ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА КРИМИНАЛНАТА
ПСИХОЛОГИЯ
Криминалната психология е приложна, комплексна
дисциплина и отрасъл на юридическата психология. Тя се
занимава с психическото проектиране на различни категории
правонарушители, с анализа на оперативно- издирвателни
действия и с полицейските дейности. В предмета на
криминалната психология попада и психологическия анализ на
престъпните групи. Криминалната психология изучава
психологическите причини и условия за извършване на
престъпления, закономерностите и механизмите за
подготовката и извършването на престъпленията от отделни
лица и престъпни групи. Криминалната психология разработва и
типологии на правонарушителите и претъпните групи.
Криминалните психолози изучават източниците на асоциалност
при престъпниците, степента на изграденост на
антиобществените им ценности, убеждения, мотиви, нагласи и
поведенчески сценарии. Тези персонални особености се изучават
в контекста на конкретните криминални ситуации като се
отчита и поведението на жертвите в тях. Част от
криминалната психология са и психовиктимологичните
изследвания ( психология на жертвата). Криминалната
психология изучава и особеностите на оперативно-
издирвателната работа, произтичащи от нейния
информационно- аналитичен и конспиративен профил. В
настоящия момент усилията на криминалните психолози са
ангажирани с проучването на механизмите и увеличаване
потенциала на оперативното мислене. Тук е от особено
значение построяването на изходния оперативно-
информационен модел на ситуацията. Еврестичното
установяване на връзките между неговите елементи, бързото
конструиране на подходящи версии и структурирането на
вероятния психичеки портрет на правонарушителя.
Криминалните психолози разработват различни видиве
методически препоръки относно провеждането на оперативно-
следствени действи, набирането, подготовката и ползването на
информатори и внедряването на полицейски служители в
престъпни групи. Активно работят криминални психолози и при
разкриването на серийни убийци. В този аспект се разработват
различни препоръки при планиране на оперативно- техническите
комбинации. В тази връзка се извършва моделиранена
индивидуални- психологически особености и на уязвимите черти
на личността на правонарушителя, от рода на стереотипност
при избора на жертви, връщане на местопрестъплението,
стремеж за превъзходство, стремеж за повторно изживяване
на усещането получено от престъплението. От значение са и
личностните качества от рода на тревожност, мнителност,
цинизъм, жестокост, демонстративност и педантизъм.
Психологът, който работи непосредствено в оперативно-
полицейското подразделение изпълнява следните задачи:
-
обучаване на оперативните работници при
внедряването им в престъпните групировки
-
обучение на оперативните работници на навици за
установяване на психологически контакт и доверителни
отношения с обектите на професионален интерес
-
развиване на уменията на оперативните работници за
разкриване на намеренията на обектите,
представляващи оперативен интерес по външните
признаци на тяхното поведение
-
обучение на оперативните работници на умения за
разиграване на роли в различни социални групи и
ситуации при осъществяването на оперативни
мероприятия
-
обучние на оперативните работници за използване на
отделни елементи от актьорската психотехника,
свързана с превъплъщаването в различни роли
-
оказване на практическа помощ на оперативните
работници при изграждането на психологически
портрети на лицата, на които предстои вербоване
-
провеждане на изследвания чрез полиграф или на
психодиагностични изследванияна лица от криминалния
контингент
-
консултиране на оперативните работници във връзка с
професионалната им адаптация
-
консултиране оперативните работници при проблемно
провеждане на оперативно- издирвателно мероприятия
Криминалната психология съдейства и при разработването на
психограмата на оперативния работник. Тя включва следните
компоненти:
-
развити комуникативни качества и умения
-
волеви качества
-
внимание и наблюдателност
-
развити интелектуални качества
-
емоционална устойчивост
-
Добре структурирани моторни умения и качества
Методи на криминалната психология
1. Профилактираща беседа- тя е един от методите за
оказване на превантивно и корекционно въздействие. Чрез
провеждане на този тип беседа се контролира
поведението на профилактираното лице и се установява
неговото актуално състояние, криминални нагласи и
евентуални криминални действия. Криминалният риск
нараства при наличието на психотравмиращи фактори,
обстоятелства или зависимости. Внимателно трябва да се
преценят целите, плановете, задълженията и
отговорностите на лицето. Липсата на социални
ангажименти води до нови криминални рискове. При
воденето на профилактираща беседа трябва да се спазват
и следните принципи:
-
безусловно приемане или позитивно отношение към
профилактираното лице
-
искрена заинтересованост от неговата съдба
-
позиция на сътрудничество при решаване на
житейските проблеми.
Личностни особености на правонарушителите
При определена част от правонарушителите извършването на
престъпното деяние представлява влечение, свързано с
разреждането на вътрешното напрежение, получаване на
удовлетвореност и на удоволствие от самия процес на
постигане не вредоносния резултат. Такъв вид влечение възниква
импулсивно, произволно е, трудно преодолимо и се отнася към
психическите аномалии, т.е. към патология на влечението.
Става дума за деяние от типа на клептомания, пиромания,
педофилия или деяния, свързани със садизъм. Съществуват
правонарушители, за които са присъщи т.нар. социални
дезадаптирани потребности. Тяхното удовлетворяване е
затруднено или въобще не може да бъде осъществено. При
разглежданата категория правонарушители са на лице
следните видове мотивация:
-
хипертрофирани мотиви и претенции от материален
характер, за властване или достигане на социален
престижен статус. Хипертрофирани аморални влечения
свързани с алкохол, наркотици, хазартни игри и
сексуални развлечения.
-
Мотиви свързани с нуждатаот разреждане на
устойчиви отрицателни емоционални състояния на
субекта, предизвикани от чувство за тревога,
отчужденост, непълноценност, обида, завист, злоба и
агресивност.
-
Мотиви породени от фиксирано чувство на неприязън по
отношение на отделни категории хора, органи на
Предмет: | Педагогика |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 6 |
Брой думи: | 1069 |
Брой символи: | 7674 |