1.   Счетоводството   като   теория   и   практика   -   методологически   основи,   сфера   на 

приложение,   нормативна   регламентация.   Организация   на   текущото   и   периодичното 
отчитане.   Годишен   финансов   отчет   на   предприятието   -   качествени   характеристики, 
изисквания,   елементи,   информационни   връзки,   ред   за   изготвяне,   одитиране   и 
публикуване.

Счетоводството  като  наука  датира  от  края на  15- ти век.  Лука  Пачиоло, завършвайки 

голям математически труд, преди публикацията му се е наложило да опише счетоводството. 
Папата е възложил на Леонардо да Винчи да опише стане управител на имоти, при което Лука 
Пачиоло е направил система, по която се вижда имуществото на Ватикана. Описва в трактат 
хилядолетната счетоводна практика в счетоводството. Като практика счетоводството датира 5 
хил. години преди новата ера. Описва понятията, технологията, процедурите и същността на 
създаваните системи от счетоводни данни и показатели.

В този първи трактат е създаден първият теоретичен модел на счетоводството, съдържащ 

понятийният инструментариум за свойства, връзки и закономерности на балансовата структура 
на икономическата дейност. Методологията, методиките - начините на счетоводното отчитане 
и процедурните техники.

Счетоводството като наука от самото начало има обща теория и две столетия по-късно 

вече са публикуван и много трудове по счетоводство, които повтарят съдържанието на първия 
труд и приспособяват счетоводството към конкретната практика- 16, 17, 18 до 19 век. През 19 
век се явяват нови потребности, развиват се капиталистическите отношения. Започват да се 
създават   много   счетоводни   теории,   но   винаги   в   тях   присъства   един   основен   теоретичен 
/логически/   модел,   който   е   устойчив,   не   се   променя   исторически.   Включва   научния 
инструментариум   и   основите   на   счетоводната   методология.   Всички   създадени   счетоводни 
теории развиват методиките, процедурните техники.

Общата   теория   отразява   устойчивият,   диалектическият   модел,   който   приемаме   да 

наричаме теоретичният модел от връзки, зависимости на обективната балансова структура, в 
който се вмества икономическото съдържание на отчитаните обекти, за да бъде то отразено и 
опознато   от   счетоводна   гледна   точка.   Следователно   счетоводството   отразява   и   опознава 
икономическата   дейност   на   отделното   предприятие   от   специфична   гледна   точка   –   тази 
специфика на счетоводния подход към икономическите явления и процеси изисква те да бъдат 
количествено   съизмерими.   Касае  се  за  балансова   структура,  тоест   за  данни   и показатели  в 
балансова   система.   От   там   идва   количественото   съизмерване.   То   е   възможно   на   база   на 
стойността с помощта на паричния измерител.

Счетоводното отчитане като система и като дейност.

Като   система   и   дейност,   то   се   организира   и   протича   в   отделните   предприятия. 

Счетоводната система се открива на 1 януари всяка година, и приключва на 31 декември, след 
12   месеца.   Дейността   счетоводно   отчитане   в  тази   система   започва   в  началото   на   отчетния 
период, но не приключва на 31 декември. Тя /счетоводната дейност/ излиза извън рамките на 
счетоводната система и съпътства действието на всички управленски подсистеми, планирани, 
контролирани, регулирани и направлявани.

Проникнала   в   тези   подсистеми,   счетоводната   дейност   се   изразява   в   преобразуване   на 

създадената   счетоводна   информация   в   планова.   Тя   служи   за   определяне   на   целите,   на 
прогнозирането, бюджетирането. Участва при контрола, в обсъждането и вземането на решения 
за регулиране, ако дейността е излязла извън рамките на зададената програма. Тогава тя бива 
регулирана, вкарвана в програмата. Там се вземат рутинни решения. Ако обаче е необходимо 
да се промени системата, тоест да се направлява, с оглед развитие или спасяване, тогава се 
вземат направляващ и решения. Навсякъде участва счетоводното отчитане като дейност. В този 
смисъл   трябва   да   се   подчертае,   че   между   трите   вида   отчетна   информация,   счетоводната 
информация заема основно място.

1

Протича   във   втория   информационен   поток   на   обратната   информационна   връзка   и   се 

преплита с първия информационен поток на управленски въздействия.

Основни характеристики на счетоводната система:
-тя е непрекъсната. От учредяване на предприятието, до ликвидацията му.
-то е текущо, следва хода на процесите и дейностите и в този смисъл е хронологично.
-то   е   освен   хронологично   и   периодично,   тоест,   във   всеки   желан   момент   можем   да 

прекъснем и да намерим какво е състоянието

-то задължително прилага паричния измерител
-счетоводното отчитане е документирано по специален начин и създадените счетоводни 

данни и показатели имат юридически доказателствен вид

-всеобхватност
Допълнителни характеристики на счетоводното отчитане:
-текущото отчитане е не само хронологично, но и систематично в два аспекта - синтетичен 

и аналитичен.

-първичната  информация е винаги с по-голям обем от информацията,  която излиза  от 

системата.

-информацията е в числов и буквен израз
-счетоводните записвания са линейни
-а всяко място от счетоводното отчитане трябва да се държи сметка за цялата система
-създадените отчетни данни могат да се манипулират. 
По   своята   същност   счетоводното   отчитане   носи   характеристиките   на   балансово   - 

счетоводния модел и същевременно като практическа дейност има историческа обусловеност. 
Съдържанието му е исторически обусловено, същността е устойчива, теоретична.

Счетоводното   отчитане   поради   голямото   значение   на   счетоводната   информация   в 

управлението, поради основното му място и възможността да бъде манипулирано се налага и е 
регламентирано във всеки етап на неговото прилагане.

Функции на счетоводната информация:
-отразителна,   тоест   създава   счетоводен   образ,   описание   на   икономическите   явления   и 

процеси.

-информационни и комуникационни функции. Под комуникационна функция- обяснява 

съпътстващата роля на счетоводната информация в управленския информационен процес

-познавателна функция
-счетоводството   има   интегритет,   интегрална   функция   по   отношение   на   всички   видове 

управленска информация.

В   управлението   за   много   процеси   се   създават   категорийни   показатели,   които   не   се 

поддават на количествено измерване, а е необходимо- дали да купим, дал ида продадем, дали 
имаме ниша  на пазара, дали е удачно да открием магазин. Всички категорийни показатели 
могат   да   се   съизмерят   със   счетоводната,   финансово   -   икономическа   информация,   защото 
финансовия   аспект   на   дейността   на   предприятието   допира   до   всички   други   аспекти. 
Икономическата дейност е оперативна /стопанска/ и същевременно е финансова. Няма граница 
между  тези   два  аспекта,   освен  балансовото  им  обобщаване   и  противопоставяне  на   база   на 
стойността и на база на паричния измерител.

Икономическата дейност като реалност. Всяка дейност представлява отношения между 

предметите   и   човека,   те   са   икономически   отношения.   Те   биват   два   вида:   функционални 
/активни/ и финансово – организационни. Във функционален аспект отношенията са човек - 
човек, човек - машина – човек, човек - наука- машина - материални запаси и така нататък. Във 
връзка със снабдяването, производството и продажбите се влиза в различни отношения, които 
кристализират в стойността. Организационната дейност- отношения между предприятието и 
собствениците. На база на тези отношения се появява стойността.

