УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Катедра “Публична администрация и Геоикономика”
РЕФЕРАТ
РЕФЕРАТ
На тема
Геоикономика и геополитика на Република Турция
Разработил:
Фак. №
Специалност: Счетоводство и контрол
Фак.
Специалност: Счетоводство и контрол
Проверил:
Доц. д-р Соня Докова
София 2003г
Геоикономическа характеристика на Турция
1
1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО ПОЛИТИКО-ИКОНОМИЧЕСКО
ЗНАЧЕНИЕ
Кратка история:
Република Турция е основана през 1923 г. и е пряка наследничката на Османската
империя. Скоро след основаването на турската държава се приемат по-модерни закони, които
имат за главна цел да заменят старите и отживели религиозни порядки. През 1945 Турция се
присъединява към Обединените нации – ОН (UN), а през 1952 г. става член на
Северноатлантическия пакт – НАТО (NATO). През 1974 г. Турция окупира северната част на
о.Кипър, за да предотврати гръцкото завземане на острова. Това е основната причина
отношенията между Гърция и Турция да са крайно опънати вече повече от четвърт век, но за
последните 3 - 4 години правителствата на двете страни успяха да изгладят политическите
отношения помежду си. През 1984 г. Кюрдската работническа партия (Марксистко-Ленинска
сепаративна група) започва организацията на бунтове и въстания, в югоизточената част на
Турция, които имат за цел да положат основите на независим Кюрдистан. За тези бунтове често
е била използвана терористична тактика. Лидерът на Кюрдската работническа партия (КПП) –
Абдулах Окалан Йоджелан е задържан в Кения през феврури 1999 г. След сблъсък на турските
2
военни части и близо 5000 бойци на КПП по-голяма част от членовете на тази групировка се
настаняват в Северен Ирак. През април 2002 г. ПККсе преименува на Конгрес за кюрдистанска
свобода и демокрация.
Основни данни за Турция.
Местоположение:
Югоизточна Европа и Югозападна Азия. Граничи с Черно море между България и Грузия, а със
Средиземно и Егейско море между Гърция и Сирия.
Географски координати:
39 00 N, 35 00 E
Площ:
общо: 814,578 кв.км.
вода: 9,820 кв.км.
суша: 770,760 кв.км.
Граници по суша:
общо: 2,648 km
Армения 268 km, Азърбайджан 9 km, България 240 km, Грузия 252 km, Гърция 206 km, Иран
499 km, Ирак 352 km, Сирия 822 km
Брегова линия:
общо: 7,200 km
Крайни точки в надморската височина:
най-ниска: Средиземно море - 0 m
най-висока: връх Арарат - 5,166 m
Население:
67,308,928 (юли 2002 г.)
Възрастова структура на населението:
3
0-14 години: 27.8% (мъже 9,520,030; жени 9,178,423)
15-64 години: 65.9% (мъже 22,552,253; жени 21,827,002)
над 65 години: 6.3% (мъже 1,946,523; жени 2,284,697) (2002 г.)
Етнически групи:
Турци - 80%, кюрди - 20%
Религия:
Мюсюлмани – 99,8%; други – 0,2% (главно християни и евреи)
Езици:
Турски(официален), Кюрдски, Арабски, Арменски, Гръцки
Грамотност:
мъже: 94%
жени: 77% (2000)
Име на държавата:
Република Турция
Форма на управление:
Парламентарна република
Столица:
Анкара 3,5 млн жители
Независимост:
29-октомври 1923 г. (част от Османската империя)
Национален празник:
29-октомври 1923 г.
-Официални празници: 23 април, 19 май, 30 август
-Религиозни празници: Ramadan (Рамазан): 3 дни, Sacrifice (Корбан Байран): 4 дни
-Нова година: 1 януари
4
Конституция:
7-ноември 1982 г.
Право на вот:
18 години
Национален флаг:
Червен с вертикален бял полумесец
БВП:
4.2% ръст (2002 г.)
Съставяне на БВП чрез секторите:
аграрно стопансво - 13%
индустрия - 30%
обслужващ сектор - 57% (2001 г.)
