ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА АГРОФИРМА

ИЗПИТ ­ 10.03.2013, ОТ 9,00 ч., 12,00 ч.
ПОПРАВКА ­ 20.04.2013, 11,00 ч.

ТЕСТ

1 ТЕМА ДЕФИНИРАНЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА АГРОФИРМАТА

За успешното управление на мениджмънта на аграрното предприятие е необходимо специалистите да притежават

определени научни и практически знания. Те основно са свързани със следното: 

1. Обща икономическа теория на пазарното стопанство

2. Икономиката на конкретното предприятие
3. Организация на самото производство

4. Планиране и проектиране на дейностите на предприятието
5. Анализ на дейността

6. Счетоводство на предприятието
7. Стопанско право и други особености

Мениджмънта на аграрното предприятие можем да дефинираме, като сложна интелектуално­човешка дейност,

обособена   в   една   управляваща   подсистема   насочена   към   поддържането   й   в   оптимално   функционално   състояние.

Необходимо е да се отчитат възможностите за преодоляване на всички възникващи различия между действителното и
желаното, между предварително проектираното и реалното в състоянието на отделното предприятие. Мениджмънта на

аграрното предприятие дава познания  не за отрасъла селско стопанство и неговата технологична специализация, а преди
всичко за икономическото функциониране и стопанските особености на организационните форми. 

Особености на мениджмънта на аграрното предприятие. Те могат да бъдат групирани в две основни групи:
1. Това са  обективните особености  и произтичат от самото селскостопанско производство. Към тях се отнасят

следните: 

1.1.   земята     с   нейните   особености   ­   пространственост,   неподвижност,   невъзпроизводимост.   Тя

представлява основен и незаменим фактор на земеделското производство

1.2.   неопреодолимата   зависимост   на   част   от   селскостопанското   производство   от   редица   природни

фактори и агробиологични закономерности

1.3. сезонния характер на голяма част от произвоствените процеси

2. Втората група фактори имат субективен характер. Към тях се отнасят следните:

2.1. сравнително бавно осъществяваните технологични и организационни промени в отрасъла.

2.2.   твърде   голямото   разнообразие   в   размера   на   организационно   производствените   системи,   като   се

започне от малките фермерски стопанства и се стигне до големите селскостопански предприятия

2.3. относително ниска степен на разделение и коопериране на труда
2.4.   в   определени   случаи   функцията   ръководство   намира   ограничено   приложение,   поради   факта,   че

дребните земеделски стопанства почти не използват наемен персонал

2.5.   много   често   функцията   ръководство   се   съчетава   с   функцията   изпълнение,   при   което   се   губи

традиционната същност и значение на мениджмънта.

Съчетаването   на   всички   управленски   функции   в   едно   лице,   какъвто   е   случая   на   фермера­собственик   или

диференцирането на управлението от различни лица в аграрното предприятие, предполагат да се формират различни
мениджърски подходи. Много често в практиката същността на аграрния мениджмънт се тълкува едностранчиво, т.е.

само като начин на използване на ограничените ресурси за максимално удовлетворяване потребностите на семейството.
Това е познато като теорията "Умение да правиш каквото пожелаеш с каквото разполагаш". Независимо от своя вид и

размер всяка отделна организационна форма има за цел да разрешава специфични управленски проблеми, например: в
едно   малко   земеделско   стопанство   основен   проблем   е   количеството   произведена   продукция   в   натурален   вид,   чрез

продажбата на която или използването й, се задоволяват неговите и на семейството му потребности. В този случай целта
не е максимална печалба и бърза възвръщаемост, а е размерът на получавания доход или размерът на допълващия доход,

който собственикът получава за основната си трудова дейност. При аграрните предприятия от среден тип освен труда на
собственика и членовете на неговото семейство макар и в ограничена степен се използва и наемен персонал. Доходът

получаван в тези аграрни предприятия  до голяма степен зависи от мащаба и ефективността на производството  им.
Характерно за този тип аграрни предприятия е, че собствениците едновременно изпълняват ръководни и изпълнителски

функции. При крупните аграрни предприятия, каквито са кооперациите и агрофирмите, дейностите на мениджмънта са
ориентирани към пазарните условия. При тях в по­голяма степен се използва наемен труд, мащабът на производството

позволява прилагането на съвременни агротехнологии, а произвежданата продукция има висока партидност и качество.
Друга характерна особеност на аграрния мениджмънт е, че в селскостопанското производство се прилагат почти всички

познати   разновидности   на   форми   на   организация   на   производството.   Земеделското   производство   се   намира   в

непосредствена зависимост от обективното действие на редица външни фактори, като природно­климатични, биологични,

физиологични и други. 