2

Ресурсите са носители на собствеността, отчуждена от собствениците. Но те присъстват в 

балансовата структурата на предприятието като страна, която е във финансово- организационно 
отношение.   Предприятието   е   свързано   с   всички   тях.   Ако   трябва   да   се   освободим   от   един 
доставчик, трябва да се разделим с ресурсите.

Счетоводството като организирана система в практиката е научно обоснована система за 

отразяване състоянието и дейността на отделното предприятие. Състоянието на ресурсите, на 
факторите /които също имат източници!/ са отразяване и състояния и дейността на отделните 
предприятия.   Тоест,   за   създаване   системи   от   данни   и   показатели,   водещи   до   извличане   и 
преобразуване на счетоводната информация за управляваните обекти, обхванати въз основа на 
стойностните им характеристики с помощта на паричния измерител и съответно обобщени и 
противопоставени   двуаспектно,   тоест,   балансово   –   счетоводно,   според   функционалната   и 
според организационната  им същност  през отчетния  период от 12 месеца / в Англия всяко 
предприятие само си определя от кога до кога- от юни до юни, от март до март /.

Целта е задоволяване информационните потребности, вътрешни в предприятието и извън 

него.   Функциониращата   в   практиката   счетоводна   система   приема   конкретен   исторически 
обусловен   модел.   Той   зависи   от   характера   на   дейността,   организационната   й   структура   и 
структурата   на   управленската   система   от   прилаганите   механизми,   концепции,   политики   и 
принципи на управление. Зависи още от действащото икономическо и в частност – счетоводно 
законодателство. Зависи и от околната среда.

Видове счетоводни системи:
-счетоводни системи, при които се прилага едностранно счетоводно записване. Просто 

счетоводство.

-счетоводни системи, при които се прилага двойно записване на икономическите явления, 

тоест на стопанските операции. Системно счетоводство.

В   исторически   аспект   се   разделя   на   две   подсистеми-   дуалистично   счетоводство   и 

монистично счетоводство. Дуалистичното счетоводство е рожба на Франция, по времето когато 
има бум в материалното производство и когато търговската тайна има голямо значение. За да 
не   става   ясно   технологията   на   производството,   аналитичната   информация   вътре   в 
предприятието, французите създават отделна счетоводна система за производствената дейност 
в   аналитичен   аспект   и   финансова   счетоводна   система,   с   администрация   и   счетоводство. 
Двамата ръководители на двете системи се събирали на 6 месеца, като единия крие от другия 
някои   неща.  Този,   който  води  финансовото   счетоводство  не  трябва  да  узнава   триковете   за 
снижаване на себестойността на продукта, например. Въпреки това финансово е трябвало е да 
се стиковат, като това се е правело на официално ниво. Монистичната система вече свързва и 
отчитане на стопанската и на финансовата дейност в едно. Днес имаме монистична счетоводна 
система. Дуалистичната все още може да се намери във Франция и страните, където е имала 
влияние. В международен план обаче, изискването е за монистично счетоводство.

Предмет на счетоводството

Характеристика  на   предмета  на   счетоводството.  Капиталът  на   предприятието-  обект  и 

предмет   на   счетоводно   отчитане.   Необходимост   от   изясняване   на   предмета.   Историческа 
обусловеност, проблеми. Концептуален подход при изясняване на предмета.

За да има право една наука да съществува, трябва да има конкретен предмет и метод. До 

1972-3 година в пространството на Европа битува схващането, че счетоводството е техника, че 
не е никаква наука и професионалните организации управляват развитието на счетоводството 
като практика и го третират като такава. Като формален израз на икономическата реалност, 
която подпомага икономическата дейност. След Втората световна война от Англия преминават 
знания и специалисти по счетоводство в щатите, където има подем и традиция в областта на 
търговията,   индустрията,   финансите   и   където   има   глад   за   знания,   които   да   служат   в   тези 
области, където има нужда от теория, обоснованост, от начин да опознават действителността. 
Където няма традиция. Те финансират всичко, което идва от Европа като теория. Стимулират 

3

научните изследвания. В Германия има фундаментални теории на счетоводството, теоретични 
разработки на абстрактно ниво с малка практическа насоченост.

След   1973   година   назрява   потребността,   Америка   го   признават   като   теория   и 

американските специалисти предлагат  на стара Европа на база на нейните стари теории да 
побързат да направят международна регламентация, като желанието е било Япония да не ги 
изпревари в това отношение. Бързо развитие на международните стандарти.

Необходимостта от изясняване на предмета:
-за изясняване характера на счетоводните науки, за определяне границите между общата 

теория и специалните теории

-да   се   изясни   връзката   на   общата   теория   на   счетоводството   със   статистиката, 

оперативното отчитане с управлението и другите икономически науки

-да   се   изяснят   теоретичните   основи   на   счетоводството,   определящ   и   развитието   му   и 

съвременните икономически условия и нови информационни технологии и техника

Ако   вземем   счетоводството   на   специфично   обективно   ниво,   то   има   потребност   от 

опознаване на обективната същност. Икономическата дейност е базирана на ресурсите като 
фактори   и   следователно   тези   ресурси   са   исторически   обусловени,   изменят   се,   развиват   се. 
Когато икономическата дейност слезе на фактическо ниво, тогава ресурсите в абстрактен вид, 
като  реален обект,  се разглеждат  двуаспектно  – като функционални  отношения,  а от друга 
страна   като   организационни   финансови   отношения   с   източниците   на   ресурси.   Това   е   на 
обективно ниво. Обектът на отчитане са всъщност ресурсите, разглеждани двуаспектно в една 
балансова система. Която също е обективна структура.

Предметът   на   счетоводството   е   реален   във   всички   форми   на   неговото   историческо 

развитие.   Никъде   не   се   оспорва   реалния   характер   на   предмета.   Има   реални   икономически 
обекти,  които  стават предмет  на счетоводно  изучаване.  Това са икономическите  фактори  и 
отношенията с източниците, от които отделните предприятия ги придобиват.

При робовладелския строй, например, обект на отчитане са робовладелската собственост 

на   фараона,   на   древната   община   и   робите,   които   се   третират   като   стока,   като   фактор   в 
икономическата дейност. При феодализма е феодалната собственост, включително крепостните 
селяни. В условията на завръщащите се капиталистически отношения, обект на отчитане става 
индивидуалния   капитал.   Във   всички   тези   периоди   се   променя   не   само   активната, 
функционалната   страна   на   ресурсите,   но   и   финансово   –   организационните   отношения   с 
източниците. Те на свой ред оказват влияние върху функционалната страна на ресурсите, върху 
разпределението на доходите и поддържането и развитието на общата собственост от ресурси 
на предприятието.

Според времето счетводното отчитане е текущо и периодично.