Бюджет:
Приходи – 42,4 млрд. $
Разходи – 69,1 млрд. $ (2001 г.)
Индустриално производство:
8,5% ръст (2002 г.)
Продукция на електроенергия:
119.18 млрд. kWh (2000 г.)
Производители на енергия:
ТЕЦ: 74%
ВЕЦ: 26%
АЕЦ: 0%
Консумация на електричество:
114.19 млрд. kWh (2000 г.)
Внос на ел. енергия:
5
3.791 млрд. kWh (2000 г.)
Износ на ел. енергия:
437 млрд. kWh (2000 г.)
Износ на стоки:
$37.6 млрд. f.o.b. (2002 г.)
Внос на стоки:
$43.9 млрд. c.i.f. (2002 г.)
Основни вносители:
Германия 12.9%, Италия 8.4%, Русия 8.3%, САЩ 7.9%, Франция5.5%, Великобритания 4.6%
(2001 г.)
Национална валута:
Турска лира (TRL)
Турция е входната точка към три континента - Европа, Азия и Африка, като
продължава да държи ключовете на Босфора и Дарданелите. Страната е разположена в
Източното полукълбо. Най-източната й точка има координати 44˚48' източна географска
дължин, най-западната - 25˚40' западна географска дължина,.
Координатите на най-северната точка са 42˚06' северна географска ширина и най-
южната 35˚54' южна географска ширина. 97 % от територията на страната е разположена в
Азия и 3 % в Европа (крайните части на Югоизточния Балкански полуостров). Европейската
част на Турция има историческото название Източна Тракия. Азиатската част на страната
включва Малоазиатския, или Анадолския полуостров, и Арменско-кюрдското плато и е
прието да се нарича Анадола, което е неточно. Територията на Република Турция възлиза на
780 576 кв.км, от които 757 091 кв.км (97 %) са в Азия (Мала Азия), а 23 485 кв.км (3 %) – в
Европа (Източна Тракия). В нейните граници влизат и няколко големи острова - Принцовите
острови, Мраморните острови, Имралъ, Гьокчеада и др.
Най-ниската точка е Средиземно море - 0м надморска височина, а най-високата –
планината Арарат – 5166м.
Дължината на сухоземните граници на Турция е 2753 км. Тя граничи на североизток с
Грузия и Армения (дължината на границата е 610 км), на изток - с Иран (454 км), на юг - с
Ирак (331 км) и Сирия (877 км), на северозапад - с България (269 км) и Гърция (212 км).
6
Турция има излаз на четири морета - Черно, Егейско, Средиземно и Мраморно (вътрешно).
Морските граници на Турция имат дължина 8333 км. Бреговете на Черно и Средиземно море
са слабо нарязани и стръмни, докато на Мраморно и Егейско са полегати и образуват
множество заливи и естествени пристанища. Най-големите турски острови са Имроз (279
кв.км) и Бозджаада (36 кв.км) - при входа на Дарданелите, и Мармара (117 кв.км) в Мраморно
море. Последното е разположено във вътрешността на страната и именно тук се намират
Босфора и Дарданелите, което определя доброто военностратегическо положение на Турция.
Проливът Босфор има дължина 30 км, ширина 760 - 3500 м и максимална дълбочина 20 м.
Бреговете му са стръмни. Дарданелите съединяват Мраморно и Егейско море. Проливът има
дължина 60 км, ширина 1375 - 8275 м, и максимална дълбочина 1000 м. Съществуват
разпоредби, които регламентират преминаването на мореплавателни съдове през водите на
Турция, като с тях се гарантира безопасността им.
Турция има твърде изгодно икономогеографско положение. Двата протока,
разположени между Европа и Азия, имат извънредно голямо транспортно и стратегическо
значение. Географското положение на страната предопределя мястото й на голям транспортен
терминал още в древността. Тук се пресичат пътищата от Западна и Централна Европа за Азия
и др. Търговията непрекъснато се развива през различните исторически етапи. Турция е
разположена в район със значителен природен и икономически потенциал. Многото
исторически, природни и културни паметници привличат посетители от целия свят, което
определя благоприятното развитие на туристическия отрасъл в страната.
