Дипломна работа

Тема: Физическа култура

УВОД

Възпитанието на здраво, силно и физическо развито младо поколение 

е обективна необходимост за нашето общество.

В   тази   насока   изключителни   надежди   се   възлагат   на   физическата 

култура кат о иманентна част от културата на нашата нация.

Физическата култура има важно значение за разширяване границите 

на адаптация на личността към постоянно изменящите се условия на живот и за 

продължително съхраняване на творческите й възможности. Тя се превръща в 

съществен фактор за хармонично развитие на човека.

Физическата   култура   и   нейният   основен   структурен   компонент 

известен като училищно физическо възпитание е призвана да сведе до минимум 

вредните въздействия от застоялия живот върху учениците от всички училищни 

степени.   Най-новите   медицински   изследвания   от   1997   год.   категорично 

потвърждават това и дават доказателства, че здравните проблеми днес на общо 

основание засягат значимо учениците от начална училищна степен.

Съвременната наука за човека категорично доказва, че едно от най-

могъщите   средства   за   предпазване   от   заболяване,   за   увеличаване 

съпротивителните сили на детския организъм и за повишаване на физическата и 

психическата работоспособност е активната двигателна дейност.

Въпросът за оптимизиране на двигателната дейност на учениците е 

пряко обвързан с правилното организиране и използване на отделните форми на 

физическо възпитание както и с използването на най-подходящите средства и 

методи за физическо натоварване върху растящия детски организъм.

Неразделна   част   от   този   въпрос   е   разкриването   на   главните 

закономерности в морфологичното развитие и структурата и подобряването на 

физическата дееспособност на учениците.

2

Целта на нашето теоретично проучване на основите на физическата 

култура   се   определи   от   възможностите   за   целенасоченото   й   използване   в 

педагогически аспект и в социологическо направление.

Дипломната работа има ограничена задача: направен е опит да бъдат 

разгледани   социалните   функции   на   физическата   култура.   Те   заедно   със 

социално- психологическите проблеми на физическо възпитание могат да бъдат 

решени   в   голяма   степен   с   помощта   на   валеологията   и   валеологичното 

образование на учителите, учениците и родителите.

ГЛАВА ПЪРВА

Физическата култура като функционираща система 

в обществото.

I.1.

 ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКАТА КУЛТУРА.

Физическата култура е възникнала като социално по своята същност 

явление.   Нейното   зараждане   и   развитие   е   свързано   с   удовлетворяване   на 

природните потребности на човека. По исторически данни формирането й се е 

движело   в   единство   с   трудовата   дейност.   Първоначалните   форми   на   труда 

/добиване на средства за съществуване по пътя на лов на животни и т.н./, са 

изисквали   от   човека   развитие   на   физически   способности   и   той   сам   е 

способствал за тяхното развитие.

3

Според Н. Петрова обществения труд е създал условия за отделяне на 

физическата култура в особена сфера на човешката дейност. При това първите 

форми на трудова дейност са се явили като първообраз на редица елементи на 

физическата култура /физическите упражнения от типа на бягането, скачането, 

преодоляване   на   предметни   препятствия,   мятане   на   копие   и   т.н./,   които   са 

съставили   на   първо   място   средствата   за   подготовка   на   подрастващото 

поколение към труд.

Според   редица   разработки   възникването   на   физическата   култура   е 

обусловено от материалния живот на първобитното общество. Тя е резултат от 

взаимодействието, от една страна, на обективни фактори и, от друга страна- на 

субективни   фактори.   Към   обективните   фактори   се   отнася   характерът   на 

стопанската дейност- главно лова, предизвикан от потребностите на човека, към 

субективните   фактори   спада   съзнанието   на   човека.   Възникването   на 

физическата   култура   на   първо   място   е   свързано   с   необходимостта   на 

първобитния човек от добро физическо развитие във връзка с неговото основно 

препитание.   Ловът   на   големи   животни   трябва   да   се   отнесе   към   най-ранния 

период от появата на човека. За него се изисквало развити физически качества, 

като сила, ловкост, издръжливост и др. В тази дейност се засилва двигателната 

активност на човека. Така ловът е изграждал човека физически и духовно и е 

създавал у него физическата устойчивост, понасяне на травми, наблюдателност, 

практически знания и умения. За възникването на физическата култура на второ 

място има значение социалната същност на човека, който предава своя опит, 

4

знания и навици при приготвянето и използването на оръдията за производство 

от поколение на поколение.

