Съдържание:

1.Исторически данни за заекването.

2.Защо настъпват смущения в хода на говорното развитие?

3.Дефиниции на заекването.

4.Етиология.

5.Симптоми-основни,вторични.

1.Исторически данни за заекването.

Заекването е често срещано в детството комуникативно нарушение. То е 

флуентно нарушение или нарушение на плавността на речта.Отбелязват 

се трудности в естествения плавен поток на речта,с неуместни 

паузи,колебание,блокиране,рязко спиране на речта и повторения.

Макар неговото изучаване и опитите за преодоляването му да имат 

многовековна история, същността му остава неизяснена. Това се отразява 

в слабата ефективност на терапевтичните програми. Заекването е 

сравнително лесно за идентифициране, но се оказва твърде трудно за 

дефиниране и дешифриране.

Нарушенията в нормалната флуентност са проучвани още през древността 

– заекването е описано с египетски йероглифи като “тремор – 

земетресение”. Известни древни лекари като Хипократ (460-377 пр.н.е.) и 

Гален (131-200) също са писали за заекването. Хипократ е считал, че 

заекването се причинява от „влажност на мозъка”. Демостен, един от най-

ярките древногръцки оратори, е описал упражнения за говор с камъчета в 

устата с цел контролиране на заекването. По всяка вероятност той е 

правил тези упражнения, за да преодолее собствения си говорен дефект 

(заекването).Заекващи са били и много известни личности:Уинстън 

Чърчил,Луис Карол,Адлер и др.

Решаващият период от усвояването на езика са първите четири години от 

живота на детето,защото по това време се придобиват основните езикови 

и говорни познания,като през тази фаза в говорното развитие могат да 

възникнат отклонения или симптоми.

2.Защо настъпват смущения в хода на говорното развитие?

След третата година езикът на детето се развива много 

бързо.Образуваните до тогава изречения от по две-три думи вече 

непрекъснато се разширяват и допълват с нови понятия.Речникът 

ежедневно се обогатява.Изговорът все повече се съобразява с говорните 

образци.И детето трябва да координира много фактори:

-Да изразява в словесна форма всички свои мисли и 

преживявания(спазване на строежа на изречението,на изговора и подбора 

на думи).

-То обаче иска да представи своите преживявания възможно най-бързо и 

непосредствено

-Затова трябва да подреди мислите си по такъв начин,че неговият 

събеседник да може да проследи разказа.

Тук става ясно колко е застрашен от смущения говорът през този период.В 

тази фаза на говорното развитие децата се самоконтролират главно 

слухово,за да съобразяват говорния пример  на околоните със своя 

собствен говор,тоест изговора на думите,съставянето на изреченията и 

собственото словесно богатство.Този самоконтрол се променя едва в хода 

на развитието.Тогава детето вече не се самоконтролира слухово,а допълва 

този контрол чрез сетивата на докосването и движението(тактилно-

мускулните въприятия).То вече не контролира толкова вежливо своя 

говор;за него е по-важно,че разказва,както и онова,което разказва.Ако през 

този период често бъде предупреждавано да коригира евентуални 

допуснати говорни грешки,детето засилва своя аудитивен контрол над 

говора,като не насочва контрола си само към съдържанието,но и към 

конкретния изговор на разказаното.

По този начин у него може да се породи известна несигурност в 

собственото говорно умение.Смяната на тактилно-мускулния кпонтрол  с 

аудитивен може да прекъсне плавната реч и да я насече.

3.Дефиниции на заекването:

Съществуват различни определения за заекването,ето и някои от тях:

1)

заекването се отнася към такива случаи на нарушена реч, които 

съдържат моносилабични повторения на цяла дума, повторения на част 

от думата, удължавания на думите, удължаване на звукове или 

безшумни фиксации или блокажи. Те могат или не могат да бъдат 

придружени от вторични поведения ( т.е. поведение, използвано за 

избягване и/или отстраняване на тези речеви прояви ).

2)

заекването се състои от речеви симптоми, които са със сигурност 

доловими като за заекване от наблюдателите.

3)

заекването се отнася за частния, личен опит на една насилствена загуба 

на контрол от лицата, които заекват. Като такова то често влияе върху 

ефективността на говорната комуникация.