Турция е планинска страна със средна надморска височина 1130 м, докато средната
височина на Азия е 950 м. Турските планини се отличават с разнообразен състав и възраст в
геологическо отношение. Планинските земи заемат площ от 490 000 кв.км, а на равнините и
низините се падат 170 000 кв.км. В северната част на азиатска Турция в посока запад-изток са
разположени Потайските планини, сравнително млада вулканична верига със средна височина
около 2500 м (най-висок е връх Качкар - 3937 м). В южната част на страната успоредно на
крайбрежието е разположена друга планинска верига - Киликийски и Главен армейски Тавър.
Най-високите точки на южната планинска верига са върховете Демирказък (3726 м) и Медетск
(3585 м), между които е разположен историческият проход Килийска врата.
Централната част на азиатска Турция се заема от Анадолското плато със средна
надморска височина 800 м. От запад на изток то постепенно се повишава в още по-високото
Арменско-кюрдско плато - силно пресечена област, в която отделни хребети достигат
височина 4-5 хил.м. В източния край на платото се издига планинският масив с вулканичен
произход Аръда, увенчан от най-високия връх в Турция Бююк Аръ (5165 м).
Турция разполага със сравнително малко равнини. На изток лежи Сирийско-
Месопотамското плато със средна надморска височина 5000 м. Плодородни, но неголеми са
7
низините в Южна Турция (Чукурова и Анталия) в европейската част, както и долините на
реките, вливащи се в Егейско море.
В по-голямата си част Турция е разположена в зоната на субтропическия климат,
който се формира под влиянието на географското положение, надморската височина и
орографията на атмосферната циркулация. Климатът на Източна Турция се формира под
влиянието на Черно, Мраморно и Средиземно море. Странджа представлява преграда за
нахлуване на студени въздушни маси от север. Долините на реките Марица и Ергене са
естествен коридор за нахлуване на топли средиземноморски въздушни маси. Валежните
стойности варират от 1000 до 2500 мм на кв.м. в района на Странджа, а в района на Тракия
средното годишно количество на валежите е между 500 и 1000 мм на кв.м. Валежите са
умерени и намаляват от запад на изток. Там преобладава субтропичен климат: сух и горещ
летен период и есенно-зимен максимум. Средната годишна температура в района е 13 - 14
градуса по Целзий. Средните януарски температури са значително високи - около 3 градуса по
Целзий, а годишната амплитуда е под 20 градуса по Целзий. Тези показатели са отчетени от
метеорологична станция “Истанбул”:
Таблица №1
Таблица №1
Поради високите оградни планини и голямата надморска височина вътрешността на
Анадола се характеризира с полупустинен климат. През лятото температурите са високи, а
през зимата - ниски, което се отразява неблагоприятно на селскостопанския отрасъл.
Годишната валежна сума се движи в между 150 - 180 мм на кв.м. В Арменската земя,
климатичните условия са сурови и континентални. Зимата тук е продължителна и студена.
Високите планински върхове, които са разположени над снежната граница (4200 - 4300 м) се
белеят през цялото лято. Средногодишните валежи в планините са около 1000 мм на кв.м. и
по-обилни по западните склонове. В котловините средногодишната сума на валежите е 500 мм
8
Географска ширина: 41°2`с.ш.
Надморска височина: 75м.
Годишни валежи: 640мм.
Средна юлска темература: 23,6 °С
Средна януарска температура: 5.2 °С
Средногодижна температура: 14,0 °С
Амплитуда: 18,4 °С
на кв.м. През зимата често се наблюдават температурни инверсии.
По-голямата част от реките в Турция имат планински характер, те са непълноводни,
къси, с тесни каменисти корита. Най-големите (според дължината на турската територия) са:
Казълърмак (1355 км), Ефрат (с Мурат - 1263 км), Сакария (824 км). В Черно море се вливат
реките: Казълърмак, Чорух и Сакария, а към Каспийско море се отправят Кура и Аракс. На
турска територия са и изворите на реките Тигър и Ефрат. В Егейско море се вливат Гедиз,
Голям и Малък Мендерес, а в Средиземно море - Джейхан Сейюн и Гьоксу.