Възникването на физическата култура на трето място е свързано със 

способността   на   човека   към   мисловна   дейност   и   установяване   на   причинна 

връзка между предварителната подготовка за лов и резултатите от самия лов. 

Човекът осъзнал реално ползата от предварителното физическо упражняване и 

разбрал, че с помощта на определени действия той може да промени външния 

свят.

На четвърто място възникването на физическата култура е свързано с 

биологическата   потребност   на   човека   от   упражняване   на   своите   органи   за 

тяхната пълноценна жизненост. Човекът е не само социално, но и биологично 

същество. При него формите на дейност не се унаследяват, а се придобиват в 

процеса   на   упражняването.   Следователно   у   човека   има   заложени   такива 

естествени жизнени сили, които той придобива по наследство и които могат да 

се развиват с помощта на физическите упражнения. (8, 20-22)

Физическата култура е неотменна страна както на материалната, така 

и на духовната култура на обществото. Тя оказва изключително голямо влияние 

върху   развитието   на   човека,   съдейства   за   развитие   на   неговите   естествени 

жизнени сили и обща дееспособност.

Физическата култура чрез своите структурни компоненти /училищната 

физическа култура/ води до запазване и укрепване здравето на подрастващите и 

младежта,   за   тяхното   всестранно   развитие.   Най-важният   фактор   за 

5

съществуването и дейността на човека е неговото здраве. След раждането си 

човек   навлиза   в   живота   като   биологично,   а   не   като   социално   същество. 

Известно е, че човек представлява психическо и физическо единство; носителят 

на това единство е физическото, от неговото състояние до голяма степен зависи 

и цялата жизнена дейност. (10, 96-97)

Според   редица   автори   /Л.П.Матеев,   Н.П.Пономарьов,   Кр.Рачев   и 

други/, за да се определи същността на физическата култура, ролята и мястото й 

в системата на обществените явления първостепенно значение има анализа на 

нейните   основни   функции   и   форми.   Без   това   е   невъзможно   да   се   разберат 

закономерностите   за   целесъобразно   използване   на   физическата   култура   и 

управляването на нейното развитие. (6, 10, 12)

Термина “функция” в обществените науки има друг смисъл, отколкото 

в   математиката,   физиологията   и   другите   естествени   науки.   В   общество-

въведението този термин е тясно свързан с понятието “функционира”- действа, 

намира се в действие, въздейства и т.н. Под “функция” на физическата култура 

трябва   да   се   разбират   обективно   присъщите   нейни   свойства   за   въздействие 

върху   човека   и   човешките   отношения,   да   удовлетворява   и   развива   отделни 

потребности на личността и обществото. ( 6 )

По принцип функциите на физическата култура не се реализират в 

пълна степен сами по себе си, а главно чрез активната дейност на човека.

6

Функциите на  физическата  култура,  както  и  въобще всички  реални 

функции,   практически   са   неотделими   от   определени   форми   на   основата   на 

които те се проявяват.

Под “форма” в конкретния случай разбираме това, което структурно 

отличава вида и разновидността на физическата култура. При това с “…видове” 

се   наричат   относително   по-големи   съчетания   от   елементи   на   физическата 

култура; а с “разновидност”- по-малко крупните форми, представящи себе си 

като варианти на видовете.

Л.П.Матвеев   изтъква,   че   за   физическата   култура   са   присъщи   т.н. 

специфични функции- това са тези нейни функции, които са свойствени само за 

нея, като особена страна на културата. Специфичните функции на физическата 

култура като цяло се заключават преди всичко в нейните свойства, позволяващи 

да се удовлетворят естествените потребности на човека в двигателна активност. 

