1
УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ
ТЕХНОЛОГИИ
СПЕЦИАЛНОСТ ”Информационни фондове на културно-
историческото наследство”
УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА:История и теория на културата
РЕФЕРАТ
Траки-бит и култура
София
2014
2
Носители на културата от бронзовата епоха в нашите земи били
траките. Науката още не е в състояние да разреши въпроса, дали те от
край време са обитавали нашите земи или са дошли от другаде. Все пак
има ясни указания, че първоначално траките са заемали по-обширна
област на полуострова, отколкото през времето около VІІІ-VІІ век
пр.н.е., когато се появяват първите писмени сведения за тях.
През второто хилядолетие траките населявали земите от двете страни
на долния Дунав, като на север обхващали Трансилвания и Влашко, а на
юг достигали до Егейския бряг, на изток Черно море, а на запад
Адриатическия бряг. Около края на второто хилядолетие под натиска на
сродните им илирийски племена траките се придвижили на изток, като
западната част на полуострова била заета от илирийските племена.При
тези етнически размествания на полуострова някои от тракийските
племена достигнали на юг до Средна Гърция, заели северните егейски
острови, Тасос, Самотраки, а други през Босфора преминали в Мала
Азия, където заселили значителни области.
Траките спадат към индоевропейската етническа група народи.От
техния език са запазени незначителни следи: известен брой отделни
думи, и то предимно собствени имена, както и известния надпис с
гръцко писмо върху златния пръстен от Езерово, Първомайско, който
обаче не е задоволително разчетен.Може със сигурност да се каже, че
тракийският език е спадал към източната индоевропейска езикова
група, така наречените на “сатем-езици”, към която спадат и
славянските езици.
Античните автори съобщават не само за големия брой на тракийските
племена, но и за различното равнище на тяхното развитие.Това
проличава още от сведенията за тракийските племена в Омировия епос.
Докато траките, които живеели южно от Родопите, били достигнали
значително развитие по времето, когато Омировия епос се бил
оформил, онези тракийски племена, които населявали планинските
неплодородни и изолирани райони на нашите земи, били значително
изостанали в своето развитие.Онези тракийски племена, които по-
късно играели значителна роля в историята на нашите земи, населявали
предимно крайбрежните области на Тракия или долното и средното
течение на големите тракийски реки.
Одрисите живеели по долното течение на р. Марица, тракийския Хебър,
и по нейните притоци в Югоизточна Тракиа.Бесите обитавали средното
и част от долното течение на Марица,както и северните склонове на
Родопите.По брега на Черно море, южно от Балкана, наричан тогава
Хемус, жевеели тините. Техни съседи били астите. Едно от най-
3
многобройните тракийски племена били гетите, които населявали
днешна Североизточна България. Други тракийски племена в Северна и
Северозападна България били трибалите и мизите. В днешното
Софийско поле живеели сардите или сердите, а в Кюстендилско -
дентелетите. Медите, друго едно значително тракийско племе,
обитавали областите, включени между средните течения на днешните
реки Струма и Места, античните Стримон и Нестос. По левия бряг от
долното течение на Струма живеели одомантите, които на юг достигали
р. Ангит (дн. Ангиста), а южно от тях живеели едоните, които заемали
североизточните склонове на богатата със златни залежи планина
Пангей (дн. Кушница или Пърнар-даг). По крайбрежието на Егейско
море между долното течение на Марица и Места живеели многобройни
тракийски племена, като киконите, бистоните, сапеите, едоните,
сатрите и др. В Родопската област известни били диите.
С траките се намирали отрано в допир съседните и сродни с тях
скитски племена от североизток, на запад илирите, към които
принадлежат и пеонците, обитаващи областите на запад от Струма в
днешния Пиянец.
Към края на ІХ в. пр.н.е. в Тракия се появили вече железните оръжия и
железните оръдия на труда. Повечето от тракийските племена и във
вътрешността на Тракия били вече уседнали и се занимавали особено в
равнините и изобщо в плодородните части на страната със земеделие.