Климатичните особености и морфологичните белези определят хидрографията на
Анадолското плато. Тук реките се характеризират с непостоянен режим, северната част - с
преобладаващо пролетно пълноводие, тъй като тяхното начало е от високите планини,
покрити със сняг. В централната част реките са по-къси и пресъхват през горещия летен
период. По-големите реки, извиращи от Анадолското плато са: Казълърмак - най-дългата в
Мала Азия, Сакария, Сейхан, Джейхан и др. В Анадола се намират: голямото тектонско
безотточно и солено езеро Тус Гьолю (1500 кв.км), тектонското езеро Бейшехир Гьолю (650
кв.км.), езерата с карстов и вулканичен произход Меке Тузласъ Гьолю, Аджъгьол, Гьоджюк и
др.
От значение за Източна Тракия са реките Марица (211 км. в територията на Турция и
нейният приток Ергене (281 км). Те са с непостоянен режим на оттока, като максималният е
през зимата. Водите на Източна Тракия се оттичат във водосборните басейни на Егейско (най-
голяма площ заема Егейския басейн, към които се отнасят реките Марица, Ергене, Хайраболу
и др.), Мраморно и Черно море. От езерата най-голямо значение имат крайморските Бююк,
Чекмедже, Кючюк Чекмедже, Теркос и др. Те снабдяват с питейна вода истанбулския регион.
Арменската планинска земя представлява ключово място от хидрографско гледище.
От нея водят началото си реки, които се оттичат към трите басейна - Черно море, Персийския
залив (Арабско море) и Каспийско море, което е безотточно. Водният режим на реките Мурат,
Карасу, Ефрат и др. се определя от снежната покривка и се отличават с буйни пролетни
пълноводия и късно лятно маловодие.
Най-големите езера в Турция са Ван (3713 кв.км) и Туз (1500 кв.км.). Водите и на
двете са солени, докато езерата Бейщекир, Егридир, Изник, Акшехир са сладководни. Езера с
по-малки размери са Чълдър Гьолю, Ерчек и др. С най-голямо надморско равнище е езерото
Балък Гьолю - 2250 м.
Почвената покривка в Турция е разнообразна. Долнотракийската низина е
изключително пъстра. В предпланинските и хълмисти земи, при наличието на горска
растителност и влажен климат са разпространени кафявите горски почви. Във вътрешните
котловини се срещат главно канелени горски почви и смолници, а покрай реките и в
крайбрежните низини - алувиалноливадни. В южните по-сухи области на низината, при
9
наличието на варовикови скали и храсти се развива червенопръстицата - тера роса. В
Арменската планинска земя са разпространени предимно светлокафяви, сиви и кафяви горски
оподзолени почви, върху които е развита полупустинна храстова растителност. Характерно е
височинно етажиране, като на тревистия пояс са развити скелетни почви и голи скали.
Подобряването на почвата е тясно свързано с развитието на науката и техниката,
благодарение на които човек ефективно може да повиши почвеното плодородие.
В Турция виреят над 6500 вида растения. Културната растителност се отглежда
главно по крайбрежието (маслини, ядки, тютюн, лозя, овошки, памук). Вътрешен Анадол е
степ, пригодена предимно за отглеждане на зърнени храни. Залесените площи (20,1 млн.ха.)
заемат 18 % от повърхността на страната.
Фауната също е богата: муфлони, елени, сърни, диви магарета, глигани, зайци,
планински кози, както и хищници - вълци, лисици, мечки, пантери, чакали, хиени, снежни и
блатни рисове. Има и сравнително голямо разнообразие на птичия свят: орли, щъркели и др.
Полезните изкопаеми все още не са изследвани достатъчно, но въпреки това могат да
се оценят като значителни. Сравнителна богатите полезни изкопаеми на Турция не са
разработени достатъчно. Добивната промищленост осигурява око 6 % от стойността на
промишлената продукция.
