Музикален професионализъм и фолклор

Усъвършенстването на определени музикални умения съществува под 

различни форми в българския музикален фолклор. Специализирана е музикалната 

дейност селския свирач и на момите-певици по сватби, на оплаквачките по 

погребения. Когато тази музикална дейност се превръща в труд за препитание се 

появява професионалният музикант.

Музикантът-професионалист  е майстор, който владее занаята си. Той не се занимава 
със земеделски труд, прехранва се с музика и е различен от другите. Оттам идва 
поговорката „Цигулар къща не храни”. Репертоарът и маниерът му на изпълнение 
излизат извън рамките на селското и местното.

Градската фолклорна музикална култура по българските земи се появява в средата на 
XIX  век. Възрожденският град на Балканите е космополитен. В градската музика си 
дават среща местните традиции, модерните влияния от Запад и духът на Ориента. 
Неравноделните балкански ритми се съчетават и с класически западноевропейски 
хармонии, и с източни ладове и орнаменти.

Най-често професионалният градски музикант е от ромски или еврейски произход, но в
урбанистичната музикалната практика своята културна идентичност изявяват и турци, 
гърци, арменци, власи и др.

Типични представители на градската фолклорно-инструментална практика през XIX 
век са чалгийските оркестри. Те са камерни формации, комплектовани с местна 
(тъпан), източни (уд, канун), и западни(цигулка, кларнет) музикални инструменти. 
Свирели са в увеселителни заведения, по семейни и градски  празници, балове, 
паради и театрални представления.

В началото на  XX  век в града се появяват и ученически, градски, военни оркестри. По 
това време стават популярни хората за духов оркестур, особено авторските на Дико 
Илиев- от 20-те  години го днес.

80-те години са по знака на сватбарските оркестри. Организират се национални 
надсвирванич в Стамболово, посетени от десетки хиляди любители. Изпълненията на 
виртуози , като Иво Папазов, Иван  Милев, Георги Янев, Петър Ралчев, Младен 
Малаков, Филип Симеонов и др. , предизвикват фурор.

През 90-те години на XX век се появяват нови форми на културната индустрия, 
свързана с фолклора. С фестивала „Пирин Фест” се слага началото на движението за 
авторска песен на фолклорна основа. Новопоявилите се частни медии и издателски 
къщи тиражират фолк хитове и звезди. Фолкът като дискусионно и спорно, но широко 
разпространено явление се превръща от музика в културен феномен. 

Днес музиката е един от знаците на транснационалните връзки в глобалната култура. 
Чрез етнозвуците си народите заедно изграждат музиката на света. Традициите на