Липидите
са разнородна
група органички съеди-
нения. Общ белег за ли-
пидите е тяхната нераз-
творимост във вода (хид-
рофобност). Те се раз-
тварят добре в орг раз-
творители – спирт, аце-
тон, бензол. Най-разпро-
странени са
мазнините
(Естери на глицерола с
висши мастни к-ни. Те
са източници на енергия
и резервни хранителни
в-ва),
фосфолипидите
(Съдържат остатък от
фосфорна к-на. Техните
молекули са полярни и
са изградени от две
части – глава и опашка)
и
стероидите
(Разнород-
на група липиди. Някои
от тях са хормони, а дру-
ги – витамини. Те участ-
ват в обмяната на в-вата
в клетките и в регулаци-
ята на жизнените проце-
си. Най-разпространен е
холестеролът)
Въглехидратите
могат
да бъдат разглеждани ка-
то съединения на въгле-
рода с водата. Те биват
монозахариди
(Прости
захари, чиято въглеродна
верига съдържа от 3 до 7
въглеродни атома. Най-
разпростр са пентози - 5
атома и хектози – 6 ат.),
дизахариди
(Обикнове-
на захар, която е съста-
вена от една молекула
глюкоза и една молекула
фруктоза. Получава се
при свързването на 2 мо-
лекули монозахарид) и
полизахариди
(Получа-
ват се при свързването
на мн молекули моноза-
хариди. Най-разпростра-
нени са скорбяла, глико-
ген и целулоза).
Дезоксирибонукл. к-ни
съдържат пентозата де-
зоксирибоза и азотните
бази аденин, гуанин, ци-
тозин и тимин. Важно с-
во на полинуклеотидни-
те вериги е, че те се на-
виват спираловидно. Мо-
лекулата на ДНК е дву-
верижна. Тя се състои от
2 успоредни полинукле-
отидни вериги, образува-
щи двойна спирала. Това
свързване е доста специ-
фично: аденинът от ед-
ната верига се свързва с
тимин от др., а гуанинът
– с цитозин. Това строго
изискване за свързването
на азотните бази е извес-
тно като
правило за до-
пълнителност на бази-
те
. Според това правило
подреждането на базите
в едната верига изисква
сторого определено под-
реждане на базите в др
верига. ДНК е материал-
ният носител на наслед-
ствената информация. Тя
се съхранява в молекули-
те на ДНК и се предава
непроменена в дъщерни-
те клетки или клетъчно-
то делене. Генът е учас-
тък от ДНК с опр после-
дователност от нуклео-
тиди, който носи инфор-
мация за изгражд на 1
полипептидна верига.
Рибонукл. к-ни
съдър-
жат пентозата рибоза и
азотните бази аденин,
гу-анин, цитозин и
урацил.
Те
са
едноверижни. В някои
случаи те могат да се
прегънат и да образу-ват
двуверижни участъ-ци
по дължината на еди-
ничната верига. Според
структурните
особености
и
биологичните им фун-
кции РНК биват:
1.Информационни РНК –
Функциите им са свърза-
ни с преноса на наслед-
ствената информация за
синтезирането на белт.
2.Рибозомни РНК –
Участват в изграждането
на рибозомите, които са
местата за синтезиране
на белтъците.
3.Транспортни РНК –
Пренасят аминокисели-
ните до рибозомите.
Репликация на ДНК:
Процесът на самовъзпро-
извеждане на ДНК се на-
рича репликация. Тя се
извършва на матричния
принцип: всяка полинук-
леотидна верига играе
ролята на матрица, в-у
която се изгражда нова,
дъщерна, полинуклеотид
на верига. Репликацията
се осъщ като двойната
спирала на молекулата
се разплита под действи-
ето на специален ензим,
който разкъсва водород-
ните връзки м-у срещу-
лежащите бази. Върху
всяка единична верига с
участието на ензима
ДНК-полимераза започ-
ва да се синтезира нова,
допълваща я верига.
Строго се спазва прави-
лото за допълнителност
на базите. Репликацията
се осъществява с различ-
на скорост в прокариот-
ната и еукариотната
клетка. При бактериите
репликацията започва от
една точка и протича
последователно по цяла-
та дължина на молекула-
та ДНК.
Реализация:
Осъществява се в 2 пос-
ледователни етапа:
1 етап– транскрипция –
преносът на генетична
информация, записана в
определена нуклеотидна
последователн на ДНК, в
нуклеотидна последова-
телност на молекула ин-
формационна РНК. Тя се
извършва като в-у учас-
тък от единична верига
на ДНК става матрично
синтезиране на РНК. Ен-
зимът РНК-полимераза
разпознава началото на
участъка и разплита
двойната спирала на
ДНК, при което се полу-
чава малка област от раз-
двоена ДНК. Ензимът
„пълзи” по дължината на
участъка и едновремен-
но с това синтезира мо-
лекула РНК, допълни-
телна на едната верига
на ДНК. Разликата е, че
с-у аденин от ДНК-вери-
гата, се включва урацил
вместо тимин. С прид-
вижването на процеса по
дължината на ДНК на-
раства и молекулата на
новосинтезираната РНК.
2 етап – транслация –
преноса на наследствена
информация, закодирана
в нуклеотидната после-
дователност на иРНК, в
определена аминокисе-
линна последователност
на полипептидна верига.
Предмет: | Финансово счетоводство |
Тип: | Дипломни работи |
Брой страници: | 70 |
Брой думи: | 24169 |
Брой символи: | 107060 |