4)

заекването предполага нарушена реч и се появява като резултат на: 

някои физиологични,неврологични или психологически отклонения; 

някои лингвистични, афективни, поведенчески и когнитивни процеси; 

някои техни комбинации.

Van Riper и Erikson описват заекването като нарушение, което се 

появява, когато потокът на речта се прекъсва абнормно от повторения и 

пролонгации на звукове и срички или артикулаторни пози и поведения 

на отбягване и борба. Тук отново акцентът се поставя върху най-често 

срещаните симптоми, но обхвата на изброяваните най-чести прояви на 

заекването е разширен.

Българската авторка 

Ценова

 счита, че заекването се характеризира с: 1) 

блокажи в говора, резултат от спазми в говорния апарат с различна 

степен на тежест, 2) накъсана реч, лишена от плавност, съпроводена с 

речеви емболи, синкинезии и мъчителни усилия за продуцирането и 

контролирането й, 3. плитко, неикономично дишане, вегетативни 

смущения при говор и вторични психични наслоения.

Всяко от цитираните по-горе определения за заекването насочва към 

същината на проблема, но е трудно да се даде една общоприемлива и 

общообхватна дефиниция. Като най-близък опит за такова определение 

можем да посочим: „Заекването е известно като комуникативно 

разстройство, характеризиращо се предимно с насилствени спазми или 

блокажи на плавността на речта особено когато последните съдържат 

повторения или удължавания на звукове или срички и когато са 

придружени от известни усилия за освобождаване от тях.” ( по 

Георгиева, Д., Избрани методи за корекция на заекването, 1996г.)

В обобщение, може да се отбележи, че както в исторически план, така и в 

съвременността, една голяма група дефиниции на заекването включват 

най-характерните симптоми на това нарушение, като съществува единство 

по отношение на факта, че 

заекването не може да бъде описано с един 

единствен симптом.

 Някои дефиниции включват само симптомите, 

касаещи непосредствено говорните характеристики, други допълват и 

съпътстващите, афективни и поведенчески симптоми.

4.Етиология.

Фактори

Защо и как Възниква заекването? Това е един от най-често задаваните 

въпроси от всеки, който заеква, и особено от родителите и близките на 

деца със заекване. Учените и изследователите също поставят този 

фундаментален въпрос. Защо при едни деца възниква Взривно - случва се 

някоя екстремна или обикновена ситуация и детето започва да заеква? 

Тогава повечето родители или близки на детето "откриват" в някоя 

подобна ситуация "логично" обяснение за възникване на говорното 

разстройство. Примерно: уплаха от животно (най-често споменавано е 

кучето!), непредпазливо действие от страна на някой човек, стрес от някой 

предмет или природно явление и прочее. Но малцина търсят отговор защо 

точно това дете е започнало да заеква, след като негови връстници са 

преживели далеч повече и по-стресиращи събития, дори ужаси, и 

процеси, без те да дадат някакво отражение върху говора им?

А защо при други деца заекването тръгва така леко и незабележимо, че 

дори самите родители не осъзнават как всичко се е развило? За съжаление 

все още никой по света няма категоричен отговор на много въпроси 

относно етиологията. Засега изследванията витаят около редица фактори, 

които предразполагат, ускоряват и/или затвърждават заекването. Разбира 

се, всички те се обосновават със задълбочени анализи и теории на 

различни изследователи и школи.

Въпреки че мненията на експертите са спорни, все пак се очертава и се 

налага една положителна тенденция към интегриране на многообразните 

различия. Това означава, че експертите са съгласни, че много различни 

фактори могат да допринесат за развитието на заекването. Но тези 

фактори са различни по сила на действие и време при всяко дете. При 

всяко дете се появяват В различно време (основно между 2 и 6 години), с 

различна сила и интензивност. И ако заекването не се преодолее в 

предучилищна възраст, то тогава допълнителни фактори влияят за 

ускоряване и задълбочаване на проблема. Така че "факторите имат 

различно значение в зависимост от дистанцията Във времето или просто 

от продължителността на развитие на това специфично говорно 

разстройство.