2 ТЕМА  МЕНИДЖЪРСКИ КОНЦЕПЦИИ. ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО И ХАРАКТЕРИСТИКИ НА

МЕНИДЖЪРСКИТЕ КОНЦЕПЦИИ

В   специализираната   литература   късаеща   управлението   се   разглеждат   различни   етапи,   през   които   минава

мениджмънта на аграрното предприятие, като единодушно се приема 2 фактора, които оказват най­голямо влияние:

1. Изменението в характера на бизнессредата, в която функционира стопанската система

2.   Ролята   и   значението,   които   човешкия   фактор   оказва   върху   функционирането   на   управляваните   от   него

стопански субекти. 

Като първи етап от развитието на мениджмънта се възприема този, при който управленските функции представат

да се изпълняват единствено от собственика на стопанската система, в замяна на което се появява професията мениджър,

а управляваната система до голяма степен се обособява като относително самостоятелна. През този етап вниманието на
мениджърите е насочено към рационализиране на връзките вътре в системата. Това се дължи от факта, че даденото

предприятие цели да произвежда достатъчно по количество по­качествена и по­евтина стокова продукция. 

Към втория етап се отнася развитието на мениджърските концепции, които целят да се разкрият начинът и

степента на въздействие на работната среда, като светлина, шум, цвят, мирис и т.н. върху производителността на труда. 

Характеристиките на съвременните мениджърски концепции са следните: 

1. Постоянно развитие и усъвършенстване на управляваната и управляващата система
2. Частична или цялостна промяна на възприеманите управленски стратегии

3. Налагане в теорията и практиката на нови методи и средства за постигане на набелязаната цел
4. Свеждане до минимум на възможностите за използване на готови стандартни управленски решения

5. Акцент не върху формалностите в отношенията към персонала, а в засилване на неговото стимулиране

3 ТЕМА СТРАТЕГИИ НА ОРГАНИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗБОР НА СТРАТЕГИЯ.

ТИПОВЕ СТРАТЕГИИ

За   да   се   развива   успешно   една   стратегия   е   необходимо   мениджърския   екип   на   предприятието   да   познава,

притежава  и ползва  определени  управленски  действия,  като умения,  опит и стил.  Най­добре е когато избраната  от
предприятието стратегия има наличието на добре подготвен мениджър или мениджърски екип. Добре обмислената и

вярно и точно избраната стратегия е до голяма степен предпоставка за нейната успешна реализация. 

Могат да се направят два основни извода за определянето на стратегиите:

1. В управлението на предприятието водеща роля играе възприетата стратегия, а не мнението и дейността на

изпълняващия   мениджър.   Независимо   от   това,   дали   мениджърът   е   участвал   или   не   в   разработването,   той   носи

отговорност за прилагане на възприетата стратегия и за получените резултати.

2. Стратегията не бива да включва конкретни методи за постигане на набелязаната цел. Това предполага свобода

на мениджъра при неговият избор, разработване и практическото приложение на стратегията. Във всяко предприятие
стратегията се основава на определени принципи. 

В основата на избора на конкретната стратегия стоят следните основни принципи:
1. Правилно определяне характера на предмета на дейност, с която ще се занимава даденото предприятие

2. Целеполагащ момент в дейността на предприятието трябва да бъдат най­рационалното и най­ефективното

използване на всички налични ресурси

3. Точно определяне на времето, когато даден продукт трябва да бъде свален или включен в производствената

структура на предприятието

4. Избор на вярна политика и конкретни подходи за завладяване на нови пазари
5. Избор на адекватни подходи и методи за определяне цените на произвежданата стокова продукция. 

6. Разкриване на пътища за повишаване конкурентноспособността на предприятието
7. Избор на правилна инвестиционна политика за успешното реализиране на инвестиционните процеси.

Познаваме   различни   стратегии,   които   водят   до   организационното   развитие   на   предприятието.   Първият   тип

стратегия е т.нар. стратегия "РАЗВИВАЙ". Тя включва в себе си два етапа. Единият етап се свързва с основаването и

изграждането на даденото предприятие, а другия с разработването на пазари за реализацията на произвежданата стокова
продукция.   Методите,   които   се   използват   при   този   тип   стратегия   най­често   са:   Координация   и   Инвестиране.

