Вече един век безсмъртното дело на легендарния Паисий Хилендарски е
обект   на   изследване   от   български   и   чуждестранни   учени.   За   изминалия
едновековен период науката е изяснила редица основни моменти и страни
от   делото   на   Паисий.   Съществуват   обаче   проблеми,   които   още   не   са
разрешени.   Така   например   не   са   разкрити   по   същество   историческите
възгледи   на   Паисий   и   мястото   на   „История   славяноболгарская”   в
развитието   на   нашата   историческа   наука.  При   това   между   изследвачите
няма единно станавище по него. Мнозина смятат, че историческите оценки
на   Паисий   се   отличават   с   крайна   примитивност,че   „История
славяноболгарская”   няма   научна   стойност   и   не   е   оставила   следа   в
модерната   историческа   наука,   тъй   като   Паисий   по   тяхно   мнение
идеализирал българската история, преувеличанал историческите факти и
дори   измислял   нови   с   оглед   на   своите   идейно­политически   цели.   Тази
концепция лансирана още в 1871г. от Е. Голубински беше аргументирана от
големия наш учен Б. Пенев в неговия труд за Паисий, публикуван в 1910г. и
след това раширен и преиздаден в 1918г. Концепцията на Б. Пенев е плод на
разглеждането   на   Паисиевата   творба   само   като   литературен   жанр   и
манифест на българското национолноосвободително движение. В началото
на своята дейност В. Н. Златарски застъпва становището на М. Дринов и
нарича   Паисий   „баща   на   нашата   история”,   Ив.   Шишманов,Г.   Бакалов,
Н.С.Державин и др. редица учени,като М.Арнаудов Ем.Георгиев застъпват
тази концепция, обаче твърдят ,че тя е била лансирана от М.Дринов.
Становището на Дринов по въпроса. В забележителната си статия за Паисий
от 1871г. , която в същност е първото изследване за него, М. Дринов пише:
„Списанието на отца Паисия от научна страна нама твърде голяма цена, но
и   ние     нямаме   никакво   право   да   искаме   от   него   строга   историческа
критика”.По­нататък,   като   обръща   внимание   на   използваните   от   Паисий
източници и извори, особено на домашните, Дринов   подчертава. „Така в
този изглед Паисиевата история има научен интерес.Но ние вече рекохме,
че произведението не трябва да се оценява като научно произведение.То
има друга цена, друго значение, принесло е друга, по­действителна полза на
народа ни­ от тази страна трябва да се разглежда и оценява.”За Дринов
Паисий   Хилендарски   е   бил   родоначалник   на   Българското   възраждане   и
същевременно   баща   на   нашата   модерна   историческа   наука.   Б.Пенев
фактически   отхвърля   становището   на   Дринов   и   до   голяма   степен
омаловажава неговия принос.Той пише: „Схващанията и тълкуванията, що