Различните етноси в 

българия­техните 

празници

Български народни 

Празници и традиции

Еньовден (24 юни)

•

Началото на летните празници се 

бележи с Еньовден . 

•

Известен е още и като Летни 

Ивановден, Яневден, Драгийка и 

още други в зависимост от 

географските области. Празникът 

се смята за тракийско наследство.

•

 Чества се в деня на лятното 

слънцестоене. Затова се определя 

и като най­силния ден в годината – 

Ден на Слънцето. Това е и най­

големият летен празник.

•

Щастлив и здрав през цялата 

година е този, който види изгрева. 

Според народните лечители 

билките и тревите, набрани преди 

изгрев слънце са най­лековити. 

•

Обичаите и поверията са свързани 

с пътя на небесното светило. 

Съпроводени са от кратки песни 

със заклинателен характер. Правят 

се също и гадания. На Еньовден 

празнуват хора с имена Еньо, Енчо, 

Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, 

Янчо, Янита…

Йордановден (6 Януари)

•

С този празник завършват т.нар. Мръсни 

дни.  В  навечерието  на  Йордановден  се 

приготвя  третата  (последна)  Коледна 

Вечеря.  На  трапезата  се  слагат  само 

постни  ястия:  боб,  варено  зеле  или 

сарми, орехи, хляб.

•

Там където е хвърлен кръста болните се 

изкъпват (напръскват), за да оздравеят. 

Също така и всички останали се измиват 

лицето и ръцете си “за здраве”.

•

На  този  ден  в  някои  райони  обикалят  и 

моми – водичарки. Те ходят по къщите и 

пеят песни за всеки член от семейството. 

Тези  песни  са  подобни  на  коледните  и 

лазарските. Обичая тайани.

•

Църковен  празник:  на  този  ден 

православната 

църква 

отбелязва 

кръщението  на  Исус  Христос  от  Йоан 

Кръстител в р.Йордан. 

Гергьовден, или Денят на Свети Георги (6 

Май)

•

Гергьовден, или Денят на Свети Георги­ един от 

най­важните и най­красивите празници през 

пролетта. В народа той е свързан със селското 

стопанство (Джордж на гръцки означава 

“земеделец”), с животновъдството и по­общо с 

пролетта и обновяването на природата. В България 

Св. Георги се смята за един воин, защитник и 

покровител на овчарите и добитъка им.

•

Смята се, че в нощта преди празника съкровищата 

заровени в земята започват да “играят”.

•

Гергьовден е свързан с традиционната и богата 

трапеза

•

Гергьовден – това е също празник на Българската 

армия. В годините след Освобождението на 

България от турско робство, военните паради на 

този ден постепенно започнали да набират скорост 

и да се утвърждават като важен ритуал

Великден, или Възкресение Христово.

•

Първият и най­големият от празниците на 

новозаветната църква е Възкресение Христово.

•

На този ден се отбелязва възкресението на Исус 

Христос – Божият Син, който със смъртта Си 

изкупил греховете на човечеството, а с 

възкресението Си дал надежда за живот след 

смъртта.

•

Денят на празника е установен от Първия 

вселенски събор през 325 г. Обикновено 

православният Великден се чества между 4 април 

и 8 май. Източната православна църква ползва 

юлианския календар. Oсвен това, Великден не 

трябва да се празнува преди еврейската Пасха. 

Католиците се придържат към григорианския 

календар и празнуват Възкресение през първата 

неделя след първото пълнолуние от пролетното 

равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Лазаруване

•

Този празник се чества седмица 

преди Великден. Лазарския 

обичай е свързан с 

настъпването на пролетта и 

събуждането на природата за 

нов живот.

•

Лазаруването е задължителна 

обичайна норма за всички 

подрастващи момичета и се 

явява като преломен момент, в 

който момичето става мома. 

Лазаруването е общобългарски 

обичай, известен в цялата 

българска етническа територия, 

както и сред компактните маси 

на български заселници в 

чужбина – главно в Украйна и 

Румъния.

•

Обичаят Лазаруване е 

своеобразно женско 

съответствие на коледарските и 

сурвакарските обичаи на 

мъжете

.

Цветница

•

Цветница е подвижен християнски, 

религиозен и народен празник, който се 

празнува както в православната, така и в 

католическата и протестантската църква 

една седмица преди Великден, в неделята 

след Лазаровден. Нарича се още Връбница, 

Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в 

западните църкви) Палмова неделя. Пада се 

в шестата неделя на Великия пост.

•

На този ден християнската църква празнува 

влизането на Иисус Христос в Йерусалим в 

дните преди еврейската Пасха

•

На този ден в църквата се отслужва молитва 

и се благославят върбови клонки. Те се 

раздават на вярващите и всеки ги отнася до 

дома си за здраве. Окичват с върбови клонки 

портите и се сплита венче от осветената в 

църквата върба. Върбовите клонки 

символизират палмовите, с които е бил 

посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В 

този ден, който е през периода на постите, се 

разрешава риба.