Текущото се изразява в последователното отчитане по време и по място на извършените 

стопански операции през отчетния период. Текущото счетоводно отчитане е хронологично и 
систематично. Хронологичното счетовотно отчитане се изразява в съставянето на счетоводните 
статии   за   протеклите   стопански   операции   и   регистрирането   им   в   хронологична 
последователност   в   регистрационни   дневници   на   счетоводните   сметки.   Наименованието   и 
диференцирането на тези дневници зависи от формата на счетоводство, която предприятието е 
възприело.ВБългарската   практика   исторически   са   били   възприемани   различни   форми   на 
счетоводство   –   немска,   френска,   руска,   журнално-ордерна   и   мемориално-ордерна,   но   няма 
задължителна   форма   на   счетоводството.   Това   обаче   е   въпрос   на   счетоводната   политика   на 
предприятието,   който   трябва   да   бъде   упоменат   в   доклада,   чрез   който   се   уповестява   тази 
счетоводна политика. 

Периодичното   счетоводно   отчитане   не   е   насочено   към   създаване   на   информация   за 

външни субекти, а за цели на управлението. То се осъществява към определен момент – месец, 
полугодие,   но   най-често   календарна   година.   Изразява   се   в  извършването   на   съвкупност   от 
действия   и   процедури   за   създаване   на   информация   за   протеклата   стопанска   дейност   в 

4

предприятието през изминалия период и за финансовото му състояние и имуществото му към 
края на периода. Основа за това е осъщественото текущо отчитане на стопанските операции и 
процеси. Периодичното отчитане в края на отчетната година се нарича годишно счетоводно 
приключване. То се осъществява на етапи, при които последователно се създава информацията, 
необходима за да се представи вярно и честно имущественото и финансовото състояние на 
предприятието.   Това   е   резултат   на   информация,   която   както   стана   дума   се   основава   на 
текущото счетоводно отчитане и затова трябва да се провери достоверността на това текущо 
счетоводно   отчитане.   То   се   осъществява   чрез   съставянето   на   оборотните   ведомости   на 
сметката.   Трябва   да   са   налице   три   равенства   в   оборотната   ведомост   за   да   се   приеме,   че 
текущото  счетоводно  отчитане  е вярно осъществено.  Това са равенствата  между началните 
дебитни   и   кредитни   салда   на   всички   сметки.   На   второ   място   се   изисква   равенство   между 
дебитните и кредитни обороти на всички сметки и накрая трето равенство, което трябва да е 
спазено   –   между   дебитните   и   кредитните   крайни   салда   на   всички   сметки.   Най-напред   се 
съставят оборотните ведомости на аналитичните сметки, водени към една синтетична сметка. 
Аналитичното отчитане към синтетичната сметка е вярно, когато сумата на началните салда на 
аналитичните сметки е равна на началното салдо на синтетичната сметка. Сумата на дебитните 
обороти   на   аналитичните   сметки   е   равна   на   дебитния   оборот   на   синтетичната   сметка. 
Съответно   сумата   на   кредитните   обороти   на   аналитичните   сметки   трябва   да   е   равна   на 
кредитния  оборот   на  синтетичната   сметка.  Последното  равенство   е,  че   сумата   на  крайните 
салда по аналитичните сметки трябва да е равна на крайното салдо умножено по синтетичната 
сметка. След това се съставя оборотната ведомост на синтетичните сметки. На основата на 
салдата  от синтетичните  сметки вече може да се пристъпи към съставянето  на финансовия 
отчет на периода. Активните и пасивните сметки са вважни за представянето на счетоводния 
баланс. Сметките за приходите и разходите за съставянето на отчета за приходите и разходите, 
сметките   за   финансовите   ресурси   за   съставянето   на   отчета   за   паричния   поток   и   т.н.   През 
отчетния период протичат много и разнообразни стопански операции, но в зависимост от това 
как променят счетоводния баланс, те могат да се сведат до четири основни типа:

първия тип стопански операции са такива, които се осъществяват само с активи. При тях 

изменението в баланса е от типа а + x – y = П

втората  група стопански  операции  протичат  само с източници  на активи. Тук  както в 

първия тип операции има само вътрешно транссформиране. А = П + X – Y

трета   група   стопански   операции   притичат   както   с   актив,   така   и   с   източник,   като   ги 

увеличават и като резултат нараства стойността както на актива, така и на пасива. А+x=П+x

четвъртия тип стопански операции протичат също както с активи, така и с източници, но 

водят до намаление на стойността както на актива, така и на пасива. А-x=П-x Например ако 
имаме левова наличност в касата и я внесем по банкова сметка, с кой тип балансово уравнение 
можем да изразим стопанската операция – първия тип.

Годишен финансов отчет. 
За нуждите на управлението на предприятието и за удовлетворяване на информационните 

потребности на неговите контрагенти от една страна, както и за създаване на необходимата на 
държавата и на нейните управленски органи информация за дейността на предприятието от 
друга страна, се налага периодично счетоводството да предоставя обобщена информация: за 
състоянието   и   промените   в   активите   и   пасивите   на   отчетната   единица,   за   финансовото   и 
имущественото   състояние,   за   паричния   поток,   за   резултатите   от   цялостната   дейност   през 
отчетния   период.   Формирането   на   тази   обобщена   информация   става   чрез   прилагането   на 
известния в счетоводството способ на сводката на отчетните данни. Той може да се разглежда 
като   логическо   продължение   на   способа   на   текущото   счетоводно   отчитане   и   като   негов 
естествен завършек. В този смисъл годишното счетоводно приключване може да се разглежда 
като   специфичен   процес   на   обобщаване   и   логическо   преобразуване   на   счетоводната 
информация от текущото счетоводно отчитане в насока на създаване на обобщена информация 

