимална печалба съобразно 
суровини и пазари.

Моделът   на   А.   Аьош,   подобно   на   топографска   карта,   отразява   комплекса   от 

показатели за добива на суровини и производството на промишлени изделия. Счита, че 

процесът на производството протича стихийно и в съответствие с конкурентната борба 

на   пазара.   В   същото   време   си   поставя   задачата   да   обоснове   възможността   за 

рационално   географско   разпределение   на   производството.   При   аргументиране   на 

своите   теоретични   изводи   използва   геометрични   фигури   и   алгебрични   формули. 

Посочва   най-изгодните   варианти   на   местоположение   на   новоизграждащите   се 

промишлени предприятия в центровете с активен стопански живот и в пазарните зони. 

Той е и първият автор, създателят на модела на антропогенния ландшафт на микро и 

мезоравнище.

Американският   икономист   регионалист   Едуард   Хувър   издава   през   1948   г. 

Книгата си „Локализация на стопанската   дейност". В нея той обръща внимание на 

транспортните тарифи при различните видове транспорт. Въвежда в локализационната 

теория   някои   нови  видове  фактори,   като   разходи   за   крайни   операции,  конкуренция 

между различните видове транспорт. Негова е заслугата за оценяването на ролята на 

транспортните   възли   при   териториалното   разположение   на   промишлените 

предприятия.   Той   сравнява   разположението   на   промишлените   предприятия   с 

„разсейване на семена, гонени от вятъра".

3

Теоретичните   изводи   на   Едуард   Хувър   по-късно   са   доразвити   от   Уолтър 

Кристалер   (1893   -   1969),   който   още   през   1933   г.   създава   модел   за   териториално 

разположение на централните места.

През   периода   между   двете   световни   войни   се   появяват   теориите   за 

„пространствената икономика" с главни представители Предел и Енгландер.

Според   шведския   икономист   Предел   разположението   на   стопанските   отрасли 

зависи от съвкупното въздействие на три фактора: територия, труд и капитал.

3

 Ангелов, Д., Геоикономика, Пловдив, 2005, с 16 

7

background image

Енгландер счита, че е необходимо да се изучават едновременно географията на 

производството и географията на потреблението.

Въпросите   за   географското   разпределение   на   производството   и   методите   на 

оценяване на локализационните фактори намират много широко място в съвременната 

икономическа  и  географска  литература.   За  целта  се   оформят   американска,  френска, 

холандска и други локализационни школи.

Родоначалник   на   американската       школа   е   професорът   по   икономическа 

статистика в Пенсилванския университет Уилям Айзард. Той, заедно с проф. Леонтиев, 

в   труда   си   „Изследване   структурата   на   американската   икономика"   (1956)   счита,   че 

печалбата на дадено предприятие зависи не само от цените на стоките и транспортните 

разходи, но и от техните регионални вариации.

Важно място заема балансът на междуотрасловите връзки, както и методът за 

построявяне   на   гравитационни   (потенциални)   модели,   или   когато   индексът   на 

локализация   е   по-голям   от   1,   означава,   че   в   проучваната   територия   изследваният 

отрасъл е с висока степен на локализация и специализация, а ако е по-малък от единица 

няма   висока   степен   на   локализация   и   специализация.   У.   Аизард   възприема 

предложените   изолинии,   съединяващи   места   с   еднакви   допълнител¬ни   транспортни 

разходи, наречени от А. Вебер изодапани.

Широко   развитие   получава   теорията   на   френския   икономист   -     регионалист 

Перум Будвил за „полюсите и центровете на растежа". Според него икономическото 

пространство   е   свързано   с   географското   чрез   функционална   трансформация.   Която 

отразява   съществени   свойства   на   икономическите   процеси.   Неговата   теория   за 

полюсите и центровете на растежа спомага за решаването на следните въпроси:

а)

къде да се локализират предприятията;

б)

как да се обединят, за да се създадат промишлени комплекси;

в)

каква трябва да бъде системата на административните райони и центрове;

г)

какво   трябва   да   бъде   функционалното   разделение   на   труда   вътре   в 

административните системи.