В страната има много видове руди. Находища на желязна руда има и в Сивас
(Дивриги), Балъкесир, Айдън, Малатия, Кайсери и др. Общите запаси се оценяват на 200
млн.т. Медни находища има също из цялата страна - в Диарбекир (Ергани), Артвин (Мургул),
Ескщия хирг. Турция се намира на едно от първите места в света по запаси на хромова руда.
Основните находища на хромова руда са в Диарбакър (Големан), Ескищехир, Кютахия, Токат
и др. Вероятните запаси от манганова руда се оценяват на 1,1 млн.т. В планината Улуда, южно
от Бурса, се намира находище от волфрамова руда (около 40 хил.т.), което е едно от най-
големите в света. Значителни запаси има и от боксити, оловно-цинкови и други руди.
От нерудните изкопаеми водещо място заемат енергоносителите. Запасите от черни
каменни въглища в района на Ерели се оценяват на 5,1 млрд.т. Те могат да се коксуват.
Турция разполага и със значителни залежи от лигнит, най-големите от които са в Елбистан
(Маращ). Нефтонаходищата не са богати. Основните находища са в Сирд (край селищата
Раман, Гарзан, Батман, Барънч), във вилаета Мардин (находища при Гермик, Малатия,
Адъяман, находището Кахта). По-нови залежи са открити във вилаета Кония (при Коякой),
Анкара (Караени), Синон, Къркнарели (Игнеада). Запасите се изчисляват общо над 300 млн.т.
Нефтът обикновено е на голяма дълбочина (над 200 м). Експлоатацията е все още сравнително
скъпа. Земен газ е открит недалеч от езерото Ван.
Много сяра се добива край Денизли, Испарта, Айдън, а азбест - край Бурса, Сивас,
10
Ескищехир и Ерзиндисан. На много места има качествен мрамор: остров Мармара, Айсронка
рахисар (повече от 1/2 се добиват в него) и Балъкесир.
2. ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ И НАЦИОНАЛЕН СЪСТАВ
По брой на населението Турция е на първо място на балканите, а в Азия се намира в
първата десятка. От населението 8 % живеят в европейската част и 92 % - в азиатската. При
преброяването от 2001 г. населението възлиза на 67,308,928 души. Турция се отличава с
голямо етническо разнообразие. От общо 67,308,928 души малцинствените групи съставляват
повече от 25 националности и други етнически общности. Броят на доста от тях не надминава
няколко хиляди, но независимо от това се запазват етническите особености - език, култура и
обичаи.
Преброяване на населението се извършва след обявяването на страната за република.
Самата държава официално се нарича Турция или Турска република от 1923 г. Първото
официално преброяване датира от 28 октомври 1928 г., когато населението е 13,6 млн. души
(средно по 18 души на кв.км.). След 8 години (1936) е второто преброяване, след което то се
осъществява традиционно на всеки пет години.
Следвайки статистическите данни, могат да се направят следните изводи за
последните 70 години. Турското население нараства прогресивно, а прирастът му е във висок
диапазон между 20 и 30 промила. Изключение правят годините в периода на Втората световна
война (1939 - 1945), когато показва тенденция към намаляване (-10 промила). През 1945 - 1950
г. отново възстановява високия си темп (22 промила), което се дължи на естествения рефлекс
след кризисните военни години, както и на подобрената здравна и социална просвета. Между
1955 и 1975 г. прирастът на населението на Турция достига 27 - 29 промила, което поставя
страната по този показател на едно от първите места в света. След преброяването от 1995 г.
(21,6 промила) Турция изпреварва такива демографски колоси като Китай и Индия (съответно
с прираст 12,6 и 20,0 промила). За времето 1927 - 1970 г. населението на Турция се увеличава
2,5 пъти и достига 31 млн. души, а за следващия по-кратък период (1970 - 1995) се удвоява.
Брой на
населението:
67,308,928
(юли 2002г.)