5

за   цялостната   дейност   и   за   резултатите   от   тази   дейност   на   предприятието   за   годината.   За 
отчетен   период   Закона   за   счетоводството   приема   календарната   година   01.01.   31.12. 
Създадената по такъв начин счетоводна информация се филтрира съобразно информационните 
потребности на потребителите  й. Тя се обобщава в информационни масиви, които приемат 
цифрово   отражение   в   носител   на   информация   с   комплексен   характер,   наречен   годишен 
счетоводен отчет на предприятието. Годишният счетоводен отчет може да се разглежда като 
система   от   взаимосвързани   и   взаимообусловени   носители   на   резултантна   счетоводна 
информация   за   състоянието   и   промените   на   активите   и   пасивите   на   предприятието   и   за 
неговото   финансово   състояние   към   края   на   отчетната   година.   Тази   информация   е 
предназначена за анализ на дейността на предприятието и за последващ контрол върху тази 
дейност.   С   особена   важност   тук   се   откроява   предназначението   на   тази   информация   за 
установяване и характеризиране на финансовото състояние на предприятието. По тази причина 
годишния  счетоводен отчет  се нарича  финансов отчет  (ФО). Целта, която се преследва със 
съставянето и представянето на ФО е чрез тях да се предостави информация за финансовото 
състояние,   за   ефективността   и   за   промените   във   финансовото   състояние   на   даденото 
предприятие.   Тази   информация   е   предназначена   да   ползва   широк   кръг   потребители   при 
вземане на икономически решения. Информацията за финансовото състояние се съдържа най-
вече   в   баланса,   докато   информацията   за   ефективността   се   намира   най-вече   в   отчета   за 
приходите   и   разходите.   Що   се   отнася   до   информацията   за   промените   във   финансовото 
състояние,  тя се предоставя  като отделен  отчет  към счетоводните  отчети.  ФО имат  четири 
главни   качествени   характеристики   разбираемост,   уместност,   надеждност,   сравнимост. 
разбираемост   за   потребителя   предполага   се,   че   потребителят   има   нормални   познания   по 
счетоводство и че има желание да проучи с известно старание предоставената му информация 
уместност същественост на информацията, влиянието й при вземане на икономически решения 
от потребителя при оценка на минали, настоящи и бъдещи събития. надеждност информацията 
да  е достоверна,  да няма  съществени  грешки  или пристрастност  сравнимост  отчитането  на 
финансови резултати от сходни сделки и др. Събития да се извършва по един последователен 
начин в продължение на дълго време. Това дава възможност за сравняване на счетоводните 
отчети   от   различните   години.   Процесът   по   съставяне   на   годишния   ФО   протича   в 
последователни етапи и фази, които са логически свързани и взаимно обусловени. Налага се 
предприемането   на   редица   предварителни   организационни   и   управленски   решения.   Първо 
главния   счетоводител   трябва  да  разработи   вътрешен   план-график   за  годишното  счетоводно 
приключване, който да бъде утвърден от ръководителя на предприятието. Второ да се проведе 
инструктаж на МОЛ, да се поставят задачите и сроковете за изпълнение. Трето първичната 
счетоводна документация да бъде приведена в пълен по-рядък съобразно ЗСч. Четвърто да се 
предприемат   мерки   за   пълно   съгласуване   на   работата   по   отделните   етапи,   извършвана   в 
собствената счетоводна станция и външните центрове. Процесът по съставяне на годишния ФО 
може да се раздели на отделни етапи, като всеки от тях се осъществява след създаване на 
определени масиви от информация в предишния етап.  Съдържанието на ГСО се определя с 
чл.40 от ЗС. Там се предвижда той да съдържа: счетоводен баланс отчет за приходи и разходи 
отчет за паричния поток отчет за собствения капитал приложения Формата и съдържанието на 
1,2,3,4,   посочени   в   чл.40   от   ЗСч   са   дадени   като   приложения   към   този   закон.   За 
застрахователните   дружества,   банките,   бюджетните   предприятия   те   се   определят   от 
съответните   Национални   счетоводни   стандарти.   Приложенията   към   ГСО   се   определят   по 
форма и съдържание от министъра на финансите, а за банките от управителя на БНБ.

6

2.   Капитал   и   пасиви   на   предприятието   -   същност,   форми   на   проявление   и 

нормативни изисквания. Концепции за капитала и за поддържането му. Организация на 
синтетичното и аналитичното отчитане на собствения и на привлечения капитал

Като   обект   на   счетоводството   капитала   представлява   паричен   израз   на   стойността   на 

вложените/ използваните в стопанската дейност активи/ ресурси,носители на стопанска изгода/ 
върху които е получено право на собственост, ползване и разпореждане.

Записан капитал- капитала стойността на който е покрита с реални активи/ ресурси
Необходим-предвижда   се   от   специален   закон,   като   условие   за   учредяване   и   правна 

регистрация на предприятието

Достатъчен-минималната стойност на капитала за образуване на предприятието
Капитала   на   предприятието   трябва   да   бъде   адекватен   на   свързаните   с   него   активи   и 

предполагаем   риск.   Важно   значение   има   показателя   ликвидност.   От   гледна   точка   на 
счетоводството капитала е два типа : собствен и привлечен

Собствения капитал изразява в стойност онази част от активите на предприятието, която е 

придобита   в   правото   на   собственост,   разпореждане,   но   без   срещу   това   да   е   възникнало 
задължение към трети лица:

Собствен капитал основен капитал, резерви, финансов резултат, неразпределена печалба и 

непокрита загуба от минали години.

Основния капитал е основен защото има задължителен и устойчив характер. Размера му се 

формира   при   учредяването   и   регистрацията   на   предприятието   и   се   разпада   при   неговото 
ликвидиране.   При   отчитане   на   основния   капитал   се   използват   сметки   101   и   102.   Те   са 
балансово- пасивни, синтетични, основни-капиталови. Те се кредитират при увеличаване и се 
дебитират   при   намаляване   на   размера   на   основния   капитал.   Кредитното   салдо   в   края   на 
отчетния период се записва в пасива на счетоводния баланс.

Резервите представляват стойностен характер на актива/ресурса с целево предназначение. 

Резервите са два типа капиталови и некапиталови . При счетоводното отчитане на капиталовите 
резерви се използват сметки от група 11 -111 ,112 ,113 ,114 ,115 ,119. Те са балансови-пасивни, 
синтетични,   основно-  капиталови.   Кредитират   се   при   формиране   и   увеличаване   на 
капиталовите резерви, а се дебитират при намаляването им. Салдото се записва в пасива на 
счетоводния баланс.

Привлечен капитал - е израз на онази част от активите, собственост на предприятието, 

която е придобита срещу възникнало задължение към трети лица. В счетоводството е прието 
привлечения   капитал   са   се   отъждествява   с   понятието   пасив.   Пасивът   е   съществуващото 
задължение на предприятието , което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква 
да доведе до изтичането на ресурси-  носители на изгода. Основната форма за привличане на 
капитали са получените заеми. В зависимост от характера и срока на погасяване различаваме - 
краткосрочни   и   дългосрочни   заеми.   Критерият   за   срочност   е   дванадесет   месечен   период. 
Получените   заеми   са   временно   привлечени   чужди   средства,  необходими   за   дейността   на 
предприятието и подлежат на връщане . За отчитане са сметки от група 15 -151, 152, 153.Тези 
сметки са балансови- пасивни, синтетични, основни-капиталови.

Кредитират   се   при   увеличение   на   получения   заем   и   се   дебитират   при   неговото 

намаляване.

Кредитното салдо в края на отчетния период изразява размера на неиздължените заеми и 

се   записва   в   пасива   на   счетоводния   баланс.  Счетоводното   отчитане   на   получените   заеми 
започва от деня на реалното постъпване на активите:

-за получените средства от отпуснат заем
-при използване на средства от отпуснат заем
-текущо отчисляване на лихви за получени заеми
-периодично погасяване /погасителен план
-при просрочие

7

-при опростяване на заеми с писмено съгласие на кредитодателя
Облигационните заеми са специфична форма на привлечен капитал, която се използва от 

държавата, общините и акционерните дружества. Размера на облигационния заем не може да 
бъде по-голям от половината от размера на собствения капитал.

Счетоводно отчитане:
-за извършени предварителни разходи Д623 К гр.50
-за отпечатани и приети Д гр.96 К999
От концепциите за капитала следват определени концепции за поддържане на капитала, 

следователно можем да говорим за:

а) поддържане на финансов капитал,   при която се оценява както в номинални единици 

така и в единици покупателна способност.  Според тази концепция печалбата е придобита,  е 
налице когато ЧИСТИТЕ АКТИВИ (нетните активи) на 31. 12   са по-големи от НЕТНИТЕ 
АКТИВИ 01. 01.  Когато предприятието работи на края на годината след покриването всички 
разходи разликата отгоре е печалба,  т. е.  капитала е поддържан и капитализира печалба. 

*това определение важи когато са приспаднати всякакви разпределения м/у собствениците 

т. е.  от активите се елиминира онова,  което собствениците или внасят или получават по пътя 
на разпределението. 

б) поддържане на материалния капитал.  Оценява се като превишение на производствения 

капацитет в края на годината спрямо началото на годината.  Според тази концепция печалбата е 
придобита само ако материално-производствения капацитет или оперативната способност или 
ресурсите необходими за постигането на въпросния капацитет в края на годината превишават 
материално-производствения   капацитет   в   началото   след   приспадането   след   приспадане   на 
всякакви   разпределения   м/у   собствениците   или   нови   вложения   от   същите.     Т.   е.     нетните 
Активи   определят   чистата   стойност   на   капитала,     но   в   нея   не   се   съдържат   Активи 
допълнително внесени от собствениците или са предназначени за разпределяне под формата на 
дивиденти или др. 

РОЛЯТА НА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КАПИТАЛА
Осъществява връзката м/у концепция за капитала и концепция за печалбата.  
Защо? =>  създава се отправна точка за изчисляване на печалбата,  още тя е предпоставка 

за правене на разлика м/у 2 неща: 

*1*   дохода,     печалбата   от   капитала   (само   Актив   придобит   над   сумата   необходима   за 

поддържане на капитала)

*2* възвръщането на самия капитал до първоначалния му размер
Note:   Когато   разходите   <   приходи,     приходите   възвръщат   капитала   и   остава   печалба. 

Когато разходите > приходите,   тогава приходите не могат да възвърнат капитала и е налице 
загуба (декапитализиране)

Знания   за   капитала,   за   поддържане   на   капитала   и   концепция   за   фин.   резултат 

Печалба/Загуба

Note: Всичко това има отношение към създаването на счетоводен модел и организирането 

на счетоводна отчетност.  

Прилагането  на концепция  за поддържане  на капитала  е свързано с възприемането  на 

оценъчна база:

I. при материалната концепция за поддържане на капитала се изисква оценка на Активите 

по тек.  стойност(която би се заплатила ако Активът се купи сега).  Материалната концепция 
изисква актуализация на метрифицирането на ресурсите

II.  при финансовата концепция за поддържане на капитала се изисква приемането,  избор 

на някаква конкретна база за оценка,  най-често историческата цена,  по-конкретно това зависи 
от това какъв тип фин.  капитал ще се поддържа: въпроса се свежда до избор на оценка,  а не до 
задължително прилагане. 

Основни разлики м/у 2-те концепции за поддържане на капитала:

8

Те се дължат на отношението им към ефекта от промените в цените на Активите и П-вите. 

По принцип капитала се поддържа ако в края на периода е по размер колкото в началото. 

*според концепция за поддържане на фин.  капитал (където няма задължително изискване 

за избор на база за оценка/оценяване):

1.   Ако капитала е в номинални единици – счита се повишаването на цените води до 

получаване   на   доходи   от   държане   на   капитала   и  от   капитала,     който   определя   размера   на 
печалбата,     т.   е.     говори   се   за   доход   от   държане   на   капитала   (не   е   печалба)   и   доход   от 
капитала(печалба!) 

2.   Ако капитала е в единици покупателна способност – печалбата е само онази част от 

дохода,    която  надвишава  нарастването  общото  равн.   на  цените,    изключва  се  печалба  от 
държане според концепция за поддържане на материален капитал печалбата се определя от 
материално-производствения капацитет и е = на нарастването на този производствен капацитет. 
промените   в   цените   на   А   и   П   са   по   същество   промени   в   изчисляването   на   материално-
производствен   капацитет т. е.   имат отношение към поддържането на капитала и са част от 
самия СК,  а не са печалба. 

Тук не се отчита печалба,   а увеличение на производствен  капацитет,   който увеличава 

капитала.  Изборът   на   база   за   оценка   и   на   концепция   за   поддържане   на   капитала   определя 
счетоводен модел,  който се използва при изготвянето на фин. отчет.  разгледаните счетоводен 
модели   в   този   смисъл   притежават   различна   степен   на   своевременност   и   надеждност.     В 
управлението се налага да се търси някакво равновесие м/у тези характеристики на фин.  отчет 
следователно при ползването на отчетите трябва винаги да се има предвид каква концепция за 
капитала, за поддържане на капитала и какви оценки са заложени в показателите на отчета. 
Възможно   е   счетоводно   да   сме   избрали   една   оценка   а   при   отчета   да   преизчисляваме(при 
консолид. отчет напр.)

Организация на синтетичното и аналитичното отчитане на собствения и на привлечения 

капитал.

Капиталът е паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи. Според 

критерия   собственост   на   активите   капитала   се   подразделя   на   собствен   и   привлечен. 
Собственият капитал е паричен израз на стойността на собствените активи на предприятието 
т.е. чис-тата стойност на неговия капитал. Привлеченият капитал е паричен израз на стойността 
на активи в предприятието, набавени с чужди средства, предоставени под формата на кредит, 
временно   привличане   на   чужди   средства   под   формата   на   задължения   или   по   реда   на 
финансирането.

Собствения капитал включва основния със записан капитал, невнесен капитал и изкупени 

собствени акции, резервите с премии от резер-ви, резерв от оценки на активите и пасивите и 
целеви резерви, финансов резултат с натрупана печалба /загуба/ и текуща печалба. Основен 
капитал е този който предприятието е формирало при регистрацията си в съда. Търговските 
дружества формират основния капитал като су-ма на номиналната стойност на акциите или 
дяловете на собствениците. Важно е, че основния капитал не може да се увеличава докато не е 
внесена   напълно   стойността   на   записания   основен   капитал   при   учредяването.   В   пасива   на 
счетоводния   баланс   се   посочва   за-писания   капитал   и   корегиращия   невнесен   капитал   с 
отрицателен   знак.   Отчитането   на   основния   капитал   се   осъществява   чрез   с/ка   101   Основен 
капитал – пасивна сметка и НС дава възможност към нея да се водят три аналитични сметки: 
с/ка 1011 Основен капитал – непоискан, с/ка 1012 Основен капитал – поискан, но невнесен, с/ка 
1013 Основен капитал – поискан и внесен, 1.Формиране на основен капитал: 1.1 На-правени 
парични вноски от учредителите:с/ка 501 или с/ка 503 / с/ка 1013 1.2 Направени непарични 
вноски от учредителите: с/ка гр.20, 21, 30 или 31 / 1013 – Осн. капитал поискан и внесен 1.3 
Записани   от   съдружниците   дялови   вноски,   но   не   внесени:   с/ка   426   Взема-ния   по   записани 
дялови вноски / с/ка 1013 Поискани и внесени дялови вноски в срок по устав или друж.дог.с/ка 
20,21,30,31   /   426   заедно   със   статията   с/ка   1011   /10131.   5   След   записване   на   вноската   с 

