Магдалина Тупарова
студент в специалност „Маркетинг“, катедра „Мениджмънт и маркетинг“ при
Стопански факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград
Възпроизводство на населението и човешките ресурси за България и света
Резюме
Важно значение за икономическото развитие на дадена страна и формиране на
социална политика има възпроизводството на населението и човешките ресурси. За
целта е необходимо да се анализират раждаемостта, смъртността и миграциите. В тази
връзка целта на настоящата разработка е да се изясни връзката между население,
човешки ресурси и икономическо развитие, да се установят показателите на
възпроизводството на населението и човешките ресурси и да се направи анализ на
тяхното състояние.
Ключови думи:
възпроизводство, население, човешки ресурси
Key words:
reproduction, population, human resources
Въведение
В
количествен аспект
възпроизводството на населението и човешките ресурси
най-често се разглежда като
процес на непрекъснато изменение на съвкупността от
индивиди, населяващи дадена страна, регион или населено място в конкретен момент
или период от време.
Основният демографски процес –
раждаемостта
, обикновено се характеризира
с няколко важни показателя, а именно:
Общият брой на живородените деца за период от време, най-често година;
Общ коефициент на раждаемост – показва броя на живородените деца, падащи
се на 1000 жители от населението;
1
Коефициент на плодовитост на родилните континенти – броя на живородените
деца падащи се на 1000 жени във фертилна възраст /обикновено 16 – 49 години/, като
най-често се изчислява за период от една година.
Тотален коефициент на фертилност /интегрална фертилност/ -
показва средния брой живородени деца на една жена за целия фертилен
период.
Като най-съществените и общоприети могат да бъдат посочат следните фактори :
Икономически фактори – равнището на икономическо развитие и жизнения
стандарт – като правило в силно развитите страни, хората са възприели фертилното
поведение, ориентирано към раждането и отглеждането на относително по-малко
деца.
Социално-психологически фактори – особености на националната психика и
ценностна система, традиционният бит, численост и структура на семейството,
религиозни убеждения, сексуална и обща култура, равнище на здравеопазване,
състояние на системата за социална защита и други.
Безспорно, върху равнището на общия коефициент на раждаемост силно
влияние оказва възрастово-половата структура на населението.
Друг основен демографски процес, свързан с естественото движение на
населението –
смъртността
, обикновено се характеризира с няколко по-важни
показателя:
Брой на починалите деца за определен период от време, най-често година.
Общ коефициент на смъртността– брой на починалите лица, падащи се на 1000
жители от населението за определен период, година най-често.
Средна продължителност на живота /вероятна продължителност на бъдещия
живот/ - брой години, които може да доживее средно един човек, роден през
съответната година.
2
Особено важен е показателят за детска смъртност – той показва броя на
починалите деца до навършване на една година, падащи се на 1000 живородени деца
през съответния период /най-често година/.
Друг показател, характеризиращ равнището на смъртност, макар до известна
степен косвено, е показателят за средна възраст на населението, измерена в години
към даден момент или даден период.
Когато се разглежда въпросът за възпроизводство на населението, определен
интерес представлява и теорията за т.нар. „демографски преход“
. Той характеризира
специфични тенденции на процесите на естествено движение на населението и
неговия естествен прираст. Условно демографския преход има три фази:
Първа фаза – висока раждаемост, висока смъртност и нисък естествен прираст;
Втора фаза – все още висока, макар и намаляваща раждаемост, рязко
намаляваща смъртност и висок естествен прираст;
Трета фаза – рязко спадаща раждаемост, ниска смъртност и нисък естествен
прираст.
Миграциите /емиграция и имиграция/
оформят механичното движение на
населението и неговият механичен прираст.
За интензивността и посоката на вътрешните миграции на българското
население може да се съди по неговата структура по типове населени места.
Процесът на урбанизация у нас, макар и започнал през 30-те години, се извършва
основно през 50-те, 60-те и 70-те години. Това е един много кратък период за такава
интензивна миграция на населението от селата към градовете, което води до редица
демографски, икономически и социални проблеми.
В
качествен аспект
възпроизводството на населението и на човешките
ресурси се третира като
процес на непрекъснато формиране и изменения на
1
Информацията е от уеб-страницата на НСИ – Естествено население на населението през
2000г., адрес: www.nsi.bg
3
качествата на индивидите, населяващи съответната страна, регион или населено
място в конкретен момент или период.
Преди всичко, това е процесът на непрекъснато формиране и изменение на
съвкупността от знания, умения и навици, които притежават индивидите и могат да
намерят приложение и някакъв вид трудова дейност. Тази съвкупност най-често се
обозначава с термина квалификация. От особено значение за качествата на
човешките ресурси е и системата за обучение в рамките на целия активен живот на
хората. Такава система съществува във всички развити страни , като в нея са
ангажирани държавата, работодателите, професионалните съюзи и разбира се
отделни индивиди. Важно значение има изясняването на съществената връзка между
населението, човешките ресурси и икономическото развитие.
Както се вижда от
фиг.1.1
, населението на дадена страна осигурява човешки
ресурси като елемент на ресурсите, необходими за всяка дейност - капитал, земя /в
4
широкия смисъл на думата – природни условия/, функциониращата работна сила,
други нематериални ресурси /информация, технологии, научни продукти и т.н./.
За целта е необходимо да се анализират раждаемостта, смъртността и
миграциите. В тази връзка целта на настоящата разработка е да се изясни връзката
между население, човешки ресурси, икономическо развитие, да се установят
показателите на възпроизводството на населението и човешките ресурси и да се
направи анализ на тяхното състояниие.
Анализ и обсъждане
Кратка илюстрация на състоянието на раждаемостта в света, отделни региони,
страни и у нас може да се види на
фиг. 1.2, 1.3, 1.4
.
Източник: по данни от World Population 1994. United Nations. New York 1994 и
Статистически справочник 1996, изд. на „Статистическо издателство и печатница“, С.,
1996.
5
Данните представени на фиг.1.2. показват, че най-висока е стойността на общия
коефициент на раждаемост в най-слабо развитите страни. Прави впечатление, че най-
ниска е стойността на този коефициент за България, следван от този на развитите
страни. По отношение на интегралната фертилност се наблюдава, че най-висока е
стойността в най-слабо развитите страни, а най-ниска е в България.
Източник: по данни от World Population 1994. United Nations.
New York 1994 и Статистически справочник 1996, изд. на „Статистическо издателство и
печатница“, С., 1996.
По отношение на стойността на общия коефициент на раждаемост по
континенти включително България, данните от фиг.1.3. показват, че най-високи са
6