Координацията е метод, който се използва от мениджърите при изследването и изработването на нови видове продукти, а
инвестирането е методи, който се прилага на по­следващ етап при внедряването, производството и усъвършенстването. 

Друг   тип   стратегия   е   известна   под   наименованието   "СТАБИЛИЗИРАЙ".   Тя   включва   разработването   и

прилагането   на   програми   за   управление   на   разходите,   планиране   и   контрол   на   производството,   повишаване   на
производителността,   подобряване   на   качеството   и   др.   Основни   личностни   качества,   които   трябва   да   притежават

мениджърите   прилагащи   този   тип   стратегия   са   предпазливост,   консервативен   подход,   количествена   ориентация,
изследващ стил и др.

Третият тип стратегия е известна под наименованието "ПРОМЕНЯЙ". Най­често тя се прилага при изпълнение на

спасителни операции за предприятието. Нейните конкретни форми са следните:

1. Осигуряване и влагане в производството на допълнителни количества от използваните ресурси или тяхната

замяна с нов вид ресурси.

2. Увеличаване капитала на предприятието
3. Завоюване на нови пазрани ниши

4. Стриктно контролиране на разходите
5. Рационализиране на производството

6. Оптимално използване на основните съоражения

Личностните качества, които трябва да притежават мениджърите, използващи този тип стратегия са следните:

1. Автономност
2. Способност за работа в сложна и несигурна обстановка

3. Предприемачески способности, съчетани с готовността за поемане на разумен риск
4. Способността да се справят в кризисните ситуации

5. Да могат да се вземат твърди решения
6. Да са в състояние да набелязват принципно нови насоки

4 ТЕМА МОДЕЛИ НА ПЛАНОВА ПРОМЯНА. ТЕОРЕТИЧНИ МОДЕЛИ НА ПЛАНОВА ПРОМЯНА. ТИПОВЕ

И СТРАТЕГИИ НА ПЛАНОВА ПРОМЯНА

Изходна точка на всяка планова промяна трябва да бъде разглеждането на предприятието като една цялостна,

комплексна социално­прозиводствена система, обединяваща в себе си предметите, средствата на труда и човешката сила.
Плановите промени могат да бъдат от най­различен характер. Те се отzнасят до следните изменения:

1. На съществуващата организационна структура на предприятието 
2. В използваните средства за производство и предметите на труда

3. В прилаганите технологии
4. В предмета на дейност на предприятието

Извършването на подобни промени, не бива да има непредизвестен характер. Всяка промяна трябва да бъде

предварително обмислена и добре планирана. Всяко предприятие осъществяващо планова промяна може да използва като

инструментариум една от следващите променливи:

1. Целите и задачите

2. Човешките ресурси
3. Техниката, технологиите и средствата за производство

4. Производствената и управленската структура
При   търсенето   на   изходна   точка   за   промените   не   бива   да   се   игнорира   влиянието   на   обкръжаващата   среда.

Прилагането   на   системния   подход   изисква   познаване   от   мениджърският   екип   на   главните   подсистеми   действащи   в
предприятието, които са: техническата, икономическата, правната, политическата, културната и др. Основните задачи,

които трябва да изпълняват тези подсистеми са следните: 

­ техническата подсистема заменя ръчния труд с механизиран при изпълнение на производствената програма

­ икономическата подсистема обслужва разпределителния механизъм в предприятието
­ правната подсистема обезпечава стопанското обособяване и поддържа договорната подсистема

­   подсистемата   на   културата   помага   да   се   решат   етичните   и   общочовешките   отношения   на   персонала   в

предприятието. 

­ политическата подсистема влияе върху нормативнозаконодателното устройство на стопанския живот
Необходимо е всички планови промени   да бъдат обединени в един общ комплекс. Това спомага за по­лесно

постигане   на   крайната   цел.   Необходимо   е   да   се   отчитат   посочените   изменения   от   гледна   точка   на   цялостното
усъвършенстване на организацията. Познати са различни теоретични модели на планова промяна.

