Музикален професионализъм и фолклор
Усъвършенстването на определени музикални умения съществува под
различни форми в българския музикален фолклор. Специализирана е музикалната
дейност селския свирач и на момите-певици по сватби, на оплаквачките по
погребения. Когато тази музикална дейност се превръща в труд за препитание се
появява професионалният музикант.
Музикантът-професионалист е майстор, който владее занаята си. Той не се занимава
със земеделски труд, прехранва се с музика и е различен от другите. Оттам идва
поговорката „Цигулар къща не храни”. Репертоарът и маниерът му на изпълнение
излизат извън рамките на селското и местното.
Градската фолклорна музикална култура по българските земи се появява в средата на
XIX век. Възрожденският град на Балканите е космополитен. В градската музика си
дават среща местните традиции, модерните влияния от Запад и духът на Ориента.
Неравноделните балкански ритми се съчетават и с класически западноевропейски
хармонии, и с източни ладове и орнаменти.
Най-често професионалният градски музикант е от ромски или еврейски произход, но в
урбанистичната музикалната практика своята културна идентичност изявяват и турци,
гърци, арменци, власи и др.
Типични представители на градската фолклорно-инструментална практика през XIX
век са чалгийските оркестри. Те са камерни формации, комплектовани с местна
(тъпан), източни (уд, канун), и западни(цигулка, кларнет) музикални инструменти.
Свирели са в увеселителни заведения, по семейни и градски празници, балове,
паради и театрални представления.
В началото на XX век в града се появяват и ученически, градски, военни оркестри. По
това време стават популярни хората за духов оркестур, особено авторските на Дико
Илиев- от 20-те години го днес.
80-те години са по знака на сватбарските оркестри. Организират се национални
надсвирванич в Стамболово, посетени от десетки хиляди любители. Изпълненията на
виртуози , като Иво Папазов, Иван Милев, Георги Янев, Петър Ралчев, Младен
Малаков, Филип Симеонов и др. , предизвикват фурор.
През 90-те години на XX век се появяват нови форми на културната индустрия,
свързана с фолклора. С фестивала „Пирин Фест” се слага началото на движението за
авторска песен на фолклорна основа. Новопоявилите се частни медии и издателски
къщи тиражират фолк хитове и звезди. Фолкът като дискусионно и спорно, но широко
разпространено явление се превръща от музика в културен феномен.
Днес музиката е един от знаците на транснационалните връзки в глобалната култура.
Чрез етнозвуците си народите заедно изграждат музиката на света. Традициите на