Симона Анжел Иванова, 10а клас, СОУ „Христо Ботев”, гр. Кубрат

Националния празник – време за честване, но и време за размисъл

(есе)

Трети март 1878г. е дата, която свързваме със Сан Стефанския мирен 

договор мужду Русия и Османската империя, който слага край на Руско – 
турската война. Този договор е важен и за България, която е създадена като 
автономно княжество с християнско правителство и собствена войска. Той 
поставя началото на онази Трета България, на оято историята е отредила да 
се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, там, където сложно се 
преплитат интересите на Великите сили.

С   решение   на   парламента   от   5   март   1990г.   датата   е   обявена   за 

национален празник. И до днес отбелязваме този ден. Но дойде ле време за 
честване, изва и време за размисъл.

В   последните   години   се   чуват   различни   мнения   в   публичното 

пространство:   че   когато   император   Александър   Втори   подписвал 
Манифеста   за   обявяване   на   Руско  -  турската   война  се   ръководел   не  от 
състрадание към поробените братя – славяни, а от имперски амбиции; че 
не трябва да честваме Трети март, защото ни не е извоювана с усилията на 
българския народ, а ни е данесена даром от руснаците и други... Такива 
изявления   са   израз   на   непризнателност   и   неблагодарност   не   само   към 
нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви 
българи,   които   със   своята   саможертва   подготвят   и   проправят   пътя   на 
нашето Освабаждение.

„Да се откажеш от свободата си означава да се откажеш от качеството 

си на човек, от правата, които това качество ти дава, дори от задълженията. 
Никакво   обезщетение   не   маже   да   пал((олучи   онзи,   които   се   отказва   от 
всичко. ”                                                                                    

                                                                                       Жан Жак Русо
За   нас,   българите,   Трети   март   1878г.   трябва   да   бъде   датата, 

въплъщаваща   едно   ново   начало.   На   този   ден   е   направена   онази   първа 
политическа крачка, заради която са дали живота си хиляди верни синове и 
дъщери   на   България.   Този   ден   ни   показва,   че   жертвите   от   Априлското 
въстание   не   са   били   направни,   че   15   хиляди   доброволци,   които   са 
загинали, сражавайки се в Руско – турската воина не са дали живота си 
напразно. Нима това не е достатъчна причина за гордост и чест? Датата 
Трети   март   отбелязва   възкресението   на   един   народ,   който   близо   500 
години е бил без своя политическа и духовна свобода, народ, подложен на 
мъчение и унищожение.

За жалост обаче е факт, че националното ни самосъзнание е изкривено 

до такава степен, че сега само малцина са онези, коита проумяват цената 
на нашето Освобождение.Така е, защото едни изстрдват свободата, а други