9

настъпване   времето   за   внасяне   и   неговото   просрочване   с   писмено   предупрежде-ние   с/ка 
1011/10121. 6 Ако вноската не се направи в срок, внесените пари до момента се конфискуват 
с/ка 1013/117-Допълнителни резерви и се закрива вземането от изключения съдружник с/ка 
1012 / с/ка 426 2. Увеличаване на капитала чрез трансформиране Трансформа-ция на резерви: 
с/ка 111 Общи резерви, 117-Допълнителни резерви / 1013 Трансформация на неразпределена 
печалба от минали годи-ни с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години / 1013 2.3 Уве-
личение  на основния  капитал  за сметка  на допълнителния  капи-тал с/ка  102 Допълнителен 
капитал   /  1013  Намаление  на   основния   капитал  При  връщане  дялови  вноски   на  напуснали 
съдружници   Д-т   с/ка   1013   /   с/ка   503   Разплащателна   сметка   в   левове   При   връщане   на 
предоставени дълготрайни активи Д-т с/ка 1013 / гр. 20 с балан-совата стойност на актива Д-т 
с/ка   241Аморт.   на   ДМА   /   гр.   20   с   на-числената   амортизация   до   момента   При   връщане   на 
предоставени-те материални запаси  с/ка 1013/302 , 303, 304, 311Млади живот., 312Жив. за уг 
Покриване на загуби за сметка на основен капитал 1013 /1213. 

Резерви

.   Резервния   капитал   е   форма   на   собствен   капитал   на   предприятието.   Той   се 

образува чрез отчисления от печалбата след нейно-то облагане с решение на ръководството. 
Съгласно ТЗ източници на фонд “Резервен” в АД са: 1.Най-малко 1/10 от печалбата, докато 
средствата във фонда достигнат 1/10 или по-голяма част от капитала определена от устава. 
2.Средствата   получени   над   номиналната   стойност   на   акциите   и   облигациите   3.Сумите   на 
допълнителни плащания на акционерите срещу предоставени им предимства за акциите 4. Др. 
източници  предвидени  в устава  или по решение  на Общото събрание  на акционерите.  Ако 
размерът на средствата на резервния фонд превиши 1/10 от основния капитал може да се реши 
да се увеличи основния капитал. След извършване промяна в счетоводното законодателство 
резервите на предприятието биват: премии от емисии, резерв от последващи оценки на активи и 
пасиви и целеви оценки в т.ч. общи резерви, специални резерви и др. резерви. Създадените 
премии при емитиране на акции се отчитат със с/ка 116 Премийни резерви. След отчитане на 
тези премии при тяхното въз-никване по с/ка 108 Премии свързани с дружествен капитал те 
намират  счетоводно отражение в с/ка 116. За целта Д-т с/ка  108/ 116 При използването  на 
резервите   въз   основа   на   нормативно   основание   Д-т   с/ка   116.Преоценъчните   резерви   се 
формират   в   резултат   на   преоценките   на   дълготрайните   активи   /без   горите   и   земите/   и 
дългосрочните инвестиции съгласно ЗС към 31 декември на отчетната годи-на. Процента за 
преоценка   се   обявява   от   НСИ.   Дългосрочните   инвес-тиции   се   преоценяват   по   тяхната 
справедлива цена – борсова цена. 1.Преоценка /дооценка/ на балансовата стойност на актива и 
корек-тива Д-т гр.20 /112 Преоценъчни резерви и Д-т 112 / 241 Аморт. на ДМА 2.Преоценка 
/обезценка/ на балансовата стойност на актива и коректива Д-т 112 / гр.20 и Д-т с/ка 241 / К-т 
с/ка   112-Пеоценъчни   резерви   3.Когато   текущото   намаление   от   преоценка   се   предхожда   от 
предишно   увеличение   на   балансовата   стойност,   което   е   отразено   като   резерв   от  предишни 
преоценки.  С намалението  от  преоценката  се  ко-ригира  резерва,  доколкото  намалението  не 
надвишава сумата посочена в статията Резерв от последващи оценки съгласно НСС 16. Д-т с/ка 
1121-Резерв от последващи оценки / 241 Общите резерви се образу-ват чрез заделянето на част 
от балансовата печалба на предприятието. Счетоводното отчитане със с/ка 111- Общи резерви – 
пасивна. Фор-миране на общи резерви:1. Разпределена текуща печалба и печалба от минали 
години:   с/ка   123-Печалби   и   загуби   от   текущата   година,   с/ка   122   /   111   2.Отчитане   на 
преотстъпен данък върху печалбата. Д-т с/ка 452 Разчети за данък върху печалбата / К-т 111 
Намаление на общите резерви при покриване на загуби: Д-т с/ка 111 / К-т гр. 12 – Финансови 
резултати 

Финансов резултат.

  Печалбите на предприятието от цялата му дей-ност. В баланса се 

отразяват: 1.Натрупана печалба /загуба/ в т.ч. не-разпределена печалба и непокрита загуба /-/ 2. 
Текуща печалба /загу-ба/. Печалбите на предприятието биват: счетоводна печалба – разходи 
минус приходи по раздел I, II и III от ОПР. Данъчна печалба – печалбата определена съгласно  
действащото законодателство. Балансова печалба – след начисляването на разходи за данъци 

10

върху   печалбата.   Отчитат   се   със   с/ки   121   –   Непокрита   загуба   от   минали   години,   с/ка   122 
Неразпределена печалба от минали години, с/ка 123 Печалби и за-губи от тек. Година 

Привлечен   капитал

.   Чужд   капитал   под   формата   на   получени   заеми,   задължения   и 

финансирания. Заемът е привлечен капитал предоставен на предприятието от банка или др. 
финансови   институции   времен-но   при   определени   условия,   обезпеченост   и   лихва.   Заемите 
биват крат-косрочни, дългосрочни и облигационни. 1.Получаване на кратко-срочен заем в лева: 
Д-т   с/ка   503   Разплащателна   сметка   в   лева   К-т   с/ка   151   –   Получени   краткосрочни   заеми 
2.Получаване на кратко-срочен заем във валута Д-т с/ка 504 Разплащателна с/ка във валута / 
151 3.Начисляване на лихви върху получени краткосрочни заеми Д-т с/ка 621 Разходи за лихви 
К-т   с/ка   496   Разчети   по   лихви   4.Отнасяне   на   начислените   лихви   за   сметка   на   финансовия 
резултат Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година  К-т  с/ка 621 5.При изплащане на 
начислената лихва Д-т с/ка 496  К-т с/ка 503 или 504 6.При про-срочване на краткосрочен заем 
в левове Д/т с/ка 151  К-т с/ка 1513 Просрочени краткосрочни заеми в лева 7. При просрочване 
на краткосрочни заеми във валута Д-т с/ка 151 К-т с/ка 1514 Просрочени краткосроч. заеми във 
валута 8.Погасяване на получени заеми в лева Д-т с/ка 151 / 503 9.Погасяване на получени 
заеми във валута Д-т 151 / 504 Получените дългосрочни заеми за повече от една година се 
отчитат по същия начин, но се използва с/ка 152 Получени дълго-сроч. Заеми Облигационни 
заеми са съвременна форма на привлечен капитал чрез емитиране на облигации. Същността на 
емисията   се   из-разява   в   покупка   за   облигационерите   и   продажба   за   предприятието,   което 
извършва емисията. 1.При отпечатване на облигациите, кои-то се водят под строг режим по 
номинална стойност. Д-т с/ка 96 Собств. активи не включени в стопанския оборот К-т с/ка 99 
Раз-ни пасивни задбалансови сметки 2.При пускане на отпечатани облигации в емисия Д-т с/ка 
99 Разни пасивни задб. с/ка / с/ка 96 3.Продадени облигации по курс ал пари Д-к с/ка 501или 
503 / 153 Облигационни заеми 4.Продажба по курс над пари: Д-т503 /борсо-ва цена/К-т 153 
/номинална/ и 108 Премии свързани с дружествен капитал 5. Отч. положителните разлики от 
продажба на облигации Д-т с/ка 108 / 117 Допълнителни резерви или 799 Др. извън-редни пр. 
5.Продажби по курс под пари 503/борсова/ и 109 Отбиви свързани с друж. капитал /153 /ном./ 
6.Отчитане на отрицателни разлики от продажба на облигации Д-т с/ка 117 или 699 / 109 7. При 
погасяване   на   облигационен   заем   чрез   изкупуване   на   соб-ствени   облигации   на   фондовата 
борса. По курс ал пари Д-т с/ка 514 Изкупени собст. облигации /501 или 503 Д-т с/ка 153 / 514 
При   курс   под   пари   и   курс   над   пари   се   отчитат   премии   и   отбиви   които   са   за   сметка   на 
финансовия резултат. Друга форма на привлечения капитал се отчита със с/ка 159 Др. заеми и 
дългове. Трета форма на чужд капитал са задълженията: към доставчици, към персонал, към 
бюджет, към социалното осигуряване, задължения свързани с участия и др. задължения. 