8

background image

Теорията на Перум Будвил се отнася предимно за развиващите се страни.  

Основоположници   на     холандската     локализационна   школа   са   холандските 

икономисти регионалисти Ж. Тинберген, Серж- Хансен и Х. Бос. Тяхната теория се 

основава   на   йерархията   на   населените   пунктове.   За   тях   основно   начало   при 

териториалното   разположение   на   промишлените   предприятия   са   социалните   и 

икономическите изгоди.

Ж.   Тинберген   приема   страната   със   затворено   стопанство,   където 

селскостопанското  производство  и населението  са разпределени  равномерно.  В този 

модел обаче предприятията не са прикрепени към отделни населени места,

Характерно за холандската школа е, че се стреми да създаде методи, с които да 

се намали отрицателният ефект от стихийно развиващата се концентрация под формата 

на трудови промишлено - градски агломерации върху малката територия на Холандия. 

Представителите   на   тази   школа   считат,   че   главен   регулатор   на   локализирането   си 

остава законът за печалбата.

Основен недостатък на щандортните теории е, че са изградени по примера на 

изолираната   държава   и   област   (регион),   изкуствено   откъснати   от   системата   на 

световното стопанство. Недопустимо е предложението на Йохан фон Тюнен във всяка 

зона да се отглежда един селскостопански продукт. Нереална е допусканата от него 

правопропорционална зависимост между транспортните разходи и разстоянието, в по-

ново   време   съществен   недостатък   на   локализационните   школи   е   надценяването   на 

ролята на моделирането  и цялата техника за анализ в процеса на прогнозирането и 

реализирането на локализацията.

Това,   заедно   с   развитието   на   съвременните   икономически   и   политически 

отношения   в   Европа   води   до   появата   на   едно   от   най-   мащабните   обединения   в 

съвременния свят –ЕС.

9

background image

1.2. Теории и необходимост от регионална икономика в рамките на общността

Общностният динамизъм произхожда от убеждението на основателите на ЕО, че 

пред   трудността   да   се   създаде   с   един   замах   един   политически   Европейски   съюз 

единственият   реалистичен   подход   е   прогресивният,   опиращ   се   на   частична 

солидарност, която постепенно се разширява. 

Този подход е отразен в преамбюла на   Договора за ЕОВС: „...със съзнанието, че 

Европа ще може да се изгради единствено чрез конкретни стъпки, създавайки първо

една фактическа солидарност, и чрез установяването на общи основи за икономическо 

развитие...". 

4

От   друга   страна   обаче,   ЕС   е   типичен   пример   за   прилагане   на   ефективна 

регионална   политика,   като   съвременната   икономическа   теория   различава   редица 

разновидности на регионализма: 

5

-

„функционална" и „институционална" регионализация.

  -Функционалната регионализация     (наричана още „реална" или „фактическа", 

„неорганизирана"   или   „неформална")   отразява   базовите   социално-икономически 

процеси и достижения в интеграционната област. От своя страна, институционалната 

регионализация  (наричана още „организирана" или „формална") отразява създаваните 

чрез интеграционните политики надстроечни условия за протичане на интеграционните 

процеси. Функционалната и институционалната теории  по правило се развиват в тясна 

връзка,   но   понякога   не   съвпадат   по   териториален   и   времеви   обхват,   по   темпове   и 

насоки на развитие.

Друг тип регионални политики са: 

-

„позитивна" и „негативна" чрез  негативната,    страните-участнички отстраняват 

съществуващите   пречки   в   икономическите   отношения   помежду   си,   като   изоставят 

дискриминационното (неравнопоставено в сравнение с местните субекти) третиране на 

субекти   от   другите   страни-партньори.   Позитивната,   от   своя   страна,   създава   нови 

условия   и   стимули   за   разгръщане   на   интеграционния   процес.   Позитивната 

4

 Жаке, Ж., Институционално право на ЕС, Университетско издателство „Св. Климент Охридски" 

Институт по Европейско право,  София, 2007, 39-45 

5

 Виденов, Ж., Европейска интеграция, Пловдив, 2007, с 7-13 

10

background image

регионализация   е тясно свързана с институционалната и е характерна за по-висшите 

форми на интеграция.

