Университет за национално и световно

стопанство

                   Курсова работа

По Административно право и административен

процес

Тема:     Административен акт­

понятие,видове,дейстие

                                                             Изготвил: 

Специалност „Право”

                                                                                      Курс втори 

                                                                                     Факултетен №

Съдържание:

1.Увод.

2.Понятие за административен акт.

3.Видове административни актове.

4.Действие на административните актове.

5.Условия за редовно действие на административните актове­
законосъобразност и правилност­обща постановка.

6.Заключение.

7.Библиография.

                                                             1.Увод.

Централно място в административното право заема въпросът за правната същност на

административния акт, наричан още акт на държавно управление . Той   е съществен
елемент   на  правните   явления   в  изпълнителната   власт.     Разкрие   ли   се   същността   на

административния   акт,   това   в   най­голяма   степен   означава   разкриване   същността   на
цялата   държавна   администрация   и   държавното   управление,   като   специфичен   вид

държавна дейност. Това е така, защото в правното пространство различните органи на
изпълнителната власт, държавните служители разгръщат държавното управление именно

чрез юридическите актове, които те издават или казано с други думи, ние разбираме, че
в   правното   пространство   са   действали   органите   на   изпълнителната   власт   чрез

административните   актове.     Издаването,   оспорването   и   изпълнението   на
административния   акт   се   урежда   от   новия   Административно­процесуален   кодекс.   В

сферата на държавно управление обаче често пъти органите развиват чисто юридическа,
а   не   само   юридико­властническа   дейност.   Ето   защо   трябва   да   разграничаваме

административните актове от договорите и другите държавни актове. В това отношение
българските   администрависти   имат   най­голям   принос   в   цяла   Източна  и   до   известна

степен Западна Европа.   Тук можем да споменем имена като акад. Стайнов,   проф.
Лазаров, проф. Къндева,проф.Ангелов, проф. М.Костов и др.

                               2.Понятие за административен акт.

Понятието   „административен   акт”     у   нас   се   появява   за   първи   път   през   1911г.в

доктрината   като   обобщаваш   термин   на   многобройните   по   своето   конкретно
наименование   актове   на   администрацията   по   държавното   управление   (заповед,

постановление,   решение,   правилник,   забрана   и   др.).По­късно   той   се   привнася   и   в
законодателството.Сега той е легален термин у нас и се използва в редица текстове на

Административнопроцесуалния кодекс(ДВ, бр.30 от 11 април 2006г.)

Административният акт е равнозначен на акта на държавно управление.Той се очертава
като важна форма на изпълнително­разпоредителната дейност,без която не може да се

осъществи   динамиката   на   съвременото   държавно   строителство.   Заради   това
административният   акт носи  неизбежно  и нейните  белези.   Като се  държи  сметка  за

направената   по­горе   юридическа   характеристика   на   административновластническата
дейност   на   държавата,   административният   акт   може   да   бъде   определен   по   следния

начин:властическо волеизявление на орган на държавно управление(или приравнен нему
орган),издадено въз основа и в рамките на закона,което едностранно предизвиква правни

последици в сферата на изпълнителната дейност и което при необходимост може да
бъде   приведено   с   помощта   на   държавната   принуда.Това   определение   за

административен акт е господстващо в българската правна теория и се поддържа   от
акад.   Стайнов(Административните   актове   в   правната   система   на   НРБ,С.,

1952г.),проф.Дермеджиев(Административен акт,С.,1985г.),проф.Ангелов и др.

За   да   се   разкрие   по­добре   правната   характеристика   на   административния   акт,то   би

следвало   да   се   посочат   неговите   белези.Проф.Ив.Дерменджиев,доц.Д.Костов   и
доц.Д.Хрусанов  в  техния  труд(  „Администратирвно  право   на  Република  България   –

Обща част” от 2001г.) изброяват следните белези:



Властнически   характер

  –   една   от   формите   на   административна

власт,предоставена   от   закона   на   органите   на   държ.   управление,   когато

осъществяват   изпълнително­разпоредителна   дейност.   Властническите
волеизявления на администрацията черпят силата си от закона и са изцяло

подчинени   на   закона,   следователно   те   са   винаги   подзаконови   актове.
Административният акт е управленско решение, което задължава всички,

до които се отнася. 



Административният акт е волеизявление на орган на административна

власт

.   Такива   органи   са   поначало   органите   на   държавно   управление,

определени   по   КРБ   и   законите   (МС,   министри   и   ръководители   на
ведомства, областни управители, кметове и органи на общините). Органите

на държавно управление са органите, които по устройство и предназначение
са   определени   да   извършват   изпълнително­разпоредителната   дейност   в

държавата, а лицата, които ги съставят, имат необходимите политически,

делови и професионални качества да извършват такава дейност. Има случаи
обаче, когато властнически правомощия в сферата на държавно управление

са предоставени по закон и на други държавни органи (органи на властта,
съда и прокуратурата).

Посочените  органи   на  държавата  упражняват  адм.   властнически  правомощия   и

издаваните от тях актове в тази връзка ще бъдат административни актове. 



Административният акт е едностранно властническо волеизявление

. Достатъчно

е то да бъде направено от предвидения от закона ред, за да възникнат автоматически
и   правните   отношения,   визирани   от   правната   норма.   Тези   правоотношения   се

проявяват веднага след извършване на волеизявлението, независимо то съгласието на
адресата на адм. акт. Тази особеност на правния ефект на съдържащото се в акта

волеизявление   и   компетентния   орган   е   налице   в   случаите,   когато   се   възлагат
задължения и в случаите, когато се придобиват права на адресатите на издадения

акт.Тук изпъква и основната разлика меджу административния акт и другите 

юридически актове(например договорите).

