background image

Лимфоцитите са 2 главни групи .Т и Б лимфоцити. Т 
лимфоцитите подсигуряват клетъчния имунен отговор.Те търпят 
преобразуване и диференциация в тимуса.Там се развиват 
множество подтипове –Т лимфоцити със специфична реактивност
срещу милиони различни антигени. Б  лимфоцитите подсигуряват 
хуморалния имунен,те търпят преобразуване и диференцияция в 
черния дроб и костния мозък.Там се образуват множество Б 
лимфоцити способни да секретират при активирането си огромен 
брой антитела.След потичащата в тимуса,черния дроб и костния 
мозък диференциация –милиони различни подтипове Т и Б 
лимфоцити със специфична реактивност се разсейват в 
лимфоцитните структури на организма.

Ако тези специализирани специфични реактивни Б и Т лимфоцити
срещнат специфичен антиген ,срещу който са специализирани да 
реагират­започват да се делят и образуват свои клонинги,които 
имат същата като тяхната специализация.Обединението от 
специализирани Б или Т лимфоцити се нарича лимфоцитичен 
клон.Специфичността на клоновете се определя от намиращите се
по повърхността на Б и Т лимфоцитите белтъчни молекули.

Б лимфоцитите имат по мембраната си около 100 хиляди 
молекули на дадено антитяло ,което специфично 
произвежда.Около повърхността на Б лимфоцитите има Т 
клетъчни маркери.

Когато някога някъде микро болествотворен организъм попадне в 
организма той обичайно се атакува първо от макрофагите,те го 
фагоцитират и разграждат.След това предават антигенни 
продукти от разградения патоген към Б и Т лимфоцитите,към 
разположените по повърхността им белтъчни молекули.Когато Б 
лимфоцитите бъдат активирани по този начин от макрофагите 
започват да нарастват и се превръщат в лимфобласти.Някои от 

background image

лимфобластите на съответно активирания клон се диференцират в
плазмобласти,последните се делят ис е образуват плазматични 
клетки.Те произвеждат антитела.

Една малка част от лимфобластите образувани при активацията 
на съответния специфичен клон лимфоцити не се включват в 
защитния отговор,а остават неактивни –„имунологично дремещи“ 
до следваща среща с антиген.Тези клетки се наричат паметови 
клетки.При следваща среща с антигена,който е довел до 
образуването им ,паметовите клетки генерират много по­
бърз,много по –мощен и  по–продължителен имунен отговор.Това 
е същността на вторичния имунен отговор.Този ефект се използва 
при имунизациите.

Така реагират както Б така и Т ,формират се паметови клетки 
,които осигуряват вторичен имунен отговор

Т лимфоцитите са 3 главни групи­Т хелпери,Т килъри 
(цитотоксични клетки) и Т супресори.Т хелперите са най –
многочислената група.Както името им показва имат подпомагащи 
функции,регулират множество процеси в рамките на имунния 
отговор,осъществяват регулаторните си ефекти чрез 
лимфокини(белтъчни медиатори ),които секретират.

Т килърите

 атакуват и директно убиват 

микроорганизмите.Действат по следни

 механизъм – Чрез 

рецепторните протеини по повърхността си се свързват здраво с 
микроорганизма,който съдържа съответния им специфичен 
антиген.След това секретират перфорини –белтъци ,които 
пробиват отвори в мембраната на атакувата клетка.В допълнение 
на това Т килърите секретират и ципотоксични вещеста,които 
директно увреждат жизнените цикли в атакувата клетка.

background image

Т супресори –

подтискат функциите на килъри и хелпъри.По този 

начин предотвратяват свръхмерен по сила имунен отговор, т.е 
регулират имунния отговор като го сдържат (спирачка).Имат 
важна роля за осигуряване на имунния толеранс –ограничаване на 
способността на имунната система да атакува собствените тъкани.

ВЪПРОС 23   Тромбоцити –свойства и основни 
функции.Кръвоспиране и кръвосъсирване­основни етапи и 
фактори.

Основната функционална роля на тромбоцитите е свързана с 
участието им в процесите на кръвоспиране и кръвосъсирване.За 
изпълнението на тази функционална роля голям принос имат 
свойствата им да : 

адхезират(прилепват),агрегират (слепват се 

помежду си) и да освобождават от своите гранули различни 
биоактивни вещества..

Свойството да адхезират и способността да агрегират са свързани 
с намиращи се в мембраната на тромбоцитите адхезивни 
гликопротеини.Биологично активните вещества отдляни от 
гранулите им са разнообразни.Някои от тях сбособстват за 
адхезията и агрегацията , други благоприятстват 
кръвосъсирването,трети предизвикват вазоконстрикция,четвърти 
поддържат целостта и стимулират регенерацията на съдовия 
ендотел и съдовите стени.