Възрастова
структура:
0-14 години:
27.8% (мъже 9,520,030; жени 9,178,423)
15-64 години:
65.9% (мъже 22,552,253; жени 21,827,002)
65 години и над:
6.3% (мъже 1,946,523; жени 2,284,697) ( данни от 2002г.)
Прираст:
1.2% (2002 г.)
Раждаемост:
17.95 раждания/1,000 души (2002)
11
Смъртност:
5.95 смърти/1,000 души (2002)
Нетен
миграционен ръст:
0 мигранти/1,000 души (2002)
Полово
отношение:
при раждане:
1.05 мъже/жени
под 15 години:
1.04 мъже/жени
от 15-64 години:
1.03 мъже/жени
65 години и над:
0.85 мъже/жени
общо популация:
1.02 мъже/жени (2002)
Детска смъртност:
45.77 смърти/1,000 живородени (2002 година.)
Средна
продължителност
на живота:
средно:
71.52 години
жени:
74.01 години (2002 г.)
мъже:
69.15 години
Обща фертилност:
2.07 родени деца/жени (2002)
ХИВ/СПИН –
разпространение
при възразстните:
0.01% (2000 г.)
Таблица №2
Анализирайки статистическите данни преди Втората световна война, населението на
Турция нараства средногодищно с 300 000 души, в годините на войната с около 200 000 души,
а в следвоенните години коефициентът се покачва на 400 000 души. Най-новите данни
показват, че годишният прираст е в рамките на 1 – 1,2 млн. души. След преброяването през
1985 г. населението на Турция за първи път надхвърля 50 млн. души (прираст 24,9 промила) и
тогава започва демографският взрив, който сега има леко затишие.
Проследявайки тази динамика на населението в Турция, е характерен т.нар. втори тип
възпроизводство, което се характеризира с висока раждаемост, ниска смъртност и висок
естествен прираст. Турция е на едно от първите места в Европа по показателите за детска
смъртност, ниска възраст за сключване на граждански брак, малък брой на абортите и обща
смъртност на страната. Ежедневно в Турция се раждат около 400 деца (22,1 промила), умират
годишно около 300 000 души (6,4 промила), а населението като цяло представлява 1,1 % от
това на света.
Миграциите на населението оказват съществено влияние върху демографската
ситуация в страната. За периода 1923 - 1970 г. по взаимна спогодба Турция разменя изселници
с Гърция. В резултат на тази миграция в Турция се заселват към 408 000 етнически турци.
Между 1950 и 1951 г. са приети много изселници от България. След 1954 г. идват значителен
брой имигранти от Югославия. В последните години броят на преселените в Турция
имигранти достига 1,5 млн. дущи. Най-голям е броят на иранците и иракчаните. Към края на
12
80-те години започва втората миграционна вълна със заселването на нова група афганци,
последвани от иракчани и българи. От май до септември 1989 г. през турската граница са
преминали 346 000 души. Последната трета вълна (през 90-те години) добива материален
израз след войната в Босна и Херцеговина, разпадането на СССР, икономическите проблеми
на България и др. В резултат от това населението на Турция нараства с 3 млн. души.
Трудовата миграция на турските гастербайтери започва през 1960 г., когато в
Германия заминават първите 3000 работници. Към 1971 г. цифрата им надхвърля 400 000
души. По сегашни сведения извън Турция живеят около 1 млн. турски граждани, повечето от
които кюрди.
Вътрешните миграции играят също важна роля за движението на населението.
Урбанизационният процес е силно развит, така нарастват ролята и значението на градовете.
Това механично движение е продиктувано най-вече от икономически и социални
съображения. Тенденциите са в географска посока изток - запад. В резултат от тези заселвания
населението в едни райони се увеличава, а в други регресивно намалява. През 1927 г. селското
население е 75,8 %.