-

„хоризонтална"   и   „вертикална"     -   чрез   хоризонталната   регионализация   се 

отразява   интернационализацията   на   идентични   стопански   отрасли   в   страните-

участнички   (например   -   националните   енергетики).   Вертикалната   е   свързана     със 

създаването   на   нови,   наднационални   икономически   реалности   (например   - 

Европейската централна банка).  

 

Какви все пак са теориите, свързани с регионализацията? 

 

Първата теория е на либералистите. Съгласно схващанията на ортодоксалните 

либерали (Рьопке, Предьол и др.), рационализацията   е един чисто пазарен феномен, 

развиващ се при пълната свобода на действие на стихийните пазарни сили. 

Според тях основното средство и цел на рационализацията е премахването на 

всякакви   дискриминационни   бариери   на   търговските   пътища,   на   всякакво 

вмешателство   на   национални   и   наднационални   структури   във   функционирането   на 

международните пазари.

За разлика от ортодоксалните либерали, неолибералите (Балаша, Хаберлер и др.) 

признават, че веднъж нарушеното пазарно равновесие трудно може да се възстанови 

без намесата на държавите и на международните организации.

Поради   национално-държавния   характер   на   международните   отношения   само 

тези институции са в състояние да отстранят бариерите пред международната търговия, 

да хармонизират  някои  основни национални  политики  и по този начин  да създадат 

необходимия   минимум   изходни   условия   за   възникването   на   качествено   новия, 

„общностен" пазар. Но веднъж създаден и/или стабилизиран, общностният пазар трябва 

да е свободен от национални или наднационални извънпазарни въздействия.

След   Втората   световна   война   либералните   доктрини   за   рационализацията   са 

остро  атакувани  от  дирижистите   (Тинберген,  Пиндър  и  др.), черпещи   аргументи   от 

школата на кейнсианството и неокейнсианството. 

поред тях, за постигане целите на международната икономическа интеграция от 

първостепенно значение са институционално-политическите механизми (а не стихийно-

пазарните,   както   смятат   теоретиците-либерали).   Според   дирижистите   същността   и 

11

background image

смисълът   на   регионализацията     е   в   разработването   и   провеждането   на   обща 

интеграционна   политика   от   страните   партньори   (а   не   само   и   не   толкова   -   в 

премахването на националната дискриминация).

Дирижистките теории за регионализацията   се ползват с голяма популярност в 

първите   следвоенни   десетилетия,   главно   благодарение   на   силните   позиции   на 

кейнсианството и неокейнсианството в Западна Европа. През този период те срещат 

широка подкрепа и сред икономическите и политическите кръгове в развиващите се 

страни (доколкото хетерогенната интеграция по принцип е трудно осъществима само 

чрез пазарна либерализация, без широко прилагане на институционално-политическия 

подход). 

По     същите   причини,   въпреки   отслабените   позиции   на   кейнсанството   през 

последните   десетилетия,   теорията   и   практиката   на   дирижизма   са   незаменими   при 

включването в интеграционните процеси на т.нар. „нововъзникващи пазари" в бившите 

социалистически държави от Централна и Източна Европа.

6

Ключов   пункт   в   дирижистките   теории   за   рационализацията   е   държавното, 

международното   и   наднационалното   икономическо     и   социално   планиране   и 

програмиране. Дирижизмът отстоява разбирането, че развитието на рационализацията 

изисква предварително да се набележи основната цел на интеграционния процес (т. нар. 

„оптимална икономическа структура") и в съответствие с нея да се подбере основният 

инструментариум (т. нар. „оптимална икономическа политика"). 