  Едностранното   възникване   на   правните   отношения   след   властническото

волеизявление   на   надлежния   орган   на   държ.   управление   ще   се   запази   и   в   случаите,

когато административният акт е издаден от няколко органа на държ. управление.



Административният акт и е и юридически акт

  – той предизвиква и установява

предвидените в правната норма правни отношения и свързаните с тях субективни

права и правни задължения.

Характеристиката на административния акт като юридически акт не се свързва с

вида на правоотношенията и последиците, които той предизвиква. Това могат да бъдат
правоотношения  и правни последици  от областта  на административното  право (адм.

правоотношения, отношения на власт и подчинение), какъвто е обикновеният случай.
Правният   ефект   на   акта   на   държ.   управление   може   да   се   прояви   и   в   областта   на

гражданското   право,   трудовото,   авторското,   застрахователното   и   други   клонове   на
правото, когато   след извършването на властническото волеизявление едностранно ще

възникнат и типичните за тези области на правото правни последици.

От друга страна, във всички случаи, когато става дума за т. нар. административни

актове с гражданскоправни последици, последните винаги се предшестват и съпътстват

от определени адм. правоотношения и последици, които гарантират и охраняват тяхното
нормално проявление.

Правните последици, породени от действието на един акт на държ. управление,

независимо от това дали са от административното право  или друг клон на правото ,те са

тясно   свързани   със   сферата   на   изпълнително­разпоредителната   дейност.   Те   са
предизвикани   от   развиваната   активност   на   държ.   органи   в   тази   сфера   и   тяхната

реализация   и   защита   се   охранява   от   нея.   Тези   правни   последици   се   покриват   от
авторитета на администрацията и тяхното нормално съществуване се обезпечава чрез

упражняваната от нея власт. 



Последният   съществен   белег   на   административния   акт   е   ,че   неговото

изпълнение може да бъде скрепено с помощта на държавната принуда

.

Обективно възникналите след издаването на адм. акт правни отношения следват своето
нормално развитие, което завършва с настъпването на същинските правни последици в

тесния смисъл на думата, изразени чрез ефективното изпълнение на съдържащите се в
тях взаимни права и задължения. Ако обаче предписаното от закона и установено с акта

поведение на адресата му не бъде проявено и не се стигне до изпълнение на създадените
правоотношения, администрацията има правната възможност да обезпечи необходимото

изпълнение   на   адм.   правните   задължения   с   помощта   на   принудата.   При   това
принудителните действия, които са необходими за ефективното изпълнение, ще бъдат

предприети пряко от заинтересуваната администрация  по пътя на пряката акция без
намеса на съда, за разлика от изпълнението на гражданскоправните задължения. 

                                   3.Видове административни актове.

Законодателството   и   практиката   на   държавната   администрация   разкриват   богато
разнообразие от актове на държавно управление. В зависимост от възприетият критерий

за обособяването и подреждането им, в нашата административноправна литература са
застъпени различни гледища за класификация на актовете. Едно широко подразделение

на административните актове се прави с оглед на техните външни белези, като напр.
формата  на издаване  (писмена   или   устна),  начина  на  изразяване  на  волеизявлението

( изрично или чрез конклудентни знаци и действия), начина на издаването им (служебно
или по заявление на адресата) и т.н. В зависимост от приложното им поле и сферата на

действие,   административните   актове   се   делят   на   вътрешни(   представляващи   правен
ефект   в   структурата   на   администрацията   и   нейните   служби)   и   външни   (действащи

спрямо   субекти,   които   се   намират   вън   от   обсега   на   служебното   подчинение   в
администрацията). 

Основополагащ  критерий е дали административните актове имат или нямат нормативно
съдържание,   т.е.   дали   съдържат   в   себе   си   или   не   административноправни   норми.

Класическото   разделение   по   този   признак   е   на   нормативни   и   индивидуални,   по
приблизително от 1970г. насам се обособява единодушно тройното им деление   ­ на

нормативни, индивидуални и общи, но все в рамките на две основни групи – нормативни
и   ненормативни.   Към   ненормативните   спадат   общите   и   индивидуалните

административни актове. Този критерий е степента на конкретизация в три насоки ­
начин на определяне адресатите на акта, характер на предписанието и еднократност или

многократност на прилагането на акта. 

В следващото изложение ще бъдат разгледани само някои от по­важните класификации

на   административните   актове,   които   имат   съществено   значение   за   практиката   на
държавните   органи   с   оглед   правилното   и   законосъобразно   решение   на   задачите   на

държавното управление. 

Административни   актове,засягащи   отношения   вътре     или   извън   апарата   на

управление:

В   първия   случай   става   дума   за   адресиране   на   административния   акт   до

субекти,които   пряко   са   подчинени   на   органа,издаващ   акта,тъй   като   с  него   влизат   в

структурата   на   едно   и   също   йерархическо   или   друго   подчинение.Например
подчинението,което   съществува   между   министър,ръководители   на   централно

управление към министерството, ръководител на териториално поделение на същото
министерство.В   този   случай   издаваните   административни   актове   имат   вътрешен   и

служебен   характер   и   са   познати   още   като   „вътрешнослужебни   актове”.Те   засягат
отношения от служебно естество и улесняват организирането и извършването по най­

ефикасен   начин   работата   в   апарата   на   управлението.   Иначе   казано   става   дума   за
нареждания , извършени от по­горестоящ до по­долустоят орган в едно ведомство, с цел

ефективно функциониране на работния процес.