Големи Градове
Население в
милиони
Площ (km2)
Истанбул
10,0
5,312
Aнкара
3,5
25,401
Измир
3,0
12,016
Бурса
2,0
10,887
Коня
1,6
40,814
Адана
1,5
14,045
Анталия
1,5
20,788
Исел
1,5
15,513
Санлиурфа
1,3
19,336
Диарбаир
1,2
15,205
Маниса
1,2
13,227
Хатай
1,2
5,825
Косаели
1,2
3,625
Самсун
1,1
9,363
Газиантеп
1,1
6,845
Баликезир
1,0
14,474
13
Таблица №3
Тясно свързано с миграциите е т.нар. “изтичане на мозъци”. Днес около 25 000
изявени турски специалисти работят във водещите страни на света. По този показател Турция
отстъпва място само на Индия. По линията на организацията ТЮБИТАК сега в Турция
работят много научни и културни работници от САЩ, Индия, Китай, бившите
социалистически страни и др.
Възможностите за самостоятелно развитие на националните малцинства, които са
повече от 25, не се поощряват от официалната държавна политика. Едва през 1991 г. на
кюрдите, които са най-многобройният етнос на територията на страната, се признават правата
да се обучават и говорят на своя майчин език.
Най-големи
етнически групи:
Турци 80%, Кюрди 20%
Изповядвани
религии:
Мюсулманство 99.8%, други 0.2% (главно християни и евреи)
Езици:
Турски (официален), Кюрдски, Арабски, Арменски, Гръцки
Грамотност:
Над 15 годишна възраст могат да четат и пишат
общо население:
85%
мъже:
94%
жени:
77% (2000)
Таблица №4
Най-известните малцинствени групи в Турция са, както следва:
Кюрди - населяват източните и югоизточните райони на страната, както и съседните
райони на Иран и Ирак. Езикът им принадлежи към иранската група на индоевропейските
езици и има няколко наречия. Почти всички кюрди са мюсюлмани, от които около половината
са измити, а другата половина се придържат към различни секти на шиизма. Кюрдите
многократно са се опитвали и продължават да опитват с оръжие да извоюват своята
независимост.
Араби - заемат второ място по численост като национално малцинство след кюрдите.
Населяват предимно югоизточните провинции. Малка част от тях са християни.
Гърци - от времето на Османската империя до края на Първата световна война броят
им е достигал около 1 млн. души, но в резултат от размяната на населението между Гърция и
Турция броят им е намалял силно.
Арменци - те са успели да съхранят както своя език, така и писмеността си, културата
14
и религията си.
Евреи - в сравнение с другите малцинства са подложени на по-малко репресии,
главно поради силните им позиции в търговията и финансите, а и поради факта, че част от тях
приемат исляма (дьонмета). Населяват по-големите градове Истанбул, Измир, Анкара и др.
Занимават се с едър бизнес.
Българите в днешна Турция не са повече от 1000 души и са съсредоточени главно в
Истанбул.
През 2000 г. в Турция има 71 унвиверситета. Общия брой на студентите през
учебната 1999-2000 г. е 1491806. Има 162 висше-образователни училища с 4-годишна
програма на обучение и 392 с две годишна такава. Общият брой на студентите в
учреждненията с четиригодишно образование е 46667 през учебната 1999-2000 г., а броят на
учащите се във висшите училища с 2-годишна програма на обучение е 217758. Има 491
факултета в турските университети.
Образователен статус на
работната сила
Брой
(хиялади)
Неграмотни
2.223
Грамотни без диплома
904
Завършили основно училище
13.074
Завършили средно училище
2.378
Завършили средно
профилирано училище
50
Завършили висше образование
2.494
Завършили висше профилирано
образование
938
Други
1.717
Таблица№5
Здравеопазването в Турция постепенно се подобрява през 80-те и 90-те години. Броят
на медицинския персонал през периода 1990 - 2000 г. се е увеличил с 3,6 пъти, но все още
равнището на здравеопазването изостава чувствително от това в развитите страни. Проблем
представляват снабдяването с лекарства и заплащането на медицинската помощ. Разходите за
здравеопазване и социално осигуряване съставляват 6,1 % от всички разходи от държавния
15
Предмет: | Геополитика |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 66 |
Брой думи: | 12279 |
Брой символи: | 105304 |