Това е и най-слабото и най-спорното звено в дирижистката концепция, тъй като 

(особено   в   условията   на   хетерогенна   интеграция)   непрекъснато   възникват 

противоречия   между   наднационалния   и   националните   „оптимуми".   Дирижистите 

претърпяват неуспех в опитите си да дефинират универсални и обективни критерии за 

„оптималност" и са принудени да признаят, че при тяхното определяне решаващи са все 

още политическите (при това - националнопо-политическите) съображения.

6

 Виденов, Ж., Европейска интеграция, Пловдив, 2007, с 11

12

background image

В опитите да се избяга от дилемата „пазар или организация", през 60-те години 

на ХХ век постепенно се обособява ново направление в теориите за рационализацията - 

структурализмът (Маршал, Мюрдал и др). 

7

То   е   тясно   свързано   с   т.нар.   „институционална   школа"   в   икономикса   и   с 

политическата   доктрина   за   „държавата   на   всеобщото   благоденствие"   (първоначално 

лансирана от немските християндемократи, а впоследствие взета на въоръжение и от 

европейските социалдемократи).

Структуралистите   отхвърлят   либералната   аксиома,   че   рационализацията   се 

свежда единствено до сливане на националните пазари в общностен пазар. Според тях, 

международната   икономическа   интеграция   е   преди   всичко   структурен   феномен   - 

изграждане на качествено нов международен стопански комплекс, характеризиращ се с 

оптимално балансирана икономическа структура. 

В това свое разбиране структуралистите са много близки до дирижистите. За 

разлика   от   тях   обаче   се   стремят   да   не   преувеличават   възможностите   на 

скъпоструващите   политики   за   икономическо   и   социално   сближаване   на   силно 

отличаващи се национални стопанства. 

Едновременно   с   това   те   препоръчват   определена   степен   на   социална 

солидарност (проявявана и в национален, и в международен, и в наднационален мащаб) 

и   отдават   голямо   значение   на   наличието   на   политическа   воля,   на   организационен 

апарат и на интелектуален потенциал за международна интеграционна политика.

 

Юнионистката теория възниква в Западна Европа след Втората световна война, 

когато е все още силен споменът за опита на нацизма да прекрои със сила европейската 

политическа карта и да лиши от държавност големи европейски нации (като френската, 

полската и др.). Според юнионистите, рационализацията  е възможна, когато е налице 

пълно съвпадение на интересите и целите на националните държави, които участват в 

интеграционния процес. В хода на интеграцията националният им суверенитет не бива 

да се накърнява. Националните държавни институции следва да изпълняват функциите 

си в пълен обем, без да ги предоставят на международни органи.

7

 Виденов, Ж., Европейска интеграция, Пловдив, 2007, с 13 

13

background image

Самите   органи   на   интеграцията   не   бива   да   бъдат   наднационални,   а 

междунационални.   Те   следва   да   функционират   на   базата   на   класическото 

международно   право   (изискващо   предварителен   национален   мандат   и   последваща 

национална ратификация за всеки международен акт), а не на базата на общностното 

право (имащо пряко действие във всяка страна-участничка). Според юнионистите, в 

интеграционните   органи   трябва   да   се   извършва   само   предварително   сближаване   на 

позициите, а не вземане на решения задължителни за партньорите.

Юнионистката   теория  отразява   реалния  курс,  към  който   се  придържат   някои 

западноевропейски страни по отношение на регионализацията   (Франция - при Шарл 

де Гол, Великобритания - при Маргарет Тачър). През последните десетилетия обаче тя 

загуби много от поддръжниците си. За да отговорят на засилващите се критики към 

техните   позиции,   юнионистите   още   през   60-те   години   на   ХХ   век   лансираха 

концепцията за „голямата и малката политика".  