На тази основа се търси оптимизиране физическото състояние и развитие на 

организма,   съобразно   закономерностите   за   укрепване   на   здравето   и 

обезпечаване на физическата дееспособност, необходима в живота. ( 6 )

От своя страна специфичните функции на физическата култура са:

•

специфични образователни, които най-пълно се изразяват при 

използването   на   физическата   култура   в   общата   система   на   образование.   За 

системно формиране на двигателни умения, навици и свързаните с тях знания;

7

•

специфични приложни, които са изразени преди всичко при 

използването на физическата култура в системата на подготовка към трудова 

дейност;

•

спортни   функции,   най-ярко   изразени   в   сферата   на   спорта, 

където  физическата  култура  служи като  фактор  за  достигане  на максимални 

резултати по даден вид спорт;

•

специфични   реактивни   и   оздравително-   рехабилитационни 

функции,   които   се   изразяват   при   използването   на   физическата   култура   в 

сферата   на   организация   на   свободното   време.   /в   този   смисъл   терминът 

“рекреация”   означава   отдих,   развлечение/   или   в   системата   на   социалните 

възстановителни мерки, като фактор за борба с умората, за възстановяване на 

временно загубените функционални възможности на организма, /а, терминът 

“рехабилитация”, означава първоначално възстановяване на правата/. ( 6 )

Физическата   култура   притежава   както   специфични,   така   и   общи 

функции. По принцип всички общи функции, присъщи на културата като цяло 

са естетически, нормативни и информационни.

Естетическите   функции   на   физическата   култура   са   непосредствено 

свързани с нейните свойства, позволяващи да се удовлетворят потребностите на 

хората   от   физическо   съвършенство,   здраве,   общо   хармонично   развитие. 

Несъмнено   естетическата   ценност   има   хармонията   на   телесното   и   духовно 

развитие, съвършенството на движенията, красота на телосложението и много 

други, което дава органическо приобщаване към физическата култура.

8

И докато естетическите функции са свързани с красота и точност на 

изпълнението, то нормативните функции са свързани с изработване и спазване 

на точно определени норми, които имат оценъчно значение- норми за физическа 

подготвеност, за физическо съвършенство, правила за нормиране на спортното 

натоварване и т.н.

Този   род   норми   са   еталон   за   оценка   на   достигнатото   ниво   на 

физическа дееспособност, ефективност на усилията, разход на физически сили 

и   ориентират   към   пътя   за   усъвършенстване.   За   да   се   сравни   нивото   на 

физическо   съвършенство   е   необходимо   духовните   и   материалните   ценности, 

създадени   в   областта   на   физическата   култура   да   се   съхранят   и   предадат   от 

поколение   на   поколение.   В   този   смисъл   информационната   функция   на 

физическата култура играе изключително важна роля.

Като система физическата култура включва в себе си горепосочените 

специфични   и   общи   функции.   За   да   бъде   система   в   истинския   смисъл   на 

думата, трябва да се посочат някои основни понятия, произтичащи от връзката 

между   физическата   култура   и   физическо   възпитание,   между   физическо 

възпитание и физическо образование. Физическата култура е тясно свързана с 

физическото   развитие,   физическата   подготовка,   физическата   дееспособност, 

физическо   състояние   и   съвършенство.   Важен   неин   компонент   е   и   спортът. 

Особено   голямо   е   значението   на   масово-   оздравителната   физкултура   и 

лечебната физкултура. (7, 10)

9

Физическата култура е понятие с най-широко съдържание. Тя включва 

всички организационно- управленчески, спортно- педагогически, нормативни, 

материално- технически и духовни достижения на обществото, във връзка с 

физическото   развитие,   физическото   образование,   здравето   и   творческата 

трудоспособност на човека. С други думи физическата култура е съвкупност от 

ценности,  създадени   и  използвани   в  обществено-   историческата   практика   за 

физическо усъвършенстване на личността.

Физическата   култура   има   връзки   както   с   материалната,   така   и   с 

духовната култура, но не може да бъде отнесена нито към едната, нито към 

другата.   Представлява   относително   самостоятелна   област   на   специфична 

обществена практика, насочена към изучаване закономерностите на физическо 

възпитание за структурно и функционално усъвършенстване на човека.

Формирането   на   духовни   ценности   /естетически   вкус,   нравствени 

добродетели   и   т.н./   със   средствата   на   физическата   култура   показва,   че   тя 

представлява сложно социално- културно явление. Става ясно, че физическата 

култура не се ограничава само с физическото развитие на човека, а решава и 

редица   други   социални   нужди   на   обществото   в   областта   на   нравственото, 

естетическото възпитание, на интелектуалното развитие и т.н.

Когато   говорим   за   физическата   култура   като   система   трябва   да 

посочим нейните елементи. Тяхната същност ще бъде разкрита, но преди това 

трябва да споменем, че основните системообразуващи фактори на системата 

физическа   култура   са   физическото   възпитание,   спортът   и   възстановителната 

10

физическа   култура.   Тях   ги   обединява   крайната   цел   на   физическата   култура- 

физическо съвършенство на човека. (6, 8, 12)

Физическото   възпитание   е   тази   част   от   физическата   култура,   която 

оказва формиращо въздействие върху човека. Като педагогически процес то има 

за цел да стимулира правилното физическо развитие, да обогати двигателната 

култура. Задачите на физическото възпитание са следните:

•

правилно   хармонично   изграждане   на   детския   организъм 

/физическо развитие/;

•

функционално   усъвършенстване   и   развитие   на   основните 

двигателни качества- бързина, сила, гъвкавост и издръжливост;

•

обогатяване на двигателните умения и навици, овладяване на 

комбинации от различни движения и подобряване на координацията;

•

подобряване   на   здравословното   състояние,   закаляване   и 

формиране на здрави и хигиенни навици;

•

усвояване   на   достъпни   за   влиянието   на   физическите 

упражнения върху здравето и работоспособността;

•

възпитаване   на   нравствени,   волеви,   трудови,   естетически   и 

личностни качества;

•

възпитаване на отношение и навици по опазване на спортната 

база и околната среда.

11

За   решаването   на   горепосочените   задачи   физическото     възпитание 

използва система от физически упражнения във взаимодействие с естествените 

сили на природата и хигиенните фактори. (13, 24-26)

Физическото   образование   се   осъществява   с   решаването   на 

възпитателно-   образователните   задачи   на   физическото   възпитание.   То   дава 

възможност на човека рационално да управлява собствените си движения, да 

обогатява   двигателната   си   култура   и   да   повишава   физическата   си 

дееспособност.   Интегрално   това   се   осъществява   обикновено   в   различни 

програми за физическа подготовка.

Физическата   подготовка   е   спортно-   педагогически   процес   за 

овладяване   на   широк   кръг   двигателни   навици,   които   са   необходими   за 

постигане   на   определено   ниво   на   физическа   дееспособност.   Физическата 

подготовка е обща и специална. Общата физическа подготовка е необходима на 

всеки човек за укрепване на неговото здраве и за продължаване на трудовото и 

творческото му дълголетие, а специалната е професионална военно- приложна и 

със спортна насоченост. ( 13 )

Пълното   разбиране   на   същността   на   физическата   култура   налага 

осветляване   на   понятието   физическо   съвършенство.   То   включва   следните 

компоненти: оптимално физическо развитие, богата двигателна култура, високо 

ниво на физическа подготовка и работоспособност, повишени съпротивителни 

възможности  на организма  към   вредното  влияние  на  професията  и  околната 

среда.   За   да   се   достигне   физическо   съвършенство   е   необходимо   системно, 

12

многогодишно и целенасочено физическо възпитание на едни или други слоеве 

от населението. То е крайна цел на физическата култура. (13, 20)

Друг важен компонент на системата физическа култура е спортът. Той 

е многостранно обществено явление, важен компонент на физическата култура, 

основно средство и метод за физическо възпитание. Чрез спорта човек разкрива 

своите огромни потенциални физически възможности, неограничени морални и 

волеви   резерви.   Спортната   дейност   създава   условия   човек   да   се 

самоутвърждава,  да   побеждава   времето,  силата   на  дадено   съпротивление,   на 

съперника, а в много случаи и сам себе си. (13, 20)

Масово   оздравителната   физическа   култура,   като   понятие   обхваща 

всички форми, средства и методи на физическото възпитание, предназначени за 

възстановяване на физическата и умствената работоспособност на човека чрез 

активен   отдих,   развлечения   /с   физически   упражнения   и   игри/   и   разходки 

/всичко това по възможност в съчетание с естествените сили на природата/ през 

свободното време. (13, с.20)

В   стремежа   си   да   постига   най-висока   степен   на   физическа 

възпитаност и физическа култура чрез занимания с физически упражнения и 

спорт, хората възпитават в себе си способност да контролират своите движения, 

да проявяват своите сили, да планират действията си и т.н. Физическата култура 

е   свързана   и   с   получаване   на   “функционално”   удоволствие,   развлечение, 

наслада   от   участието   в   самия   процес   на   изпълняване   на   физическите 

упражнения. (10, 99-100)

13

На всеки следващ исторически етап физическата култура се изменя в 

зависимост от условията, които й създава дадения обществен строй. Обогатяват 

се средствата и методите за физическо възпитание, материалната база, научните 

достижения,   произведенията   на   изкуството,   отразяващи   естетическите 

ценности на физическата култура.

I.2.

 СИСТЕМНО- СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ФИЗИЧЕСКАТА 

КУЛТУРА КАТО ФУНКЦИОНИРАЩА СИСТЕМА В 

СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО.

На съвременния етап от научното познание, необходимостта от научно 

управление   във   всички   области   на   живота   доведе   до   проникването   на 

кибернетичните   закономерности   в   сферата   на   културата,   в   това   число   и   на 

физическата   култура   като   система,   е   необходимо   да   се   приложат   ефективни 

методологически подходи, какъвто е “системно- структурния” подход. Но преди 

да   се   спрем   на   него,   първо   трябва   да   изясним   понятията   “система”   и 

“структура”.

Под думата “система” се намират много определения. Някои от тях са: 

“порядък”, “ред”, “устойчива структура”, “съчетание на части за обща цел и 

дейност” и др. Характеризира се със своята цялостност, със своя завършен вид. 

Тя има определени връзки, изменящи се по форма, като се включват ту едни, ту 

други елементи и т.н.

14

“Структурата”-   това   е   съставът   и   строежът   на   системата,   както   и 

връзките и взаимоотношенията в които влизат компонентите на системата. Тя е 

по-малко понятие от системата. Не съществува структура извън системата.

Системно-   структурния   подход   представлява   методическо 

направление, основаващо се на принципа на научния мироглед, който разглежда 

обекта на изследването като система.

Физическата   култура   може   да   се   разгледа   като   система   основно   с 

помощта на системно- структурния подход в неговия социално- генетичен и 

структурнофункционален   аспект.   Първият   позволява   да   се   разкрият 

историческите основи на физическата култура като част от общата култура и 

механизмите   за   формирането   й   като   компонент   на   културата.   Структурно-

функционалният подход дава възможност общата култура да се разглежда като 

система   от   съставляващи   я,   и   от   своя   страна,   взаимодействащи   подсистеми, 

една от които е и физическата култура. (13, 8-9)

С известни условности и редица теоретични проучвания много автори 

разглеждат   физическата   култура   на   редица   големи   раздели,   които   по   своите 

особености съответстват на различни нейни направления и сфери, използвани в 

обществото.   Всеки   раздел   включва   видове   разновидности   на   физическата 

култура   от   определен   тип.   Това   са   базовата   физическа   култура,   спортът, 

професионално- приложната, оздравително- рехабилитационната и “фоновата” 

физическа култура. Тези форми на физическата култура са взаимно свързани и 

отчасти съвпадат. (10, 12, 13)

15