ШУ „Епископ Константин Преславски”

Педагогически факултет

Катедра Психология

РЕФЕРАТ

Социализацията на детето посредством 

възпитанието като социален феномен. Възпитателни 

фактори

Дисциплина Педагогическа психология

Изготвил: Деница Казакова

Задал: доц. д-р И. Иванов

ПУНУП, задочно, ІІ курс, 
Ф№373

Шумен

2008

Съдържание

Увод 3стр.

1. Социализацията на детето (подрастващите). 3-4стр. 

2. Възпитанието. 4-5стр.

3. Основни фактори, оказващи възпитателно влияние върху детето. 5-
6стр.

3.1 семейство 6 - 7стр.

3.2 педагогически институции 8стр.

4. Средствата за масова комуникация. 8-9стр.

5. Възпитанието в процеса на комуникация. 9-10стр.

Заключение 10-11стр.

Ползвана литература стр. 12

2

Човекът е обект и субект на социални отношения

.

 Той съзнателно твори 

и   усвоява   социален   опит,   чрез   своя   вътрешен   свят   и   външните   си   действия. 
Личността   е   открита   система,   отворена   за   външната   адаптация   и   свят,   която 
постоянно приема, преработва, предава социална информация. Благодарение на 
това   се   постига   социална   адаптация   и   съзнателна   регулация   на   поведението. 
Благоприятства   за   приобщаване   на   човека   към   съществуващите   условия   на 
живот, за формиране и усъвършенстване личността му. В и чрез социализацията 
се постига да голяма степен социално развитие на детето, което се превръща от 
индивид в член на обществото. Същевременно целите обаче на социализацията и 
на социалното развитие се различават помежду си. Целта на социалното развитие 
е да стане индивидът съзнателен за ролите, които трябва да играе, да бъде това, 
което трябва да бъде, а чрез социализацията индивидът осъзнава съществуващата 
си роля в обществото. Социализацията обхваща целия жизнен път на човека в 
обществото и не се ограничава във времето с периодите и етапите на изграждане 
на   личността.   Включва   в   себе   си   процес   на   активно   и   многостранно 
взаимодействие   с   цялата   заобикаляща   го   среда   –   съвкупност   от   социални 
явления, чийто краен продукт е личността, развитието и усъвършенстването на 
социално   –   биологическата   природа   на   човека,   неговите   заложби   и 
предразположения към дадена дейност.

1.Социализацията  

е   активен   процес   на   усвояване   от   човека   на 

социален опит и възпроизвеждане на определена система обществени отношения, 
при което не са изключени опити за преобразуването им в социални промени. В 
този процес не само се формира човешката личност, но и се изявява едно от най-
силните   и   характеристики   –   творческата   и   активност.   При   приобщаването   в 
социалното общество, процесът започва още в първите дни на детския живот. 
Детето започва посредством играта и други подобни фактори да усвоява модела 
на   обществото   на   възрастните.   Социализацията   е   и   процес   на   индивидуално, 
избирателно   усвояване   и   проява   на   лични   стремежи   и   желания,   избирателно 
приобщаване към една или друга социална група.

В   процеса   на   детското   приобщаване   към   социума   се   проявява 

двойнствена   активност   –   социална   или   обществена   и   лична;   в   динамичното 
взаимодействие между средата и човека, интегриращо в себе си субективно и 
обективно, теоретическо и практическо, се премества тежестта на активността от 
околния свят към личността. Ядрото на социалния план стават образуването на 
механизми   на   индивидуално   поведение   по   зададен   образец   за   следване. 
Централно място при подрастващите заемат процесите на социално съпоставяне с 
околните. Личността променя себе си и отношението към себе си по модела на 
отношение  на   другите   към   нея.   Това   не   е   обикновен  единичен   акт,   а   сложен 
процес, със своята вътрешна структура – как човек избира мярка за сравнение и 
идентификация на себе си, съпоставяйки се с околните.

3