ТИПОВЕ И СТРАТЕГИИ НА ПЛАНОВА ПРОМЯНА

Плановата промяна се предопределя от мащаба на процеса. Всяка мащабна промяна заедно с поставената цел е

важна   основа   върху   която   трябва   да   се   гради   възприетата   стратегия.   Разграничаваме   основно   2   измерения   за
осъществяване   на   плановите   промени.   Едното   е   свързано   с   това   дали   промяната   е   изпреварваща,   а   другото   дали

промяната е стратегическа. В зависимост от различията разграничаваме 4 типа промени:

1. Фино настройване

2. Приспособяване
3. Преориентиране

4. Създаване на нови структури
Финото настройване представлява най­леката и най­меката форма на промяна. Тя се осъществява в резултат на

очакване   изменения   във   външните   условия   и   се   отнася   главно   до   промяна   на   отделни   дейности,   осъществявани   в
предприятието. В повечето случаи този тип промяна има превантивен характер. 

Приспособяването е сходно на финото настройване процес, но се извършва едва след настъпване на някаква

промяна във външната среда и целта му е да адаптира стопанската система към настъпилите изменения.

Преориентирането   по   същество   представлява   антиципативно   или   изпреварващо   изменение,   отнасящо   се   до

стратегията   и   тактиката   на   функциониране   на   предприятието.   То   се   осъществява   с   цел   да   се   запази   конкурентно

способността.

Създаване   на  нова   структура   ­   това  се   налага   при  възникване   на  сериозни  проблеми  във   функциониране   на

предприятието. Налага се да се направят промени и в самата стратегия. Често тези промени имат кризисен характер и са
твърде болезнени. 

5 ТЕМА БИЗНЕС СРЕДА НА АГРАРНОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

Аграрното предприятие не е затворена система, не функционира изолирано от околната среда. То е отворена

система,   която   непрекъснато   си   взаимодейства   с   обкръжаващата   среда.   На   входа   на   системата   (предприятието)

непрекъснато или периодично постъпват суровини, материали, информация и др., а на изхода излиза готова продукция
или   се   предлагат   услуги.   Доброто   познаване   на   външната   среда   и   използване   на   връзките   и   съотношенията   между

елементите са един от основните фактори, които влияят на успешния мениджмънт. Под външна среда най­често се
разбира съвкупността на елементите и връзките на обкръжаващата среда, които въздействат или имат отношение към

функционирането   на   предприятието.   Факторите   на   бизнес   средата   в   своята   съвкупност   най­вече   определят
възможностите  и заплахите за развитието  на аграрното предприятие. Сред голямото разнообразие на елементите  на

бизнес средата, вниманието главно е насочено към тези, които непосредствено влияят на неговото състояние и развитие.
Към тях можем да отнесем следните:

1. Доставчиците на всички видове производствени фактори. 
2. Клиентите 

3. Конкурентите
4. Държавните, общинските и други институции

Въздействието и зависимостта на аграрното предприятие от доставчиците на материали, оборудване, капитал,

енергия,  работна  сила  и други е сред  най­силните  примери за въздействие  на бизнес  средата  върху предприятието.

Сезонния   характер   на   земеделското   производство   и   сравнително   кратките   срокове,   които   са   благоприятни   за
извършването на определените работни процеси, правят аграрното предприятие зависимо от други организации, които

осигуряват механизирани, агрохимически, транспортни, ремонтни, сервизни и др. услуги. При това следва да се отчита, че
пазарът на тези услуги има преди всичко локален характер и в повечето райони те са монополизирани. Продължителния

производствен цикъл и значителния времеви отрязък между влагането на производтсвените фактори и получаването на
крайните продукти са предпоставка аграрното предприятие да е силно зависимо от доставчиците на капитал. Работната

сила   в   селските   райони   е   по­ниско   квалифицирана,   а   локалния   пазар   на   труда   е   твърде   ограничен   за   високо
квалифицирани   специалисти.   Земеделието   е   традиционно   фрагментиран   отрасъл,   с   огромен   брой   производители   с

различни размери, производствена специализация и прилагана технология. 

Държавните институции оказват съществено и непосредствено въздействие на аграрното предприяите, тъй като

определят   правилата   на   функционирането   на   този   види   бизнес.   Бизнес   средата,   която   въздейства   косвено   върху
аграрното предприятие най­често се характеризира със следните елементи:

1. Технология
2. Състояние на икономиката

3. Социокултурни фактори
4. Политика

5. Отношения с местното население
Технологията изпълнява едновременно две роли ­ тя е фактор на външната среда и иманентен елемент на самото

аграрно предприятие. Технологичните нововъведния въздействат не само върху ефективността на производството, но и
върху качеството на прозивежданите продукти. При аграрното производство произвеждането на едни и същи продукти

може да се получи при прилагането на разнообразни технологични решения и различна техника. 