Финансирането.

 Безвъзмездното предоставяне на средства от дър-жавния бюджет или др. 

предприятие   се   нарича   финансиране.   То   е   целево   предназначено   за   текуща   дейност   и   за 
дълготрайни активи.1. Откриване на финансиране за закупуване на дълготрайни активиД-т с/ка 
131 Финансиране за дълготрайни активи /501,5032.Закриване на фи-нансиранетоД-т с/ка 131 /
705 Приходи от субсидии и дотации3. В края на отчетния период   705 / 123 1.Откриване на 
финансиране за текуща дейност 503, 504 / 132 2. Отч. като приход: 132 Финансиране на теку-
щата дейност / 705 2. В края на отчетния период  705 /123 

3.   Амортизируеми   активи   -   характерни   черти,   състав,   текущо   и   последващо 

оценяване.   Нормативни   изисквания.   Материални   активи   -   счетоводно   отчитане   на 
операциите   по   придобиване,   амортизиране,   намаляване,   ремонт   и   поддържане. 
Нематериални активи. Отчитане на лизинговите взаимоотношения

Амортизируеми са дълготрайните материални и нематериални активи. 
 Активитe са дълготрайни когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през 

повече от дванадесет месечен период. Тяхната ликвидност е продължителна , а обръщаемостта 
забавена, за счетоводното отчитане те се обособяват на амортизируеми и неамортизируеми.  Не 

11

се амортизират: природните ресурси, активите с обществена значимост, музейните експонати, 
неангажираните в дейността на предприятието активи, активите в процес на ликвидиране или 
придобиване, както и напълно амортизираните дълготрайни материални активи.

Дълготрайни материални активи  са ресурси, които имат веществена форма, придобити в 

резултат на минали събития\сделки\, участват в дейността на предприятието повече от един 
отчетен период и се използват за производствени, административни нужди или отдаване под 
наем.Те са инвестирани средства, целящи увеличение на капитала и разширяване дейността на 
предприятието. Те се представят в актива на баланса, раздел А, група  І и включват

1. Земи \терени\ - това са собствени земи, които могат да се използват за различни цели: 

строителство, залесяване, селско-стопанско производство и др.

2.   Подобрения   върху   земите   –   в   зависимост   от   използването   им   те   могат   да 

бъдат:ограждане, оформяне и др.

3.Сгради и конструкции
4.Машини и съоръжения
5.Транспортни средства
6.Компютърно оборудване
7.Офис оборудване.
8.Библиотечни фондове
9.Други дълготрайни активи
Отделните активи се отчитат като самостоятелни инвентарни обекти със свой номер.
Дълготрайните материални активи се оценяват при  първоначалното им придобиване.
Първоначално те се оценяват по  цена на придобиване .Цената на придобиване включва 

покупна   цена,   мита,   невъзстановими   данъци   \ДДС|   и   всички   преки   разходи,   включващи: 
разходи   за   подготовка,   доставка,   обработка   и   монтаж,   разходи   за   хонорари   на   съответните 
специалисти и др. В сумата на преките разходи не се включват тези за пуск и за обучение на 
персонала за работа с ДМА.

Когато   се   създават   в   самото   предприятие   тяхното   първоначално   оценяване   е   по 

себестойност. Справедливата цена се използва при безвъзмездното придобиване.

При замяна на сходни активи,т.е.имащи сходна употреба в същата област, оценката е по 

балансова стойност на заменения актив, а при несходни – по справедливата на отдадения актив.

След първоначалното признаване се извършва последваща оценка на всеки дълготраен 

материален актив.

Периодичното   оценяване\отразено   в   счетоводната   политика\   се   извършва   в   края   на 

отчетния период като се използват два подхода:

1.Препоръчителен   –   отчитането   се   извършва   по   цена   на   придобиване,   намалена   с 

начислената до момента амортизация и натрупани обезценки.

2.Допустим алтернативен подход - отчитането се извършва по преоценъчна стойност 

към датата на преоценката, намалена с последвалата натрупана загуба от обезценки.

Преоценките се извършват за земи, сгради и терени по справедлива цена, определена от 

лицензиран   оценител,   за   останалите   активи   по   справедлива   цена,   а   ако   няма   такава   –   по 
амортизирана възстановима стойност.

За амортиризуемите активи преоценките могат да бъдат:
-при   намаляване   на   балансовата   стойност,т.е.когато   преоценената   е   по-голяма   от 

балансовата и  с разликата се увеличава амортизацията

-при увеличаване на балансовата стойност-т.е.преоценената е по-ниска от балансовата и 

с разликата се намалява натрупаната амортизация.Когато това увеличение е предхождащо от 
предишно  намаление  се признава  за   приход в рамките  на отчетеното вече намаление като 
разход.

Счетоводното   отчитане   на   ДМА   се   извършва   със   сметките   от   гр.20   Дълготройни 

материални активи , а именно

12

-2011 Земи \терени\

-2012 Подобрения върху земите
-202 Сгради и конструкции
-203 Компютърна техника
-204 Съоръжения
-205 Машини и оборудване
-206 Транспортни средства
-207 Офис обзавеждане
-208 Библиотечни фондове
-209 Други ДМА

Тези   сметки   са   балансови   –   активни,   синтетични,   основни.   Дебитират   се   при 

увеличаване стойността на ДМА , а се кредитират при нейното намаляване. Дебитните им салда 
се записват в актива на баланса в края на всеки отчетен период.

Аналитичното отчитане към сметките за ДМА се организира : по видове активи, 

местонахождение и материална отговорност. За всеки инвентарен обект се изготвя инвентарна 
карта с индетификациращи данни за актива.

Придобиването

 се осъществява по различни 

начини:

А\ 

 Като апортна вноска

Д-т с/ки от  гр.20

Кредит с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация

или

Дебит с/ки от  гр.20

Кредит с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски

Б)

 при покупка

Дебит с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА
Дебит с/ка 453 начислен данък за покупките

Кредит с/ка 401 Доставчици

За извършени разходи по доставката

Дебит с/ка 60 разходи по икономически елементи

Кредит с/ки от гр.24, 30,42,45, 46 и др.

За трансформиране на извършените разходи и формирането на цената на придобиване

Дебит с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА

Кредит с/ки от гр.60 Разходи п икономически елементи

За заприходяване на доставения актив

Дебит с/ка гр.20 ДМА

Кредит с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА

В\Чрез строеж

.В случая са възможни 

два варианта.

1.Чрез възлагане-

 извършва се на база сключен договор между предприятието и 

строителната   организация.Предоставеният   аванс   се   отчита   като   вземане   по   сметка   402 
Доставчици по аванси, като се начислява ДДС.

Д-т 402 Доставчици по аванси
Д-т 4531 Начислен ДДС за покупките

К-т 401 Доставчици

За всяко междинно плащане \съгл.договора\ се издава данъчна фактура.

Д-т 613 Разходи за придобиване на ДМА
Д-т 4531 Начислен ДДс за покупките

К-т 401 Доставчици

  С предоставяне на окончателната фактура се съставя същата статия, като във 

фактурата се отразява разликата.

За сторниране на счетоводната статия за преведения аванс на изпълнителя, сторно 

статия

13

Д-т 402 Доставчици по аванси
К-т 4532 Начислен ДДС за продажбите

К-т 401 Доставчици

За заприходяване на актива с цената на придобиване
Дебит с/ка 202 Сгради и конструкции или
Дебит с/ка 204 Съоръжения

Кредит с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА

2. По стопански начин

 – при този случай извършените разходи се отчитат чрез 

сметките от гр.60, които се приключват със сметка 613. Ако до края на периода активът не е 
завършен сметката остава с дебитно салдо, което се отразява в баланса .

При заприходяване на актива
Дебит с/ки  гр.20

Кредит с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА

Г\ Като безвъзмездно получаване

Дебет с/ки от гр.20 ДМА

Кредит с/са 753 финансиране за дълготрайни активи

Д\

Придобиване 

чрез вливане и сливане на предприятия

Д-т гр.20

К-т 101 Основен капитал, изискващ регистрация     или
К-т 102 Основен капитал, неизискващ регистрация

Е\ Чрез лизинг

Д-т гр.20
Д-т 652 Финансови разходи за бъдещи отчетни периоди

К-т 159 Други заеми и дългове

Ж) при заприходяване на намерени излишъци

Дебит с/ки от гр.20 ДМА

Кредит с/ка 709 Други приходи от дейността

Отчитане намалението на ДМА

Намалението 

на дълготрайните материални активи може да бъде по различни поводи. В 

зависимост от това се организира и неговото счетоводно отчитане. Най-често намалението е 
свързано с амортизирането.

Отчитане на амортизацията.

Амортизацията  е  процес  на  поетапно  пренасяне   на  разменната   стойност   на  актива   в 

разходите за дейността на предприятето през полезния срок на ползването му.

-Данъчна амортизация тази, при която амортизационната квота се изчислява по 

линейния метод и се признава за разход.

-Счетоводна   амортизация-при   която   амортизационната   квота   е   изчислена   по 

възприетия   от   предприятието   метод.   Когато   тя   е   по-висока   от   данъчната   с   разликата   се 
увеличава финансовият резултат при неговото преобразуване.

-Амортизируема стойност е стойността на актива, която подлежи на амортизация 

през предполагаемия срок на годност.

-Амортизационна   норма   –може   да   бъде   изчислена   като   процент   и   като 

коефициент между амортизируемата стойност приета за сто и производителността на актива.

-Амортизационна   квота   –   стойността   на   амортизацията   за   определен   отчетен 

период-година, месец.

-Остатъчна стойност- предполагаемата, която се очаква да бъде получена след изтичане 

на амортизационния срок.Ако тази стойност е значителна \степента на значимост се определя 
от предприятието\ тя се изважда от амортизируемата стойност.

А\Линеен   метод

  –   използва   се   когато     може   да   се   определи   ползата   от   актива   за 

отделните години на амортизационния срок. При нея амортизационната квота за всяка година е 

14

еднаква.,   определя   се   като   произведение   на   амортизационната   сума   и   годишнато   норма   на 
амортизация на актива.  Чрез този метод не се отчита моралното изхабяване.

Б\Нелинейни методи  

– размерът на амортизационната квота   е различен за отделните 

периоди. Той може да нараства или намалява.

1.Намаляващи   \дегресевни\-

използват   се   когато   ползата   от   актива   е   в   началото   на 

амортизационния срок и в последните години намалява, поради насищане на пазара, поява на 
нови продукти и др. Тези методи са:

а\метод на намаляващия остатък
б\метод на равномерното намаляване
в\метод на намаляваща се сума на числата
г\метод на неравномерното намаляване

2.Увеличаващи   \прогресивни\   -   при   тях   за   всеки   следващ   период   амортизационната 

квота нараства. Прилагат се когато ползата от актива е към края на амортизационния срок. Те 
включват:

а\метод на равномерното увеличение

б\метод на увеличаваща се сума на числата

в\метод на неравномерното увеличение
За различните групи активи могат да се прилагат различни методи

За   счетоводното   отчитане   на   процеса   на   амортизация   на   ДМА   се   използва   с/ка   603 

Разходи за амортизация. Тя е небалансова, синтетична, операционна сметка.

Начислената амортизация се отразява като разход.
Д-т 603 Разходи за амортизация

К-т 241 Амортизация на ДМА
К-т 242 Амортизация на НДА

Начислената  амортизация  като разход по икономически  елементи  се отразява  и като 

разход по функционално предназначение, тъй като тя се включва в себестойността на продукта 
или услугата.

Д-т гр.61 разходи за дейността
Дебит с/ки от гр.70 приходи от продажби

К-т 603 Разходи за амортизация

Изваждане от употреба на ДМА

Продажба
- За възникналото вземане:
Дт с/ка 411 Клиенти

Кт с/ка 705 Приходи от продажби на ДА

Кредит сметка 4532 начислен данък за продажбите
- За отписване на актива
Дт с/ка 241 Амортизация на ДА
Дт с/ка 705 Приходи от продажби на ДА

Кт с/ка гл. 20 ДМА

-

За отразяване на финансовия резултат от продажбата на актива

Дебит сметка 705 приходи от продажба 
Кредит сметка 123 печалби и загуби от текущата година
Или 
 Дебит сметка 123 печалби и загуби от текущата година 
Кредит сметка 705 приходи от продажба 
Бракуване 
Към бракуване се пристъпва въз основа на издадена за целта заповед за бракуване на 

актива от управляващите в предприятието. Със заповедта се създава комисия по бракуването. 
Комисията извършва   технически преглед на състоянието на предлагания за бракуване актив. 

15