Духовните трансформации в живота на българина в романа „Под 

игото” на Иван Вазов

Народен поет. Това е нужно на българския народ от следосвобожденската епоха, 

за да се пробуди от дълбокия си сън. Духовен водач, който да отърси родината от 
студените, безценностни институции, да изгради крепка българска нация, да създаде 
устойчиво   културно   пространство   и   да   разпространи   идеите   за   национално 
самоопределение и бъдещност.

С тази задача се нагърбва Иван Вазов. Въплъщавайки всеки трепет на народните 

души в творчеството си, той успява да породи дълбоки чувства и мисли в българското 
съзнание. В романа си „Под игото” той разглежда Априлското въстание като период, 
през който настъпват сериозни промени в народното съзнание. Но произведението му 
не е просто роман за историята. То е олицетворение на една масова екзалтация, която 
самата творба ще определи като „пиянство” и „безумство”. Оттук нататък българинът 
постепенно   започва   да   се   обвързва   с   ценности,   отвъд   прага   и   защитата   само   на 
собствения дом. 

Използвайки контурите на историческите събития, авторът успява да изгради 

многостранна характеристика на цялата епоха и да синтезира мотивите и механизмите 
зад историческата и психологическата промяна в духовността на българина. Вазовото 
произведение   проследява   своеобразния   скок   на   българите   от   примирение   и 
бездействие към готовност, желание за борба и саможертва в името на извоюването на 
свободата. Проследявайки битово-историческия живот по време на Освобождението, 
то   описва   духовното   израстване   на   народа   и   неговите   прояви.   Стъпвайки   върху 
основите на подема - а и на погрома - на Априлското въстание, авторът разказва за 
отърсването   от  „матрицата”  на  ежедневието  и  за   осъзнаването  на  революционната 
идея   и   нейното   осъществяване.   Показана   е   грандиозната   промяна   в   психиката   на 
българите, които, излезли от „ролите” си на роби, се превръщат в мислещи, действащи 
личности, способни да променят собственото си битие. Така романът се превръща в 
повествование   за   мотивите,   заблудите   и   предателствата,   изкуплението   на   вините, 
пътищата към спасението и саможертвата. 

Тематичната основа на романа е определена от самия автор в подзаглавието: „Из 

живота   на   българите   в   предвечерието   на   освобождението”.   Така   се   създава 
впечатлението   за   достоверност   и   правдоподобност,   макар   че   не   всички   случки   са 
факти   и   не   всички   образи   –   действителни   лица.   По   думите   на   професор   Милена 
Цанева   романът-епопея   е   изграден   на   базата   на   непринуденото   съчетание   на   една 
обективна сюжетна линия, с определен главен герой от романтически  тип. В ярка 
пътеводна звезда в сюжета на творбата ще се превърнат действията и възгледите на 
пламенния Бойчо Огнянов. Въпреки това обект на изображение от страна на Вазов 
няма   да   са  само   неговите  характер   и   съдба,   но   и   тези   на   целокупния   народ,   в 
съчетание с едно задълбочено вглеждане в народния бит и душевност.

Романът   започва   с   появата   на   Иван   Кралича   в   двора   на   чорбаджи   Марко   и 

завършва   с   описание   на   несъстоялото   се   въстание   в   Бяла   черква.   И   все   пак   – 
случилото се в градеца „в навечерието на освобождението” е върхов миг на героично 
проявление, за разлика от случващото се в повестта „Чичовци”, където се срещаме за 
първи път с герои като хаджи Смион, Иванчо Йотата, Мичо Бейзадето … и с тяхното 
безкрайно честолюбие. Някога бездействащи спрямо реалиите в света, „чичовците” в 
романа вече се противопоставят на поробителите със самото си съществуване. Мичо