Състоянието на икономиката също оказва съществено влияние например при възможностите за получаване на

кредит. Всяка организация функционира в определена културна среда. Затова социокултурните фактори като нагласи,
жизнени ценности, традиции и др. Влияят върху дейността на предприятието. 

Всяко   аграрно   предприятие   осъществява   дейността   на   територията   на   отделно   населено   място   и   община.

Нагласите и отношението на нейното население оказват определено въздействие за развитие на дейността му. 

За изучаване и изследване на разнообразните елементи на бизнессредата се прилагат различни класификации и

групиране. Условното сегментиране по предметен принцип е следното: 

1. Природен сегмент
2. Икономически сегмент

3. Технологичен сегмент
4. Социален сегмент

5. Политически сегмент
6. Етичен сегмент

Факторите на бизнес средата не действат изолирани един от друг, а постоянно си взаимодействат по между си.

Често промяната в един фактор води до катализиране на промяната в друг фактор. По тази причина факторите не могат

да   се   разглеждат   изолирани   един   от   друг,   а   като   взаимосвързани   и   променливи.     В   бизнес   средата   на   аграрните
предприятия   промяната   на   природно­климатичните   фактори   е   предпоставка   за   промяна   на   средните   добиви   на

земеделските продукти и на техните цени, което от совя страна води до промяна на аграрната политика. 

Основните характеристики на бизнессредата на аграрното предприятие са следните: 

1. Взаимосвързаност на факторите ­ това е силата, с която един фактор въздейства на друг
2. Сложност ­ твоа е броят и разнообразието на факторите, които влияят върху дейността на организацията

3. Променливост ­ това е относителната скорост на изменение на средата
4. Неопределеност ­ това е относителното количество информация за средата и увереност в нейната точност.

ТЕМА 6 ОРГАНИЗАЦИОННО УПРАВЛЕНСКИ СТРУКТУРИ В АГРАРНАТА СФЕРА

Организационно управленската структура на удно предприятие представлява съвкупност от колективни

органи в отделни ръководни кадри и дефинираните им връзки и взаимоотношения между тях. Те всички заедно
формират  мениджърския  екип на предприятието  и  имат за задача да изпълняват  специфични  функции  на

ръководството.   Организационно   управленските   структури   се   характеризират   със   своята   иерархичност   по
степени и равнища, по вертикална линия и съответните им структурни звена по хоризонтална линия. Всяка

конкретна   организационна   структура   притежава   определен   брой   управленски   структурни   звена   и
съществуващите между тях връзки, които могат да бъдат: линейни, функционални, линейно­щабни, проектни.

Линейното   управление   се   поражда   при   административна   подчиненост   между   ръководители   от   различни
управленски равнища или между ръководители и изпълнители, при които управленските връзки имат линейна

зависимост. Обикновено такава схема на управление се прилага в новоизграждащи и малки фирми, при които
принципът на единоначалие/един началник ръководи целия процес/ е основен. 

Прилането на линейното управление има своите предимства и недостатъци

Предимствата са следните

:

1. Осигурява директно указание, като се изключва възможността за противоречивост и преиначаване
2. Повишава ефективността на контрола

3. Увеличава отговорността и повишава удовлетвореността при добре свършената работа
4. При малки предприятия съкращава времето за протичане на управленския процес

Недостатъци:

1. При по­големи аграрни предприятия се увеличава броят на йерархичните равнища

2. Затруднява се координацията между отделните структурни звена
3. Изисква универсални и комплексни знания от управленските кадри

4. Изключва специализацията на управленските кадри
Функционалното управление при аграрните предприятия има относително ограничено приложение, 

поради това че се изисква по­тясна специализация на ръководния персонал. При този тип управление 
функционалните връзки се изграждат между висшестоящите и подчинените ръководители като висшестоящите 

дават само методически указания. 
Основните недостатъци при прилагане на функционалната схема на управление са следните:

1. Нарушава се принципът на единоначалието
2. Трудно се контролират управленските разпореждания на различните ръководители