Р Е Ф Е Р А Т
background image

РЕФЕРАТ

Тема:Българска национална кухня

 

На Ралица Юриева Росенова от 12 б клас 

background image

Исторически сведения за храненето на бългаския народ.

Сведенията за храненето на нашия народ в началния период от създаването 
на българската държава са оскъдни. Основно влияние оказват 
славяните,прабългарите и траките.Траките се занимавали лов,риболов и 
земеделие.Основния им поминък бил земеделието – сеели са 
пшеница,просо,занима-
вали се с овощтарство,градинрство и лозарство.Било развито и 
скотовъдството.Траките били прочути производители на вина.Приготяли и 
някои млечни продукти- сирене,извара, сгъстено мляко.Славяните се 
занимавали със земеделие и    скотовъдство.Използвали свинско месо, 
отглеждали овце, кози, били добри пчелари – ядели мед и правели 
медовина, сушели плодове. Познавали много ядивни корени, събирали 
билки .Прабългарите отглеждали коне, едри преживни животни, свине и 
овце.Ловели дивеч и риба.По време на походи се хранели с много месо, 
тестени храни и косумирали мляко. При кратките застоявания на едно 
място прибавяли към храната си и различни зеленчуци.
Разкопки в Плиска показват с какво се е хранело населението към 17век. 
Намерени са кости от свине, овце, едри и дребни  преживни животни, 
домашни птици, коне и славянска кера- мика- амфори и други. Младата 
българска държава постепен- но се е утвърждавала като скотовъдна и 
земеделска. През
9век в страната е имало много воденици и мандри. Арабският писател 
Ахмед Фадлана съобщтава, че по това време българите имали на трепрзата 
си  хляб, месо, мляко, лук и горещи напитки, подходящи за специални 
гости. Пиели специална напитка,наречена сиджу. Според акад. Странски 
през периода 9-13век необходимите въглехидрати българите си набавяли 
от пшеницата, ръжта,ечемика и просото. Те употребявали предимно 
животински храни- масло,лой и по-малко свинско месо. Траките 
отглеждали бакла, грах, зеле, дини, пъпеши, тикви, краставици, лук, праз, 
чесън, магданоз, целина и салата. Страната се е предлагало агнешки кебап, 
агнешко задушено, рибни ястия, ошав, медовина. В селата се е правело 
кисело мляко,катми,сирене,сурватка,извараи и кашкавал.
 Отглеждали се овце, кози, крави, биволи, от зеленчуци- салати, лук, чесън, 
марули, зеле, репички, бяла ряпа, боб, бакла, нахут, леща, а от плодовете – 
череши, черници, ябълки, круши, дюли, сливи, от които се приготвяли 
пестил, ошав и сушени плодове. 
Според С. Шишков родопчаните пригитвяли марудници, клин, кускус, 
юфка, зрял фасул, а от сладките храни ошав, шербет и др. Една от 
основните причини, за да се стигне до голямото разнообразие от храни в 

background image

българската национална кухня, се приема преминаването през страната ни 
на много народи, които са оказали влияние върху начина на хранене. 
Голямо влияние върху националната ни кухня са оказали турците и 
гарците. Под влияние на турската кухня използуват тежката червена 
запръжка с много мазнини, лютивите ястия, кебапите (кавърма кебап, 
орман кебап и др.) гювечите (тюрлю гювеч), мусаките и др. , както и 
тежките сладки десерти, като малеби, баклава, пилав и др. По трудно е да 
се определи влиянието на гръцката кухня. Българите възприели и 
разпространили много френски ястия – супа, сос, суфле, пане, бешамелов 
сос и др. 
По влияние на английската кухня у нас приготвяли много аламинути 
(бифтек, стек, хемедкс), десерти (кейк, пудинг, пай) и някои сандвичи и 
коктейли. 
От италианската кулинарна терминология сме възприели салатите, 
спагетите, макарони, салца, марината манджа. 
От немската кухня останали наименованията шницел, шунка, бутер тесто 
глазура и др. 

Характерни особености на старата българска национална 

кухня.

   Старата национална българска кухня се характеризира със значително 
разнообразие на използуваните продукти – зеленчуци плодове, варива, 
субпродукти, риба, месо. През лятото и есента изобиствували плодовете и 
зеленчуците. През лятото, се приготвяли студени ястия- таратори, и 
разхладителни напитки – айрян, ошав, бърканица. През зимата се 
приготвяли леща, фасул, тестени храни, свинска мас. През пролетта 
преобладавали ранни-те листни зеленчуци, рибата, охлювите, мидите и 
раците.  
   Поради примативната готварска техника се прилагали ограни- чени 
начини на топлинна обработка – варене, задушаване и печене. На варене 
били подлагани по-бедните на вода продукти (зърнени храни, месо от 
възрастни животни). При умерена темперетура се задушавали месо. 
Печенето се извършвало при по-висока температура, но при краткотрайно 
въздействие.  
   Характерна особеност на старата ни националана кухня било 
задължителното спазване на пълно съответствие между вложените 
продукти и използуваните мазнини и подправки. При комбинирането се 
спазвало видът на растителния продукт да съответствува на животинския 

Това е само предварителен преглед!

Данъци и финансова администрация - казус за МВБУ

Фирма от град София след годишно счетоводно приключване за 2010 г. има следния финансов резултат по Отчета за приходите и разходите...

Данъци и финансова администрация - казус за МВБУ

Предмет: Данъчен контрол
Тип: Казуси
Брой страници: 8
Брой думи: 2079
Брой символи: 10678
Цена: 5 лв. Закупи материала
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм