1. Конституционализмът ­ възникване, развитие и същност. Основни   начала на

Конституцията на Република Бьлгария от 1991 г.

      І.   Същност, възникване и развитие на конституционализма. 

Конституционализмът  (Кзмът) означава  организация и управление  обществото  върху
основата на конституционните разпоредби.  Той означава че фундаменталните въпроси ­
за  формата   на  държавно  управление,  формата на държавно устройство, способите за
осъществяване   на   държавната   власт,   статуса  на   гражданите   и   др.,   са   уредени   и
гарантирани от конституцията 

(К).

Конституционализмът   като   идея   и   като   практически   модел   за   устройството   на
обществото и държавата възниква с победата на буржоазните революции Той се появява с
приемането на първите конституции (К). Не може да има  конституционализъм без К.
Терминът „конституция" има латински произход.
Първата в света К. е тази на САЩ от 1789 г. (преди нея е гласувана К само на щата
Вирджиния, а не на суверенна държава).Първата европейска К е френската от 1791 г.
(преди нея е полската, но тя не е влязла в сила). Тя е послужила като първообраз за редица
европейски  К,   оказала   е   косвено   влияние   и   върху   Търновската   К   чрез
Белгийската.Първата   българска   К   е   Търновската   от   16   април   1879   г.   Това   е
демократична   за   времето   си   К,   тя   е   К   на   прехода   от   азиатския   феодализъм  към
капитализма.   Тази   К   възприема   монархическата   форма   на   управление.  Установен   е
принципът   за   разделението   на   властите.   Законодателната  власт   е   предоставена   на
парламента  (НС),  който   се   намира   под   силното  влияние   на   княза   (той   го   свиква   и
разпуска,   той   утвърждава   законите).  Изпълнителната   власт   принадлежи   на   княза.
Демократичният   характер   на   К   се  проявява   предимно   в   правата   и   свободите   на
поданиците в политическата и икономическата сфера.
Втората българска К е приета от ВНС през 1947. Тя е К на прехода от капитализъм към
социализъм. Тя променя формата на Д управление от  монархическо в републиканско.
Принципът   за   разделението   на   властите,  характерен   за   Търновската   Конституция,   е
заменен с принципа за единството на държавната власт. Свободният мандат е заменен с
императивен мандат, т.е. мандат, според  който депутатите са отговорни пред своите
избиратели.
Третата българска К е приета чрез референдум през 1971 г. Тя е К на прехода към развито
социалистическо   общество,   след  победата на социализма. В нея беше провъзгласена
ръководната роля на комунистическата партия. Президиумът на НС беше заменен от
Държавен съвет, който съсредоточи огромна власт, включително законодателна, и се
превърна в инструмент за тоталитарно управление.
Четвъртата, сега действаща К, е приета през 1991 г. Това е К на прехода към гражданско
общество и правова държава.

           ІІ.  

Основни юридически характеристики на Конституцията:

К е  

основен закон на  

Д и на обществото ­ тя урежда основните общи  отношения; тя е

основа за цялата правна система; тя определя системата на държавните органи;
К е  

върховен закон ­  

има най­висша юридическа сила, другите закони не  могат да и

противоречат (чл.5). К има непосредствено действие.
К регламентира 

основните, най­значими обществени отношения 

които възникват при

организацията   и   функционирането   на   обществото  и   държавата и осъществяването на

държавната  власт. 
         4. К е 

база за правотворчеството 

и законодателната дейност.

    а) Много от К норми са общи и се нуждаят от конкретизация в обикновени закони. В
К има над 65 такива препратки.
      б)  К определя реда за приемане на законите ­ законодателния процес. Тя конкретно
определя субектите на законодателна инициатива

,

необходимия кворум и мнозинство и

т.н.
      5. 

Особен ред за 

приемане, изменение и допълнение на К – определен е в самата К.

К се приема чрез референдум или от ВНС ­ това е проява на принципа   на  народния
суверенитет. ВНС е орган, който получава своите  пълномощия пряко от източника
на   властта   в   държавата   ­   народа.   Според  Ст.Стойчев   ВНС   е   орган,   който
осъществява   учредителната   власт   (а  другите  органи ­  учредената власт). Това  не е
прокарано   последователно  ­   част   от   нормите   могат   да   се   изменят   и   допълват   от
обикновеното НС.
Има две процедури за изменение и допълнение на К:
      а)от НС. НС може да изменя и допълва всички разпоредби на К с изключение на тези,
предоставени   в   правомощията   на   ВНС   (чл.153).   Инициатива   ­1/4   от  депутатите   и
президентът (абсурдно е, че президентът няма право на инициатива за обикновени закони,
а

за

К

има).

Предложението

се

разглежда

от НС не по­рано от 1 месец и не по­късно от З месеца от постъпването му. Приема се с
квалифицирано мнозинство ­ 3/4 от всички Народни представители. Приемането става на
три гласувания в различни дни.
Ако предложението получи по­малко от 3/4, но не по­малко от 2/3 от  гласовете, се
поставя   за   ново   разглеждане   не   по­рано   от   2   и   не   по­късно   от  5   мес.   При   новото
разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували  не по­малко от 2/3 от
всички

народни

представители.

Законът за изменение или допълнение на К се подписва и обнародва в ДВ по

разпореждане на председателя на НС (а не от президента като др. закони) в 7дневен срок
от приемането му.
     б) от Великото НС.  НС решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство 2/3 от
всички Н.П­тели. Президентът насрочва изборите в Змес срок. ВНС се състои от 400 Н.П­
тели. ВНС:
приема   нова   К;  решава   въпроса   за   изменение   на   територията   на   РБ   и   ратифицира
междунар. договори, предвиждащи такива изменения; решава въпросите за промени във
формата на Д устройство и на Д управление; решава въпросите за изменение на чл.5 (за
непоср. д­е на К и на междунар. договори) и на чл.57 (за осн. права на гражданите); решава
въпросите за изменение и допълнение на гл. ІХ (това е редът за изм, доп. и приемане на К);
    Инициатива ­ 1/2 от всички НПтели и президентът.
Срок за разглеждане ­ не по­рано от 2мес и не по­късно от 5мес.
Решение по проектите се приема с мнозинство 2/3 от всички НПтели  на 3 гласувания в
различни дни.
Актовете на ВНС се подписват и обнародват от председателя му й  7дневен   срок  от
приемането им.

   ІІІ. 

Основни начала на К на РБ от 91г.

1. равноправие на гражданите;
2. народен суверенитет;

3. политически плурализъм;
4. разделение на властите;
5. законност;
6. хуманизъм;
7 демократизъм;
 8. свободна стопанска инициатива;

2.Учение   за   конституцията.   Учредителна   власт.   Конституцията   като

юридически акт.

3.Конституционни   основи   на   политическата   система.   Държава,   гражданско

общество и партийна система.

        I. Гражданско общество. Структура.

Обществото е сложна система от различни социални структури,  елементи и фактори,
които   се   намират   в   многостранни   взаимоотношения   помежду   си   и   функционират   при
определени исторически условия. К установява основните принципи, възоснова на които се
изгражда и функционира обществената система. .
Устройството на обществото включва няколко основни структури и фактори:
Икономическа   система   ­   форми   на   собственост   и   принципи   за
функциониране на икономиката.
Политическа система
   а) държава;   б) политически партии
Статус   на   гражданина   ­   основни   права,   свободи   и   задължения   на
гражданина, както и гаранциите за тяхното реално осъществяване.
Социално­класова

структура

­

взаимоотношенията

между

различните   социални   сили.  К   прогласява,   че   РБ   създава   условия   за   развитие   на
гражданското общество. Това общество е антипод на феодалното съсловно общество и в
основата му стои личността с нейните надеждно гарантирани права и законни интереси.
    ІІ. Политическа система (ПС).
ПС включва политическите структури и взаимоотношенията между  тях. К установява
основите   на   правното   положение   на   политическите  формирования.   Вътрешната
организация и дейност на недържавните  политически   формирования   се   регулира   от
неюридически норми, съдържащи се в техните устави, и други нормативни актове.
Всяка ПС се х­ризира и с това, че съществува в опр. социална срепа. Определящ фактор за
ПС е реалното съотношение на полит. сили. в съответствие с х­ра на социалните групи,
които стоят зад тях.
Структурите на ПС са:  1.

държавата (Д) Д. е основната структура на ПС, която чрез

система   от   органи  осъществява   публичната   власт,   държавното   ръководство   на
обществото. Демократичната Д. се изгражда и функционира на основата на принципа  за
разделение на властите и на народния суверенитет.
        2. 

 полит.   партии   и   други   обществено­политически   формирования

(движения,   съюзи)   ­   те   участват   или   се   стремят   па   вземат   участие   в
упражняването на държавната власт.  Политическите партии са легитимно орппшшрани
формирования,  които си поставят  политически  цели ­ да завладеят  или участват  в
осъществяването на държавната власт. Движенията се отличават от партиите по това, че
при тях по принцип отсъстват стабилни организационни структури, и по принцип имат

неполитически цели ­ защита правата на човека, интересите на жените, природата и др. Но
у   нас   се   създадоха   движения,  които   по   своята  организираност  и цели  са всъщност
полит. партии. Чл. 11от К: (1) „Политическият живот в РБ се основава върху принципа
на политическия плурализъм.
    (2)Нито   една   политическа   партия   или   идеология   не   може   да   се  обявява   или
утвърждава   за   държавна.  Партиите   съдействат   за   формиране   и   изразяване   на
политическата воля на гражданите.
Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова  или верска основа,
както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Конкретната   уредба   на   статуса   на   политическите   партии   се   съдържа  в   Закона   за
политическите   партии.   Дейността   им  трябва   да   е   законна   и   явна.   Системните
закононарушения са основание за разпускане на партията по решение на съда.
Създаването   на   политически   партии   е   едно   субективно   конституционно   право   на
гражданите,   което   е   гарантирано   от   закона.   Режимът   е   либерален  Провежда   се
учредително   събрание   с   участието   на   минимум   500   членове   ­български   граждани   с
избирателни права. УС приема устав и се избира ръководни органи. Уставът трябва да
съдържа: наименовението символите, седалището, целите, правилата за организация на
дейността, реда за встъпване и прекратяване на членството, правата и задълженията на
членовете и реда за прекратяване на партията.
Производството за регистриране ­ пред Софийския градски съд, открито заседание по
общия ред на ГПК с участие на прокурор. Ако всички изисквания на закона са спазени,
партията се вписва в специален регистър на съда. Решението за регистрация се обнародва
в ДВ и от този  момент  политическата  партия  придобива  качество  на ЮЛ и става
пълноправен   субект   в   политическия   живот.   Партиите   се   финансират   от  държавния
бюджет   (само   които   са   получили   над   1%   гласове),   от   членски  внос,   приходи   от
издателска дейност, авторски права и от дарения. За даренията има някои ограничения
­   напр.   от   1   лице   не   повече   от   30   хил.   лв.   Политическите   партии   нямат   право   да
извършват   стопанска   дейност   и   да   участват   в   търговски   дружества.   Финансовият
контрол   се   осъществява   от   Сметната   палата.  Органите   на   съдебната   власт,   МВР,
армията и някои други ведомства са деполитизирани ­ техните служители нямат право
да членузат в политически партии.
3. 

Форма на държавно управление и държавно устройство.

форма иа държавно управление.

Проблемът е дискусионен. Според господстващото становище  критерият за ФДУ е
х­рът   на   висшите   Д.органи   и   взаимоотношенията  между тях.  Основните ФДУ са 2:
републиканско   и   монархическо.Те   се   изразяват  в   множество   разновидности.  При
монархията държавният глава ­ княз, цар, крал и др – по правило заема своята длъжност
чрез наследяване и я има доживот. При абсолютната монархия цялата държавна власт е
съсредоточена   в   ръцете   на   монарха.   При   конституционната   монархия   властта   му   е
ограничена и балансирана на основата на ясни принципи, записани в конституцията. При
парламентарната монархия народът чрез своите представители в  парламента участва в
решаващите сфери на държавната власт. Монархът притежава формални правомощия на
държавен  глава, но те са  неутрализирани с правомощията на други конституционни
органи   ­законодателната   власт   сеосъществява   от   парламента,   изпълнителната   ­от
правителството.    Според   Търновската   конституция   България   е  била  конституционна
монархия.

Републиканската ФДУ е парламентарна или президентска. Особености на президентската
република (пример ­ САЩ):
  ­

президентът е държавен глава и титуляр на изпълнителната власт;  той назначава

секретарите (ръководители на ведомствата ­ министерства)  със съгласието на Сената;
секретарите имат съвещателни функции, а решения взема президентът.
       ­ законодателната власт принадлежи на Конгреса (парламента), 

президентът   има

право на вето.

­ президентът се избира от избирателите, а не от парламента (в САЩ чрез непреки

избори).

  ­  

от президента и др. висши длъжностни лица може да се търси  отговорност за

нарушаване на законността чрез импийчмънт (процедура,  при която долната камара на
парламента се конституира като обвинител,   а горната ­ в съд, който може и предсрочно
да го освободи от длъжност).
­

президентът издава изпълнителни заповеди, които Конгресът не може да отменя,

но Върховният федерален съд може да ги обяви за противоконституционни и така да ги
обезсили.
само президентът може да внася в Конгреса проект за държавния бюджет.  президентът е
върховен   главнокомандващ.   Президентът   представлява   държавата   в   междунар.
отношения

и

има

правото   да   сключва   междунар.   договори,   конто   се   утвърждават   или
отхвърлят от Сената. Има и полупрезидентска република (франция), която е хибридна
­съчетава черти на президентска и на парламентарна форма.  България е република с
парламентарно управление (чл.1 ал.1/К) (ч.1  парламентарната република)

Форма на държавно устройство.

  1. Унитарна Д ­ държавният суверенитет е неделим. Тя самостоятелно    и независимо
упражнява своя суверенитет. Териториалната н организация  е единна и в нея не могат да
съществуват   други   суверенни   или   автономни    държавни   образувания   (може   само
административно­територналнн  единици ­ окръзи, райони, околии и др).
 България е унитарна Д ­ чл.2: (1)"РБ е единна държава с местно  самоуправление. В нея
не се допускат автономни териториални  образувания." 

„Териториалната цялост на РБ е

неприкосновена”.  Конфедерацията   е   съюз   от   държави,   който   съхраняват

  своя

суверинитет   и   имат   своя   независима   държавна   организация.  Конфедерацията
сьздава   органи,  които   се   грижат   за   общите   дела   на  съюза. Това е неустойчива и
преходна общност ­ или се разпада, или   се  превръща във федерация.  Федерацията е
съюзна   държава,   която   трайно   обединява   две   или  повече   държави   или   държавни
образувания,   федерацията   има   общи    органи   ­   парламент   (обикн.   двукамарен),
правителство, върховни съдебни органи. Примери ­ САЩ, Швейцария. " Лична и реална
уния ­ формирование  при  което монархът   е глава  на две суверенни държави. При
реалната   уния   съюзът   е   по­траен.  Въпросите   за   формата   на   Д   устройство   и   на   Д
управление са от компетентността само на Великото НС.

4. Принципи на народния суверенитет и разделението на властите

Народен суверенитет

Суверенитетът е една от най­сложните КПкатегории. Той може да се  определи най­
общо като независимост и върховенство на социални общности, обособени в народ и
на неговата държавна организация.  Проявява се в няколко разновидности, които са
интегрални части на едно цяло:

държавен  С ­ независимост на Д и Двласт  от други  Д и Двласти;  той е реалната
възможност   на   Д   независимо   да   осъществява   своята   власт,    вътр.   и   външната
политика,   да   съхрани   терит.   неприкосновеност   и  национална   сигурност.
Национален С ­ право на нацията на самоопределение; тя сама определя формата на
Д   управление,   на   Д   устройство,   т.е.   решава   основния  

проблем   на   своето   държавно   битие.   Народен   С   ­   източник   и   субект   на   властта   в
държавата

е

народът;

това   е   народовластие,   осъществено   чрез   разл.   форми   и   способи.   Принципът   на
народния   С   е   прогласен   в   чл.1   ал.2   и   3.  „Цялата   държавна   власт   произтича   от
народа"   ­   всички   правни  субекти,   които   упражняват   Двласт,   получават   своите
пълномощия   пряко  или   косвено   от   народа,   включително   и   НС.   Суверенитетът   е
неотнимаем от народа и не може да бъде делегиран другиму.
„Тя   (Двласт)   се   осъществява   от   него(народа)   непосредствено   или  чрез   органите,
предвидени   в   тази   К."   ­   това   са   двете   форми   за   осъщ.   на  Двласт   от   народа:   а)
непосредствено ­ чрез референдуми и др; б) чрез избрани(пряко или косвено) органи.
Държавата  е изразител, но не и носител(субект) на народния С.  Върховенството   на
народа е същността на принципа на народния С ­никой субект не може да стои над
народа. Народният С е неотнимаем ­ „Никоя част от народа, полит. партия или друга
организация,   държавна   институция   или   отделна   личност   не  може   да   си   присвоява
осъществяването на народния суверенитет"

ІІ. 

Разделение на властите

Теорията   за   разделението   на   властите   е   развити   в   периода   на  буржоазните
революции. Най­пълно  тя е разработена  ог Монтескьо  в  неговия труд „За духа на
законите".   Той   дели   властите   на   законодателна,  изпълнителна   и   съдебна.   Техни
субекти са различни органи.  Законодателната власт се осъществява от политически
представители  на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха. Правосъдието
се осъществява в името на монарха. Една власт не може да се вмесва в работата на
другите власти, но трябва да има механизми, които да балансират взаимоотношенията
между тях. Разделението на властите не  означава противоборство.
Терминът   „разделение   на   властите   не   е   съвсем   точен,   защото  държавната   власт   е
единна. Разграничават се само властническите функции между различни органи.
Търновската К прогласи принципа за РВ. Двете социалистически К  го отхвърлиха и го
замениха с единството на властта. К от 91г. възстанови принципа за РВ, който се счита за
гаранция на демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на Д
система.
Чл.8/К:"Д власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна." Принципът е
прогласен, но регламентацията му не е съвсем последователна.Въз основа на принципа
на   РВ   са   обособени   три   подсистеми   на   ДО,  които   представляват   относително
автономни, но взаимодействащи и сътрудничещи си структури в осъществяването на Д
власт.

5.

Държавна власт ­ обща характеристика, форми за осъществяване на държавната

власт

Обща х­ка на държавната власт (ДВ)

    1. ДВ е сложна политико­правна категория. Тя е предмет на изучаване предивсичкоот

теорията на Д, и след това от КП в пределите на К уредба  на субектите на властта,
техните правомощия, формите и методите за нейното осъществяване.
2.

Според   съвременната   доктрина   ДВ   се   основава   на   принудата,  авторитета   и

влиянието.
Принуда ­ разл. санкции и др. мерки; те са крайно средство. Авторитет ­ съгласие на
Псубекти доброволно да и сътрудничат. Влияние ­ други фактори за въздействие върху П
субекти и социалните процеси.
3.

ДВ е всеобхватна, суверенна и единна. Всеобхватна ­ обединява всички П субекти,

прониква във всички структури на обществената с­ма.  Суверенна ­ по отношение на
другите, недържавни власти тя има  върховенство.  Единна ­ въпреки разделението на
властите  (което   всъщност   е  разпределяне на функциите); така се осигурява единна
политика на Д. Източник на ДВ е народът ­ принцип на народния суверенитет. ДВ трябва
да   изразява   волята   на   народа.  ДВ   се   х­ризира   с   властническите   отношения,   които
възникват при нейното осъществяване ­ между органите на властта и субектите, върху които
се осъществява властническо въздействие. 

ІІ. 

Форми за осъществяване на ДВ 

Според чл 1 ал.2/К формите са 2:
а) непосредствено от народа(пряко)
б)   чрез   органите,  предвидени   в  К   (непряко,  представително);   основно  място   заемат
представителните   органи   ­   които   получават   своите  властнически правомощия чрез
пряк избор от източника на властта ­ народа.
А. Пряко осъществяване на ДВ (пряка демокрация)
Въпросът е дискусионен. Някои смятат, че всяко участие на гражданите в Д управление е
форма на пряка демокрация ­ напр. сесиите на ОбС са публични, гражданите могат да
присъстват и да се изказват. Но в тези случаи решенията се вземат от органа, гражданите
само съдействат ­ тава  не е ПД. Дори изборите не са форма на ПД, въпреки че са акт,
изразяващ  волята   на   избирателите   ­   защото   са   насочени   към   образуване   на
представителните органи.Пряката демокрация е способ за осъществяване на ДВ чрез
пряко,  императивно   волеизявление   на   политически   дееспособните   граждани.  При
пряката демокрация народът непосредствено решава въпроси от  общодържавно или
местно значение. Това са властнически решения, които имат юридически императивен
х­р и пораждат непосредствено  правни последици, без да се нуждаят от последващо
утвърждаване от някакъв ДО. Редът за прякото участие на гражданите в решаването на
общодържавни  и   местни   въпроси   е   уреден   в  

Закона   за   допитване   до   народа  

(ЗДН).

Съгласно този закон формите за пряко участие на гражданите са 4:
1.

Национален референдум (НР)

а)

въпроси, които могат да се решават чрез НР:

Чрез НР непосредствено се решават основни въпроси, които са от компетентността на
Народното събрание. Чрез НР не могат да се решават въпроси от компетенциите на
Великото  НС,  на  Конституционния   съд и на съдебните  органи,  както  и  въпроси   за
допълнение   и   изменение   на   Конституцията,   за   държавния   бюджет   и   данъчното
облагане, и други въпроси, за които със закон е предвиден специален ред.
б)

Ред: Предложение ­1/4 от Нп­тели; МС; президентът. Решение за провеждане ­

от НС. С него се формулира въпросът, на който гласоподавателите да отговорят с „да"
или

„не",

както

и редът и условията за разяснителната кампания. Президентът в едномесечен срок

определя датата и утвърждава образците на книжата. Датата трябва да бъде не по­рано
от 2 и не по­късно от 3 месеца след обнародване на решението на НС. МС осъществява
организацнонно­
техническата   подготовка   на   НР.  ЦИК   и  ОИК   изпълняват   съответните   си   функции,
аналогично на  изборите. Бюлетините са бели ­ поотделно с „да" и с „не". Гласува се
както на  избори. СИК преброяват, съставят протоколи, ОИК обобщават данните и ги
изпращат в ЦИК, която ги обобщава и обявява резултатите. Референдумът е редовен,
ако са участвали повече от половината от гласоподавателите. Предложението е прието,
ако   за   него   са   дадени   повече  от   половината   от   действителните   гласове   с   “да".
Решението се обнародва в ДВ и влиза в сила 3 дни след това.
Ако решението не е било прието, НР по същия въпрос може да се проведе най­рано
след 3 год.
2.

Местен референдум (МР) ­ в община, район, кметство или населено място.

а)

МР се провежда само по въпроси от местно значение, които са от компетентноста на

органите на местното самоуправление и за които това изрично  е предвидено в закон. Не
може по въпроси на общинския бюджет  и  данъчното   облагане  по   ЗМДТ,  както   и   по
въпроси, за които със закон с предвиден специален ред.
б)

инициатива:

­

1/4 от гласоподавателите;

­ 1/4 от общинските (районните) съветници; кметът на общината (района, кметството);
областният управител (само за МР в община);
в)

решение за провеждане на МР ­ от ОбС. С него се формулира въпросът, определя

се датата, редът за кампанията.  Гласува се по избирателни списъци. Комисии, и други
въпроси ­ както  при местни избори.  Общо събрание на населението (ОСН)­ за местни
въпроси в общини, райони, кметства, населени места и квартали. Ако населението е над
1000   души   ­   може   на   няколко   места   по   изб.   секции.   ОСН   се   състои   от  всички
гласоподаватели.   Решават   се   въпроси   по   благоустрояването,  хигиенизирането,
обществения ред, стопанисване на имотите и др. За да е редовно, трябва да присъстват
повече от половината гласоподаватели.  Иначе се отлага и след един час може да се
проведе

с

над

1/3

от

всички.

Гласува се явно. Води се протокол. На основата на решението на ОСН  кметът издава
заповед за конкретизиране на мероприятията или внася съответно предложение в ОбС.
Подписка   ­   чрез   нея   гражданите   на   община,   район,   кметство,   НМ,  квартал   правят
предложения до ОбС за решаване на важни въпроси на  общината. Инициатива ­ 100
гласоподаватели.

На

събрание

се

избира

инициативен комитет, който се регистрира от кмета. Кметът издава листа­образци.

6. Конституционни основи на икономическата система. Принципи и  форми на

собственост.
 

Конституционни основи на икономическата система.

К   не   регулира   всички   отношения   в   сферата   на   икономиката.   Тя  установява   само
основните положения и принципи на нейната организация и функциониране. К от 91г.
постави юрид. основи за прехода от планова към пазарна икономика. Правните основи на
икономическата система са уредени в гл. I ­ „Основни начала". Чл.19/К: (1)"Икономиката
на РБ се основава на свободната стопанска инициатива. Законът създава и гарантира на
всички граждани и ЮЛ еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява
злоупотребата  с   монополизма,   нелоялната   конкуренция   и   защитава   потребителя.

Инвестициите   и   стопанската   дейност   на   български   и   чуждестранни
граждани и ЮЛ се закрилят от закона.
(4)

Законът   създава   условия   за   коопериране   и   други   форми   на  сдружаване   на

гражданите и ЮЛ за постигане на стопански и социален напредък."
За съжаление все още няма реални условия за практическото  осъществяване на
тези конституционни разпоредби.

II. форми на собственост и режим.

К регламентира 2 ФС ­ частна и публична. Доскоро ФС се определяше според субектите.
Но сега, с приемането на Закона за държавната  собственост и Закона за общинската
собственост   критериите   са   други.  Държавата   и   общините   могат   да   имат   както
публична, така и частна собственост. Разлики между двете ФС:
а)

по предназначение ­ публичната е за общо ползване: улици, площади, обектите

на изключителна ДС и др;

б)

по   начин   на   използване   ­   публ.   собственост   може   да   се   предоставя  на   други

Псубекти само по концесия, а частната държавна и общинска собственост се отдава под
наем.
в)

публичната собственост не може да бъде отчуждавана, с нея не може да се изв.

разпореждане   (напр.   продажба).  В   чл.18   К   са   определени   обектите,   които   са

изключителна   държавна  собственост   ­  

подземните   богатства,   крайбрежната

плажна ивица,  републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с нац.
значение, природните и археологическите резервати, определени със закон.
Държавата   осъществява  

суверенни   права  

върху   континенталния   шелф  и   в

изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване
и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски
пространства   (ал.2);   върху  

 радиочестотния   спектър   и   позициите   на

геостационарната орбита, определени за РБ с международни споразумения (ал.З). Това
означава, че  Д   може   да   предоставя   различни   права   (напр.   на   строеж,   ползване,
стопанисване) на др. П субекти ­ чрез концесии и разрешения, редът за които се урежда
с отделен закон. Със закон може да се установява 

държавен монолол върху 

железопътния

траспорт,   националните   пощенски   и   далекосъобщителни   мрежи,  използването   на
ядрена   енергия,   производството   на   радиоактивни  продукти,   оръжие,   взривни   и
биологично силно действащи вещества (ал.4). Правото на собственост и наследяване се
гарантира и защитава от закона (чл.17 ал.1). Частната собственост е  

неприкосновена

(ал.З) Принудително 

отчуждаване 

на собственост за държавни и общински нужди може

да   става   само   въз   основа   на   закон,   при   условие,   че   тези   нужди  не   могат   да   бъдат
задоволени   по   друг   начин   и  след   предварително   и  равностойно   обезщетение  (чл.17
ал.5).  К отделя специално внимание на  

земята  

като обект на собственост. Чл.21: (1)

Земята е основно нац. богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и
обществото. (2) Обработваемата земя се използва  само за земеделски цели промяна на
нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по
ред, определени със закон.

Чужденците и чуждестранните ЮЛ не  

могат да придобиват право на  собственост

върху земя освен при наследяване по закон. В този случай те  следва  да прехвърлят
собствеността си. Те могат да придобиват право на ползване, право на строеж и други
вещни права при определени със закон условия (чл.22)  ­ с последните промени на К тази
забрана отпада от 2014 год.

7. Конситуционен статус на гражданите. Принципи. Гражданство.
 

Същност

Правният статус на гражцанитс е система от Пнорми, които определят неговото положение
в Д и обществото. Той се състои от 2 правни  института: на българското гражданство; на
правата, свободите и задълженията на гражданите; К установява само основите на правния
статус, а не го урежда цялостно.
ІІ 

. Принципи

1 равноправие ­ чл.6:"Всички хора се раждат свободни и равни по  достойнство и права.
Всички граждани са равни пред закона..." хуманизъм ­ човекът стои в основата на гражд.
общество;

спец.

грижи за някои социални групи (деца, жени, старци) демократизъм ­ права на гражданите
за   участие   в   управлението;   съчетаване   на   обществените   с   личните   интереси   на
гражданите ­ предоставените от К права и свободи не могат да се упражняват във вреда на
обществения интерес; единство на права  +  задължения;
ІІІ.  

 Българско гражданство (БГ)

П уредба ­ К (чл.25­27) и Закон за БГ.
1.

Същност на Г ­ 

трайна правно­политическа връзка на едно лице с държавата, по

силата на която това лице попада под държавновластни­  ческото върховенство на тази
държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите, осигурени от нейните закони.
Българските граждани, където и да се намират, имат всички конституционни   права   и
задължения. Те са под закрилата на РБ и когато пребивават в чужбина. Гражданин на РБ
не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга Д.
Чужденците, които пребивават в РБ, имат всички конституционни права и задължения, с
изключение на тези, за които се изисква БГ (напр. те нямат избирателни права, не могат
да заемат държавни длъжности).  Чужденците, които пребивават в страната на законно
основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга Д против тяхната
воля. освен при условията и по реда, определени със закон.
2.

Придобиване на  

БГ:

а)

по произход ­ всеки, на когото поне единият родител е български гражданин; също

­ когато е припознат или произходът му от български гражданин е установен със съдебно
решение.
б)

по месторождение ­ „всяко лице, родено на територията на РБ. Ако не придобива

друго Г по произход" (чл.10) Има няколко хипотези: родителите са чужди Г, но детето не
придобива тяхното Г, защото в законите на тяхната държава е възприет принципът на
месторождението. родителите са без Г или с неизвестно Г, и ако те пожелаят; това важи
и когато детето се роди на бълг. кораб или самолет;
родителите са неизвестни, детето е намерено на територията на РБ.
в)

по натурализация (чл.12­17 ЗБГ)  Лице, което не е български гражданин, може да

придобие БГ, когато (чл.12) 
(1)­ е пълнолетно;
 (2) преди  не по­малко от 5 г. е получило разрешение за постоянно пребиваване в РБ
(може и 3 г. Ако е в брак с БГ, или е родено в РБ, или разрешението за постоянно
пребиваване е получено преди да навърши пълнолетие);
(3)­ не е осъждано за умишлено престъпление от общ х­р от български съд и срещу нето
няма   образувано   наказателно   производство   за   такова   престъпление,   освен   ако   е
реабилитирано;

(4)­ има доход или занятие, което му дара възможност да се издържа в РБ;  (5)­ владее
български език, и
(6)­ е освободено от досегашното си гражданство или ще бъдъ освободено (или ще го
загуби) към момента на придобиване на БГ (това условие беше въведено с изм. на ЗБГ ­
ДВ бр.41/2001 г.).
Може и без условията по т. 2 4,5 и 6, ако е от български произход или е осиновен от
български   гражданин   при   пълно   осиновяване   или   единият  му   родител   е   БГ   или   е
починал като БГ.
Може и изобщо без условията по чл. 12, ако РБ има интерес от натурализацията му или
ако има особени заслуги към РБ (чл.16).  Децата до 14 г възраст на натурализираните
придобиват БГ, 14­18 г. ­ако поискат.
3.

Загубване на БГ.

а)

чрез освобождаване от БГ (чл.20) ­ по искане на лицето, ако постоянно живее

в чужбина и е придобило чуждо Г, или поне е открита процедура за това.
б)

чрез   отмяна   на   натурализацията   ­   ако   си   е   послужил   с   неверни  данни   или

факти,   които   са   станали   основание   за   придобиване   на   БГ  (неверността   да   бъде
установена по съдебен ред), или е укрило факти,  които биха били основание за отказ;
отмяната

е

допустима

само

в

10

год.

срок от придобиването на БГ.
в)

чрез лишаване от БГ ­ може само за БГ по натурализация, ако е осъден с влязла в

сила присъда за тежко престъпление против републиката,  при условие, че се намира в
чужбина и не остава без гражданство. 

Възстановяване 

на БГ ­ когато е бил освободен;

става по негова молба, ако не е бил осъден за тежко умишлено престъпление и не
представлява заплаха за нац. сигурност, обществения ред, морал и здраве. Може и когато
е   бил   лишен,   ако   се   установи,   че   не   е   имало   основание
или основанието е загубило значение.

Производство 

във връзка с БГ

­ по молба на лицето; за отмяна на натурализация или за лишаване ­предложение от
главния прокурор. Отправят се до министъра на  правосъдието (МП), който, след
разглеждането им от Съвет по гражданството към правосъдното министерство, прави
предложение   до  президента   за   издаване   на   указ   или   за   отказ.  Придобиването   и
изгубването на БГ става само с указ на президента!

8. Основни права на човека и гражданина. Механизъм за правна защита.

Обща х­ка.

Идеята за основните неотменими човешки права за пръв път е прогласена от школата
на естественото право. Сега тези права са закрепени в конституциите на държавите
и в редица международни актове.Така се защитават най­важните ценности – живот,
свобода и т.н. 
Основните     права     и     свободи     на     гражданите     според     най­разпространената
класификация са три групи:

         ­ лични..  

те очертават ограниченията за вмешателството на Д в  

личния  

живот на

гражданите; значителна част от тях са заимствани от Всеобщата декларация за правата на
човека и други международни актове.

политически:  

създават   правна   възможност   на   гражданите   да   участват  в   политическия

живот и преди всичко в осъществяването на Двласт. Част  от   тях   са   формулирани   в
съответствие с Пакта за гражданските и  политическите права. 

  ­  

социално­икономически:  

създават  възможност  за  задоволяване  на  материалните и

духовните потребности на гражданите. Те са съобразени   с Всеобщата декларация за
правата на човека и с Пакта за  икономическите, социалните и културните права. ІІ.
Лични права и свободи (чл.28­41):
Право на 

живот­ 

това е най­значимото П, посегателството върху него се наказва като

най­тежко престъпление (чл.28);
Право на 

лична свобода и неприкосновеност 

(чл .30).

а)

Никой   не   може   да   бъде   подлаган   на:   мъчение   и   жестоко,   безчовечно   или

унижаващо отношение; насилствена асимилация; медицински, научни или други опити
без

неговото

доброволно

писмено съгласие (чл.29);
б)

Никой   не   може   да   бъде   задържан,   подлаган   на   оглед,   обиск   или   на  друго

посегателство върху личната му неприкосновеност.
Изключения ­ при условията и по реда, определени със закон (т.е.  НПК). В изрично
посочените от закона неотложни случаи компетентните ДО могат да задържат гражданин,
за което незабавно уведомяват  органите   на   съдебната   власт,   които   до   24   часа   се
произнасят по законосъобразността на задържането.
в)

Всеки   има   П   на   адвокатска   защита   от   момента   на   задържането   му  или   на

привличането му като обвиняем. Всеки има П да се среща насаме с лицето, което го
защитава.   Тайната   на   техните   съобщения   е  неприкосновена.   Адвокатът   носи
отговорност, ако наруши тази тайна.
г)

Всеки обвинен в престъпление трябва да бъде предаден на съдебната власт в законно

определения срок. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да
бъде   осъден   само   въз   основа   на   неговото   самопризнание.   Обвиняемият   се   смята   за
невинен   до   установяване   на   противното   с   влязла   в   сила   присъда   (презумпция   за
невинност).  Не   се   допускат   ограничения   на   правата   на   обвиняемия,   надхвърлящи
необходимото за осъществяване на правосъдието.
На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права,
които не са ограничени от действието на присъдата. Наказанието лишаване от свобода се
изтърпява единствено в местата, определени със закон, (чл.31)
3  

Личният живот  

на гражданите е неприкосновен. Всеки има право  на защита срещу

незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу  посегателство върху неговата
чест,   достойнство   и   добро   име.   Никой   не  може   да   бъде   следен,   фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без неговото знание или
въпреки изричното му несъгласие.
Ограничения ­ в предвидените в закона случаи.(чл.32)

Жилището 

е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му

никой не може да влиза

или да остава в него. 
       Ограничения  ­  в случаите,  изрично посочени в  закона; за предотвратяване на
престъпление или залавяне на извършителя, или при крайна необходимост. (чл.ЗЗ)  
         5.  

Свободата и тайната на кореспонденцията  

са неприкосновени.  Изключения ­

само  с разрешение  на  съдебната  власт,  за  разкриване  или  предотвратяване  на  тежки
престъпления. (34)
6. 

Свобода на придвижване ­ 

всеки има право свободно да избира своето  местожителство,

да се придвижва по територията на страната и да напуска 

нейните предели. Ограничения ­

само със закон, за защита на нац. сигурност, народното здраве и правата и свободите ла

други граждани.
Всеки български гражданин има право да се завръща в страната ­ това не може да се
ограничава. (35) 
     7. 

Свободата на съвестта и на мисълта, 

изборът на вероизповедание

и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.      Ограничения ­ не могат да
бъдат насочени срещу нац. сигурност,  обществения ред, народното здраве и морала
или срещу правата и
свободите на други граждани (37) 
      8. 

Свобода на убежденията ­ 

никой не може да бъде преследван или ограничаван в

правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да
дава сведения за свои или чужди убеждения (38).
9.

Свобода иа мнението ­ 

всеки има право да изразява мнение и да го разпространява

чрез слово.
Ограничения ­ накърняване на правата и доброто име на другиго, за призоваване към
насилствена промяна на К установения ред, към изв. на  престъпления, разпалване на
вражда или към насилие над личността (39).
10.

Право на информация  

­ всеки има право да търси, получава и  разпространява

информация. Редът е регламентиран в Закона за достъп до обществена информация (ДВ
бр.55/00 г.).
Ограничения ­ не може срещу правата и доброто име на другиго, срещу  нац. сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала. Гражданите имат право на информация
от   държавен   орган   или  учреждение по въпроси, които представляват за тях законен
интерес, ако информацията Не е тайна (държавна или друга защитена от закона) или не
засяга чужди права. (41)

9.   Основни   политически   права   на   гражданите.   Условия   и   ред   за  реализация.

Гаранции.

Политическите   права   и   свободи   създават   условия   за   участие   на  гражданите   в
политическия   живот   и   преди   всичко   в   осъществяването   на   публичната   власт.   К
разпоредби са в духа на Пакта за гражданските и политическите права.
I. Избирателно право ­ то дава възм. за участие във формирането на държавните и други
изборни органи. Чрез ИП гражданите конституират
полит. представителство ­ упълномощават определени лица да осъществяват Двласт
от тяхно име и в техен интерес. Чрез референдуми  те пряко решават държавни или
местни въпроси.
     Гражданите, навършили 18 г, имат право да избират държавни и местнн органи и да
участват в допитвания до народа.    Ограничение ­ от това право са лишени лицата,
поставени пол запрещение, и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. (42) 
Свобода   на   печата   и   другите   средства   за   масова   информация   ­   те   не  подлежат   на
цензура (40)
Ограничения   ­   спиране   и   конфискация   на   печатно   издание   или   друг    носител   на
информация   се   допускат   само   въз   основа   на   акт   на   съдебната  власт,   когато   се
накърняват   добрите   нрави   или   се   съдържат   призиви   за  насилствена   промяна   на
конституционно установения ред, за извършване
на престъпление или за насилие над личността. Спирането означава, че със съдебен акт
се   прекратява   издаването   на  един

печатен   продукт.  Конфискацията   е   отнемане   по

решение на съд. власт, напр. на един или повече броеве на едно издание, без да се спира

то. Ако

е спряно, но до 24 часа не последва конфискация, спирането  преустановява

действието си, т.е. актът за спиране се счита за анулиран.
3.

Право на събрания и манифестации ­ мирно, без оръжие. За събрания на закрито не

се изисква разрешение. (43) Законът за събранията, митингите и манифестациите от
1990г  регламентира   реда.   Всеки   е   свободен   да   участва,   освен   лица   в   нетрезво
състояние,   с   оръжие   и   др.   Има   уведомителен   режим   (когато   са   на   открито)  ­
организаторите   трябва   да   уведомят   писмено   кмета   или   ОбС   най­малко   48   часа
предварително за събрания и митинги и 5 дни за манифестации.
ОбС   или   кметът   може   да   забрани   провеждането   на   масови  мероприятия, когато
има данни, че са насочени към насилствено изменение на К строй, срещу терит. цялост на
страната, застрашават общ. ред и нар. здраве или са насочени срещу правата и свободите
на   другите   граждани.  Кметът   може   да   прекрати   мероприятието,   ако   се   нарушава
законът.
Гаранции: НК предвижда нак. отговорност ­ ЛС до 2г за лица, които с насилие, измама,
заплашване   или   по   друг   незаконен   начин   разтурят   или  пречат   да   се   проведе
събрание, митинг или манифестация.  Организаторите, които нарушат закона ­ ЛС
до 1 г.
4.

Право на свободно сдружаване (44) ­ свързано е с принципа на  политическия

плурализъм (чл.11)  Забраняват   се   организации,   чиято   дейност   е   насочена   срещу
суверенитета, терит. цялост на страната и единството на нацията, към  разпалване на
расова, национална, етническа или религиозна вражда, към  нарушаване на правата и
свободите на гражданите, както и организации. които създават военизирани структури
или се стремят да постигнат целите си с насилие.

10. Избирателна система ­ правна характеристика. Избирателни процедури.
І. 

Избирателно право (ИП)

1. Същност и предпоставки ­ ИП има двояко значение:
а) като 

обективно право 

(правен институт) ­ система от действащи правни норми, който

установяват юридическия режим за образуване на изборните държавни органи. Правно
уредба   ­   Конституция;   Закон   за   избиране   на   ВНС;   Закон   за    избиране   на   народни
представители; Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката; Закон за
местните избори; подзаконови  актове (актове на МС, Инструкция за изчисляване на
резултатите,  актовете на ЦИК (ЦИКМИ), решения на НС и на Ксъд). Има   материални
норми (отнасящи се за ИП) и процесуални норми за реда, процедурата за изборите).
б) като 

субективно право 

­ това е право на гражданите да избират 

(активно 

ИП) и да

бъдат   избирани

(пасивно  

ИП);   те   упражняват   това  свое   право   при   формирането   на

изборните държавни органи; това е право, а не задължение. Абсолютна предпоставка за ИП
е българското гражданство, защото    изборът е израз на народния суверенитет. Има и
други условия: за активно ИП: възраст 18 г., да не е поставен под запрещение и да не
изтърпява   наказание   лишаване   от   свобода;   двойното   гражданство   не
е пречка; за избор на ОбС и кметове ­ да живее в общината, респ.  кметството (да е
адресно регистриран, с постоянен или настоящ адрес). за пасивно ИП: в местен орган ­
възраст 18 г., за НПтел ­ 21 г., за  президент и вицепрезидент ­ 40 г.; да няма и друго
гражданство, освен българското; за президент ­ да е български гражданин по рождение и
да е живял последните 5 г. в страната.
ИП   е   комплексно   ­   то   включва   и   други   права,   свързани   с   участие   в  подготовката и
произвеждането на изборите ­ издигане на кандидати, обсъждане  на кандидатури, участие в

състава на избирателните комисии и др.
2.   Принципи   на   ИП   ­   те   са   конституционно   закрепени   ­   чл.10   К:  

"Изборите,

националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и
пряко избирателно право с тайно гласуване."

а)

общо  

(по­точно ­  

всеобщо)  

ИП ­ всички пълнолетни граждани, с  изключение на

запретените и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. Този принцип произтича
от народния суверенитет и стои в основата на всяка демократична избирателна система.
Гаранции:   служебно   включване   в   списъците,   предварителното   им  обявяване   и
възможност   да   се   поправят   грешки;   произвеждане   на  изборите   в   неработен   ден;
избирателните райони и местата се определят  така, че да улесняват избирателите и др.
Посегателството върху ИП е престъпление (чл.167 НК).
Принципът на всеобщото ИП се противопоставя на т. нар. "цензово"  ИП. Нашата К не
предвижда цензови ограничения (това са допълнителни  условия за придобиване на ИП ­
напр. имотен ценз, образователен ценз).Има разлика между цензове и "квалификации" или
"предпоставки",  които   също   са   ограничения,   но   от   друг   тип   ­   това   са   изисквания,
необходими за осигуряване личната способност на всеки индивид да бъде избирател, т. е. за

реалното упражняване на ИП:  

българско гражданство,  изисквания за възраст; правна

дееспособност ­ да не е поставен под запрещение; да не изтърпява наказание лишаване от
свобода.
б)

равно 

ИП:

­

всеки избирател има право на един глас;  гласът на един избирател е равен с гласа на

всеки друг избирател (чл 4 ЗИНП); на практика последното е неосъществимо, защото
избирателннте райони са различни по брои на избирателите.  Гаранции ­ контрол да не се
гласува два пъти. 
в) 

пряко 

ИП ­ избирателите гласуват, непосредствено за органите. В САЩ напр.  изборите

за президент са косвени ­ избират се определени лица които избират президента.
г) 

тайно гласуване ­ 

не подлежи на контрол и се запазва анонимността на волеизявлението;

това е възможност за свободно изразяване на волята. Гаранции ­ специални кабини, без
присъствие на други лица. Нарушението на тайната на гласуването от длъжностно лице
и лице от
състава на избирателната комисия е престъпление (чл.169 НК).
ІІ.  

Избирателна система  

(ИС)­ това е съвкупност  избирателни  правоотношения   и

неюридически   обществени   отношения,   които  възникват   в   процеса   на
конституирането на изборните ДО от  избирателите. Избирателните ПО се регулират
от нормите на ИП, а отношенията в партиите и коалициите при издигането на кандидати ­
от неюридически норми. ИС включва организацията и реда за произвеждане на изборите, а
в  по­тесен смисъл се разбира като начин за определяне на изборните  резултати и за
разпределяне на депутатските места. От тази гл. т. се различават 2 системи:

1.

Пропорционална ИС­  

прилага се в многомандатни райони (в 1 район  се избират

множество   депутати);   депутатските   мандати   се   разпределят  между   партиите
пропорционално, според получените действителни  гласове. Ако се прекрати мандатът
на

избран

кандидат

­

мястото

му

се

заема   от   следващия   в   листата,   без   нови   избори).  Положителни   страни:   избор   на
политическа   платформа,   по­стабилно  правителство;   по­евтина   е;   оползотворяват   се
всички   гласове;  Недостатъци:   анонимност;   по­голяма   партийна   обвързаност;   дава
възможност   за  „политическа   география"  ­  съобразяване   със   сферите  на  влияние  при