8

Според авторите на тази концепция, 

решаващата   роля   на   държавния   суверенитет   следва   да   се   запази   в   сферите   на 

„голямата" политика (отбрана, вътрешна сигурност, дипломация и др.). В сферите на 

„малката"   политика   отделните   страни   могат,   без   съществена   загуба   и   риск   за 

националната си държавност, да жертват част от суверенитета си в името на напредъка 

на интеграционния процес.

Ортодоксалните федералисти смятат, че наднационалната федеративна държава 

трябва да се създаде скокообразно, като акт на субективна политическа воля. Неофе-

дералистите, от друга страна, отстояват подхода „стъпка по стъпка", при който всеки 

следващ интеграционен ход е обвързан с ред обективни икономически фактори и със 

специално създадени институционални условия и рамки. Това теоретическо схващане 

съвпада с реалната интеграционна политика на повечето страни-членки на ЕС, както и 

на общностните институции на Съюза.

Официално   обаче   в   ЕС   продължава   да   е   в   сила   т.   нар.   „принцип   на 

субсидиарност".   Той   изисква   от   наднационалните   институции   в   ЕС   да   ограничават 

своята   дейност   само   до   сферите,   които   са   изрично   очертани   като   компетенции   на 

Общността в учредителните договори . Във всички останали сфери те могат да действат 

само когато страните-членки на ЕС решат,  че самостоятелно не могат да постигнат 

8

 Виденов, Ж., Европейска интеграция, Пловдив, 2007

14

background image

желаните от тях резултати и официално се договорят да предоставят компетенциите си 

на   общностните   институции.   Това   договаряне   се   осъществява   не   на   базата   на 

общностното интеграционно право, а на базата на класическото международно право 

(чрез междуправителствени преговори и   последващи ратификации от националните 

парламенти на заинтересованите страни-членки на ЕС).

Основателни са възраженията, че прилагането на този сложен модел постепенно 

прави евроинтеграцията разбираема единствено за евробюрокрацията. За да отхвърли 

тези критики, през 1975 г. Лео Тиндеманс лансира концепцията, наречена „Европа на 

две скорости". Според тази доктрина не е фатално, ако сред членовете на европейската 

интеграционна общност се формират една или дори няколко групи страни, които са се 

договорили   да   развиват   интеграцията   помежду   си   по-интензивно   от   останалите. 

Достатъчно   е   само   всички   страни-членки   да   спазват   очертания   в   учредителните 

договори за Общността „интеграционен минимум" и страните - „евроскептици" да не 

пречат на „евроентусиастите".

 Функционализмът е разработен от   Митрани още през 40-те години на ХХ век. 

Според   функционалистите,   опитите   за   прилагане   било   на   федералистката,   било   на 

юнионистката   концепция   са   обречени   на   неминуем   провал   поради   общественото 

неразбиране,   подозрителност   и   съпротива.   Негативното   отношение   на   хората   е 

неизбежно, смятат функционалистите, защото и двете концепции са твърде абстрактни, 

неразбираеми за обикновения човек, настроени са на вълната само на политическите 

елити и на властовите им игри.

9

Според   функционалистите,   това,   което   истински   и   трайно   активизира 

взаимодействието между отделните страни и народи и интегрира икономиките им, е 

развитието на техниката и технологиите, промишлеността и комуникациите. В хода на 

този процес на развитие възникват общи икономически, социални, екологични и други 

проблеми, част от които очевидно не са по силите  на отделните  страни  и изискват 

някаква форма и степен на международна икономическа интеграция. 

Функционалистите препоръчват на националните държави в подобни ситуации 

да създават целеви експертни групи от „рационални технократи", които са в състояние 

9

 Виденов, Ж., Европейска интеграция, Пловдив, 2007, с 12

15


Това е само предварителен преглед!

Нефтът като средство за провеждане на регионална политика

Нефтът и регионалната политика по света. Световната финансово –икономическа криза и нефтът като инструмент и средство за регионализъм...

Нефтът като средство за провеждане на регионална политика

Предмет: Икономика
Тип: Дипломни работи
Брой страници: 62
Брой думи: 15634
Брой символи: 100711
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм