Увод

В Област Велико Търново се изготвя и въвежда в употреба Областен план
за защита на населението при ядрена и радиационна авария.Този план се
прави   на   базата   на   прогнози   и   прогнозни   действия   спрямо   потенциална
авария на АЕЦ Козлодуй и последствията  от нея върху  населението  на
отделните области, включително и Велико Търново.Такъв план се прави и
във всички области на страната.

Изложение

1.ЦЕЛ НА ПЛАНА:

                   Създаване на оптимална организация и използване на съвременни
средства,   начини   и   способи   за   своевременно   прогнозиране   характера   и
последствията   настъпили   от   Ядрена   и   радиационна   авария   в   АЕЦ
“Козлодуй”,   и   появилите   се   в   последствие   огнища   на   радиоактивно
замърсяване и биологично заразяване. Локализиране на бедствения район и
създаване на условия за провеждане на спасителни и неотложни аварийно­
възстановителни   мероприятия   в   района   на   бедствието,  с   основна   задача
защита на живота и здравето на населението, опазване на околната среда и
имуществото при бедствия, възстановяване на системата за управление на
административната и стопанската дейност.

2.ОСНОВНИ ЗАДАЧИ НА ПЛАНА:

        А)

 Създаване на организация и система за своевременно информиране

и   оповестяване   на   органите   за   управление,   населението   и   силите   на
Единната спасителна система при възникване на бедствие на територията на
областта.

          Б)

 Изграждане, подготовка и поддържане в готовност на органите за

управление,   силите   и   средствата   на   Единната   спасителна   система   на
територията на областта.

          ­ създаване и поддържане  групировка от сили и средства от Единната
спасителна система за провеждане на спасителни и неотложни аварийно­
възстановителни работи в огнища на поражения.

1

                   ­ създаване организация и координация действията на силите и
средствата   от   Единната   спасителна   система   при   провеждане   на
спасителните и неотложни аварийно­възстановителни работи възникнали на
територията   на   областта,   когато   те   излизат   извън   територията   на   една
община, както и когато кметът на общината е поискал това.  

          ­ провеждане на превантивна работа за недопускане или намаляване
на риска от възникване на бедствия и аварии на територията на областта

          ­ организиране взаимодействието и координацията между органите за
управление, органите от Единната спасителна система и други ведомства на
територията   на   областта   изпълняващи   задачи   в   обстановка   на   кризи   и
бедствия.

          В/ 

 Защита и подготовка на населението:

                     ­  координация и контрол при осигуряване с индивидуални и
колективни средства за защита от страна на общините в засегнатите райони
на поражения.

           ­ координация и контрол на действията от страна на общините при
провеждане   мероприятия   по   временното   извеждане   на   хора,   животни   и
материални ценности от застрашените райони.

­ осъществяване обмен на информация с органите от Единната спасителна
система   и   Министерството   на   вътрешните   работи   /Главна   дирекция
,,Пожарна безопасност и защита на населението”/, като при необходимост
може да привлича допълнителни сили и средства.

                     ­ координира процесите по създаване резерви от финансови и
материални   средства   от   териториалните   звена   на   министерствата   и
ведомствата изпълняващи задачи по Закона за защита при бедствия.

                      ­   координира   процесите   по   всестранното   осигуряване,   при
провеждане на спасителни и неотложно аварийно­възстановителни работи.

3.АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНИТЕ ЩЕТИ И ПРОГНОЗА ЗА

ПОСЛЕДСТВИЯ­ТА ОТ ЯДРЕНА И РАДИАЦИОННА АВАРИЯ

3.1. АНАЛИЗ НА ВЪЗМОЖНА АВАРИЯ В АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”:

2

Обща ра

 диационна авария в АЕЦ”Козлодуй

“ОБЩА   РАДИАЦИОННА   АВАРИЯ”   е   състояние,   при   което   в

резултат   на   настъпили   събития       има     реално   изхвърляне   или   риск   от
изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда,  извън границите
на зоната за превантивни защитни мерки. характеризира се с действително
или   прогнозируемо   значително   повреждане   на   активната   зона   или   на
голямо   количество   отработено   ядрено   гориво   (ОЯГ)   и/или   изхвърляния
извън пределите на зоната за неотложни защитни мерки, водещи до дози,
които превишават нивата за намеса, определящи прилагането на неотложни
защитни   мерки.   За   класифицирането   на   авариите     според   тежеста   на
последствията за самата АЕЦ за околната среда и населението се използва
международната скала  Ines съгласно приложението.

 В резултат на разтопяване на част от активната зона и повишаване на

налягането в корпуса на реактора   може да се стигне до изхвърлянето на
радиоактивни вещества в атмосферата.

Съгласно   средно­годишната   метеорологична   прогноза   за   района   на

аец   най­вероятните   направления   за   разпространение   на   радиоактивния
облак са: Козлодуй­Кнежа (35­40% от случаите); Козлудуй­Монтана (35­
45%   от   случаите);   Козлодуй­Борован   (8­10%   от   случаите)   и   Козлодуй­
Крайова   (8­10%   от   случаите).   Следователно   за   област   Велико   Търново
вероятността за радиоактивно замърсяване е 35­40% при разпространение
на   облака   в   направление   Козлодуй­Кнежа.Обстановката   ще   се
характеризира   с   повишаване   на   радиационния   фон,   повърхностна
замърсеност   на   почви,   водоизточници,   селскостопанска   продукция,
комуникации и др. на територията на областта, особено в балканския район
и облъчване на населението с доза над допустимата. Заразяване може да се
очаква след 16­17 часа  /разстояние 160 км. и скорост на вятъра 2 м/sek./
основно с радионуклеиди на йод­131; 133 и 135 – 40 %; цезий­137 – 30 %;
телур­132   –   20%   и   др.         В   отделни   локални   участаци   мощноста   на
експозицията на гама лъчението до 24 часа след аварията може да бъде от
0,40 до 0,20 msv/h.

­   при   обща   радиационна   авария   в   АЕЦ   «Козлодуй»     най­сложна

обстановка ще се създаде на площадката на централата и по следата на
разпространение на радиоактивния облак; 

3

­   замърсяването   с   радионуклиди   налага   въвеждането   на   режим   на

поведение и действие на населението в условия на повишена радиация при
строг   дозиметричен   контрол,   организиране   и   провеждане   на   защитни
мероприятия на територията на областа;

­ за локализиране и ликвидиране на последствията от аварията към

националните сили ще се предадат сили и средства  от ОУПБЗН (ГСД),
което ще затрудни провеждането на някои мероприятия на територията на
областа;

­ създаване на организация за ликвидиране негативното въздействие

от радиационото замърсяване върху територията на областа;

­ подготовка и разпространение  чрез средствата за масово осведомяване на
информация за аварията и нейното развитие,  както и правила за поведение
и действия на населението.

Превоз на свежо и отработено ядрено гориво

Съгласно   външния   авариен   план     на   АЕЦ   „Козлодуй”   превоза   на

ядрено гориво се осъществява :

­   за   свежо   ядрено   гориво   –   със   воден,   жп   и   автомобилен

специализиран транспорт;

­ за отработено гориво – с автомобилен и /или воден транспорт.

Възможни   аварийни   ситуации   според   разпространението   на

радиоактивното замърсяване са:

­   локална   радиационна   авария   –   повишено   ниво   на   йонизиращо

лъчение е само в непосредствена близост  до контейнерите и в рамките на
транспортното средство;

­ местна радиационна авария – радиоактивното замърсяване обхваща

транспортното средство и район около него;

­     обща   радиационна   авария   –   с   опасност   за   радиоактивно

замърсяване за населението и околната среда / за свежото ядрено гориво
този вариант е почти невъзможен/.

4

От анализа на общата прогноза и направената задълбочена оценка

на обстановката при възникване на криза вследствие на радиационна авария
или замърсяване се правят следните изводи и оценки:

­ Най вероятен източник за възникване на криза е авария в АЕЦ –

Козлодуй или при транспортиране на свежо и отработеното ядрено гориво
през територията на областта. 

­ Възникване на радиационно замърсяване на големи територии с

възможности   за   трансграничен   пренос   на   радиация   и   с   последствия   за
населението и околната среда.

­ Затрудняване или спиране на работата на основни стопански и

промишлени обекти на територията на областта. Нарушаване на трафика на
железопътния и автомобилния транспорт в заразените и замърсени участъци
и райони.

­ Създаване на смут и паника сред населението, нарушаване на

снабдяването   в   засегнатите   селища,   както   и   възможно   придвижване   на
големи групи хора от един в друг район. Застрашаване на живота и здравето
на хора и животни.

­ Силно затрудняване и ограничаване на мероприятията по защита

на населението.

3.2.РАДИАЦИОННА АВАРИЯ в АЕЦ

Радиационните аварии в АЕЦ може да се дължат на неизправности в 

технологичното оборудване и техническите системи или на недостатъци в 
проектните разработки на защитните системи.

Мащабите на заразяване при радиационна авария в АЕЦ ще зависят от 

типа и енергийната мощност на реакторите, количеството изхвърлени 
радиоактивни вещества и метеорологичните условия в момента на аварията
и последващите няколко денонощия.

Действия в случай на намерен източник, нелегален трафик на

радиоактивен материал, лабораторни инциденти, разпръснати

източници или радиоактивно замърсяване на площи.

5

Степента на риска в такива случаи зависи от природата и активността на 
източника, който първоначално може и да са неизвестни. При 
ликвидиране на аварийната ситуация се процедира по следните стъпки:

1. Уведомяване  на Аварийния  център  на КИАЕМЦ и  оперативния

дежурен на НОКИЦ за аварията (съгласно приложение ІІІ.2).

2.   Проверка   на   верността   на   сигнала   и   събиране   на   първична

информация за вида и координатите на аварията.

3. КИАЕМЦ/МВР координирано уведомяват членовете на аварийния

екип от НЦРРЗ­МЗ, МВР­КОС, МОСВ и другите служби от т.ІІІ5.1, според
условията на аварията. 

4. Спасяване приоритетно на лица, претърпели поражения.

5. Ликвидиране на конвенционалните опасности (например пожар).

6. Изолиране на източника или замърсяването.

7. Установяване на периметър на сигурност на безопасно разстояние

(съгласно процедурата в приложение ІІІ.4).

8.   Определяне   на   степента   на   опасност   от   източника,   съгласно

приложение ІІІ.5.

9. Отделяне на лицата, които потенциално са замърсени и извършване

мониторинг на замърсяването.

10. Защита на аварийните екипи.

11. Извършване на радиационен контрол.

12. Ограничаване на разпространението на замърсяването.

13.   Препоръчване   на   защитни   мерки   след   радиологична   оценка   от

специалист.

14. При изолиране или откриване на източника или замърсяването,

предприемане   на   мерки   за   прибирането   му   или   дезактивиране   на
замърсяването.

15.   Прибиране   на   източника   или   на   получените   радиоактивни

отпадъци за погребване, погребване на отпадъците.

6

16.   При   случай   на   незаконен   трафик   на   радиоактивни   материали,

кражба   на   радиоактивни   източници   и   други   криминални   причини   за
създаване на аварийна ситуация, ръководството на дейностите се поема от
НСБОП, като НЦРРЗ осигурява радиологичното наблюдение на екипа, а
КИАЕМЦ   и   ДАГЗ   оказват   съдействие   с   информация   за   материала,
потенциалната   опасност   от   него   и   документация,   която   може   да   бъде
полезна на разследването.

Действия при авария с липсващ източник.

Липсващ   или   изгубен   източник   може   да   представлява   сериозна

опасност за представители на населението. Приоритетно в този случай е
първо да се открие местонахождението на източника, както и лицата, които
е възможно да са боравили с него. 

При авария с липсващ източник се предприемат следните стъпки:

1.  Собственикът  на  източника  уведомява  КИАЕМЦ  за  липсата   му

(съгласно приложение ІІІ.2).

2. КИАЕМЦ уведомява МВР, НЦРРЗ­МЗ, МВР­КОС и НСБОП.

3. Събиране на информация за липсващия източник (тип, активност,

характеристики, физически и химически характеристики) – по документи и
по показания на собственика.

4. Оценява се степента на опасност, съгласно приложение ІІІ.5.

5.   Прави   се   оценка   на   радиологичния   риск   от   НЦРРЗ.   Според

преценката за опасност за населението се предприемат следните стъпки по
решение на КИАЕМЦ/ГДПБЗН:

а) уведомяват се болниците и се изисква информация за пациенти със

симптоми за радиационно облъчване или замърсяване. 

б)   със   съдействието   на   медиите   се   информира   населението   за

липсващия източник, как може да бъде разпознат, както да се прави когато
бъде открит и към кого да се обърнат при намирането му.

6. На основата на извършеното разследване се изготвя стратегия за 

търсенето на източника. В него участват собственика на източника, 

7