Горнослав

География

Село Горнослав се намира в полите на Добростанския рид, част от Преспанския дял на 
най-североизточната част на Западните Родопи. Отстои на 13 км югоизточно от 
Асеновград. Съседните населени места са: на изток - Тополово (на 2,57 км), на запад - 
Добростан (на 2,57 км), на север - Червен (на 3 км), на североизток - Долнослав (на 1,57 
км) и на юг - Орешец (на 3 км).

Надморската височина е 538 м., а координатите: 41гр. 55мин. N и 24гр. 58мин. Е.

Климатът за този регион и надморска височина е между преходно-континентален и 
планински. Той се характеризира със сравнително мека зима (дължаща се на 
средиземноморски циклони и поривистия вятър – фьон, духащ по северните склонове 
на Родопите), топло през деня, прохладно вечер лято и продължителна есен.

Землището на Горнослав е 11,529 км2.

Почвите са предимно канелено-горски и върху тях благоприятно виреят почти всички 
житни култури, памук, тютюн, лавандула, зеленчуци. Има и делувиални почви, които 
са подходящи за отглеждане на трайни насаждения – овошки и лозя (съществува масив 
от 900 дка памид и каберне).

Непосредствено над селото започва гора, която заема голяма част от землището. 
Еднакво добре виреят както широколистни видове – топола, върба, чинар, акация, 
бряст, дъб, бук, мъждрян, клен, габър, така и иглолистни -червена и синя хвойна, бял и 
черен бор, смърч.

През землището на с. Горнослав преминават две малки реки – р. Сушица и р. Луда Яна. 
Река Луда Яна извира в местността „Свети Георги”. На река Сушица има язовир 
(изграден през 1969 г.), който носи същото име.

До 60-те години на 20-ти век по поречието на двете реки е имало 10-на воденици и 
тепавици, които са давали част от препитанието на местните жители. Останки от тях 
могат да се видят и до днес.

История

Древната история на Горнослав се обуславя от специфичното географско и 
стратегическо място на региона - близостта му до култовото енеолитно светилище в 
местността „Лопките” от V – IV в.п.н.е. (на 5 км), пътя до древното тракийско 
светилище „Белинташ” на бесите от IV – I в.п.н.е. (на 15 км), и християнското 
светилище „Кръстова гора” (Родопската Света гора) от XII – XIV в.с.н.е. (на 10,077 км).

•

46 г. - Областта попада в рамките на Римската империя;