Сеели предимно житни растения. Наред със земеделието в Тракия,
особено в земите южно от Стара планина, било развито отрано
лозарството и винарството. Природните и почвените условия в Тракия
спомагали не по-малко и за развитието на овощарството и
градинарството. Но траките се занимавали и със скотовъдство, като
развъждали и отглеждали главно коне, мулета и овце. Доста развито по
онова време било и грънчарството, като грънчарските изделия се
изработвали още на ръка, но тяхното качество било по-високо от
качеството на грънчарските изделия от предходната епоха.
Металодобиването и по-специално металообработването отбелязали по
онова време значителен напредък в Тракия. Разработването на рудните
залежи в Родопската област, в Стара планина, Станджа, Пангей и др.
давало богат материал за развитието на металообработването. Траките
през онова време изработвали вече не само метални оръдия на труда и
оръжия, но и предмети за домашна употреба и накити. В Омировия
епос (Илиадата) се говори изрично за тракийски мечове, за тракийските
сребърни съдове, за обкованите със злато и сребро колесници на
тракийските племенни вождове.
4
По археологическите находки от нашите земи въпреки техния случаен
характер от тази епоха могат да се добият достатъчно данни за
местното тракийско производство на оръжия и оръдия за
производството. Пак по случайни, макар и забележителни находки от
нашите земи за тази епоха, като прочутото златно съкровище от
с.Вълчи трън (Плевенско), може да се съди със сигурност за
значителното усъвършенствуване на металургичната техника в
областите, населени с траки за промеждутъка VІІІ до VІІ в.пр.н.е., както
и за натрупването на значителни количества разкошни златни съдове в
ръцете на знатната тракийска върхушка.
През VІІІ и VІІ в.пр.н.е. преобладаващото мнозинство от тракийските
племена, които населявали вътрешността на нашите земи, се намирало
несъмнено все още на степента на първобитно-общинния строй, но
нарастването на производителните сили съдействувало за по-
нататъшното развитие на социалното неравенство в недрата на тези
племена,особено за времето от VІІ и VІ в.пр.н.е., което по-нататък
довело до възникването на класовото общество, а през V и ІV в.пр.н.е.и
до образуването на държавата.
Процесът на разлагане на първобитно-общинния строй и на създаване
на наченките на най-ранното класово общество в нашите земи може да
се проследи в своя по-късен стадий както въз основа на изричните
сведения на античните писатели, така и въз основа на археологическите
находки. Античните писатели, като Хекатей, Есхил и др. Говорят за
тракийски градове. Археологическите находки от края на VІ в.пр.н.е.,
колкото и малко на брой да са засега, показват недвусмислено, че
частната собственост в тракийското общество била вече на лице, а били
също така налице и условията за нейното натрупване в лицето на
малцина.Сведенията на Херодот, които важат не само за V, а най-малко
и за втората половина на VІ в.пр.н.е., рисуват достатъчно ярко
привилегированото положение на знатната тракийска върхушка и
трудното положение на широките слоеве на тракийските селяни.
Жената в тракийското общество била напълно зависима от своя мъж,
бащата имал правото на живот и смърт както над жена си, така и над
децата си. Той могъл да продава децата си в робство, което
свидетелствува, че по онова време сред по-голямата част от траките
било напълно развито патриархалното робство. При постоянните
междуплеменни сблъсквания попадналите в победителите
военнопленници отначало били продавани в робство на гърците от
крайбрежието. По-късно обаче със засилването на имуществената
диференциация в траките и особено със съсредоточаването на все по-
5
значителни късове земя в ръцете на тракийската аристокрация
последната започнала да използва все повече и повече част от тези
пленници като земеделски работници и пастири в своите имения наред
с многобройните полузависими тракийски селяни. След като от
многобройните и в повечето случаи малки тракийски племена
започнали да се образуват по-големи и по-силни племена, които
подчинявали по-слабите,родовата аристокрация особено в по-силните
племена се превръщала постепенно в класа на богати земевладелци-
робовладелци. Те притежавали обширни земи, големи стада добитък,
голям брой метални и други предмети и особено многобройни изделия
на лукса.
През VІІ в.пр.н.е. По тракийските брегове възникнали и първите гръцки
колонии. В резултат на по-нататъшното развитие на икономическия
строй в гръцкото общество настъпили големи социални промени.
Новите робовладелски производствени отношения подкопавали и
рушели господството на родовата аристокрация в Елада. Една от
съществените последици от засилването на социалните противоречия в
гръцкото общество бил мощният поток от изселници от Балканска и
Малоазийска Гърция, които при търсенето на нови, по-изгодни места за
заселване се насочили най-напред към тракийското крайбрежие на Егея,
а след това и към бреговете на Черно море.
Проникването на гърците в Тракия срещало ожесточена съпротива от
страна на траките, която се изразявала в избиването, залавянето в плен
и превръщането на пришълците в роби, понякога траките разрушавали
основаните на тяхна земя гръцки колонии. Враждебността на траките
спрямо гърците била предизвикана от гръцките колонисти, които, като
се заселвали в заварените тракийски селища или наблизо до тях,
извършвали често грабителски нападения срещу тракийското население
във вътрешността.
Гръцката колонизация по бреговете на Тракия се извършила в един
момент, когато развитието на производителните сили в тракийското
общество било напреднало вече до такава степен, че неговото
производство било в състояние да задоволи нуждите на елинските
заселници откъм необходимите стоки. Това обстоятелство създавало
благоприятни условия за бързото икономическо процъфтяване на
гръцките колонии. И действително от първоначално транзитни
търговски центрове и земеделски поселения елинсите колонии скоро се
развили в търговско-промишлени средища, производството на които
намирало пласмент в Тракия. Развитието на търговията с гръцките
колонии ускорявало темпа на развитието на производителните сили в
6
траките, което засилвало разлагането на родово-общинните отношения
в тях.
Гръцките колонии по западния бряг на Черно море били Истрия
(Истрос), южно от устието на Дунава, Томи (дн. Кюстенджа), Калатис
(дн. Мангалия), Дионисополис (дн. Балчик), Одесос (дн. Варна),
Месемврия (дн. Несебър), Анхиало (дн. Поморие), Аполония (дн.
Созопол) и Византион (дн. Истанбул). С изключение на градовете
Калатис, Месемврия и Византион, които били основани главно от гр.
Мегара, всички останали гръцки колонии по западния бряг на Черно
море били резултат от дейността на милетски заселници по тези места.
От гръцките колонии по бреговете на Егейска Тракия по-особено
значение имали Енос на устието на р. Марица, Марония (източно от дн.
Портолагос), Абдера (недалеч от устието на р. Места), Амфиполис на р.
Струма, недалеч от морето. При основаването на другите гръцки
полиси по бреговете на Егейска Тракия взели участие главно
преселници от Мала Азия, но при основаването на отделни колонии,
какъвто е случаят например с Амфипол и с други градове, дейна роля
имал градът Атина. Повечето от изброените елински колонии по
бреговете на Тракия били основани през перида от втората половина на
VІІ до началото на VІ в.пр.н.е.
В гръцките колонии по бреговете на Тракия били развити различни
отрасли на занаятчийската промишленост. Тук имало значителен брой
строители, майстори-оръжейници, корабостроители, риболовци,
грънчари, тухлари, лекари и др., без които тези градове не само не са
могли да съществуват, но и да възникнат. В градове, като Аполония,
Истрия, Одесос, Месемврия, Абдера и др., съществували работилници
за производство на художествени изделия от мрамор, глина, злато,
сребро, бронз и др. Гръцките колонии по западния бряг на Черно море и
по северния бряг на Егея доставяли храни и суровини не само на
Балканска, но и на Малоазийска Гърция. Те изнасяли преди всичко
големи количества зърнени храни, дървен строителен материал,
дървени въглища, смола, добитък, роби, мед, восък, животинси кожи,
солена, сушена, както и пушена риба, коноп, лен и др. От пристанищата
на тези колонии били изнасяни освен това и значителни количества
руди, както и благородни метали. Срещу това от Гърция в Тракия се
внасяли вино, дървено масло, сол, оръдия на труда, оръжия,
покъщнина, както и предмети на лукса (тънко изработени златни,
сребърни, бронзови и керамични съдове и др.). Главни вносители през
класическата епоха на споменатите изделия на Тракия били отначало
градовете Милет, Коринт, Атина, Мегара, както и някои други по-
Предмет: | Теория и история на културата, Култура и изкуство |
Тип: | Реферати |
Брой страници: | 20 |
Брой думи: | 5843 |
Брой символи: | 35830 |