Тромбоцитите са малки безядрени клетки.Образуват се в костния 
мозък .Образуването им се стимулира специфично от 
тромбопоетин.(образува се в черния дроб –хормон ) .Нормалният 
брой на тромбоцитите е между 150 до 350 х 10

 9

 на литър.При 

background image

тромбоцитопения (снижен брой тромбоцити ) се появява 
склонност към точковидни ,а и по сериозни кръвоизливи.При по –
слабо изразена тромбоцитопения ,кръвоизливите са точковидни в 
кожата и лигавиците ,наричат се петехий и могат да се появят при
лек механичен контакт и дори спонтанно.

Кръвоспиране –

комплексен процес,включва различни механизми и

протича в няколко фази.

Първата фаза е фазата на съдовия спазъм

Втората е фазата на образуване на тромбоцитна запушалка.

Третата фаза е кръвосъсирването

Четвъртата фаз асе нарича фиброзна трансформация на 
съсирека.

1 фаза

 :Локалният съдов спазъм е резултат от съкращение на 

гладката мускулатура на съдовата стена в увредения 
участък.Може да трае до няколко часа,предизвиква се от 
съдовиващи вещества отделящи се от тромбоцитите например 
серотонин и рефлексни механизми. Има задача да ограничи 
кръвозагубата.

2 фаза

 : или ендотелно тромбоцитна фаза –основана е на 

свойството на тромбоцитите да адхезират към увредения участък 
на съдовата стена .Когато адхезират тромбоцитите търпят 
метаморфоза (превръщане) –набъбват ,стават лепливи ,образуват 
псевдопори (крачета ) .При тази метаморфоза се създават 
предпоставки за отделяне на биологично активни вещества от 
гранулите.Някои от тях стимулират допълнителни адхезията и 
агрегацията .Агрегацията е процес ,при който нови тромбоцити 
прилепват към вече адхезирани.В увредения участък се натрупват 

background image

тромбоцити и формират тромбоцитна запушалка .Нарича се още 
бял тромб /рехав тромб.

трета фаза –

 кръвосъсиране (хемоколаболация ).Започва 

едновременно с ендотелно тромбоцитната фаза–Тя е 
каскаден,автокаталитичен ензимен процес ,в резултат на който се 
образува мрежа от фибринови нишки.Тя оплита тромбоцитите на 
рехавия тромб ,стабилизира го и го уплътнява и го превръща в 
кръвен съсирек.Процесът завършва с ретракция на съсирека,при 
което краищата на разкъсания кръвоносен съд се притеглят един 
към друг.Кръвосъсирването се осъществява с участието на 
циркулиращи в кръвната плазма ,отделящи се от увредените 
тъкани или от тромбоцитите фактори на 
кръвосъсирването.Съответно се наричат плазмени ,тъканни и 
тромбоцитни фактори на съсирването.

Освен с колаголантни (механизми на съсирване ) организъм 
разполага и с антиколаголантни механизми.В организма 
съществува и система ,чрез която съсиреците могат да се 
разграждат (лизират) –нарича се фибринолитична система.

ВЪПРОС 24 Дишане

Дишането е съвкупност от процеси ,чрез които се осигурява 
доставката на кислород от атмосферата до тъканите 
,използването му от клетките за освобождаване на енергия и 
извеждането навън от организма на орбразувания въглероден 
диоксид.Дишането се дели на външно и вътрешно

Външното дишането включва

 :

1.Обмен на въздух между атмосферата и алвеолите.

background image

2.Обмен на газове ( кислород и въглероден диоксид ) между 
алвеолите и кръвта.
3.Транспорт на газове в кръвта 
4.Обмен на газове между кръвта и тъканите.

Вътрешното дишането включва вътреклетъчните аеробни 
(окислителни) процеси водещи до освобождаване на енергия.С 
вътрешното дишането се занимава биохимията.
Външното дишане се подсигурява от функциите на дихателната 
система и свойствата на кръвта.
Благодарение на свойствата на дихателната система се осигурява 
вентилацията на алвеолите и поддържането в тях на оптимален за 
газовата обмяна състав на алвеоларния въздух.Вентилацията на 
алвеолите е резултат от ритмичното раздуване и последващо 
свиване на белите дробове .Промените в обема на белите дробове 
предизвикват промени на налягането в тях и пораждат движещи се
навътре или навън потоци въздух.Промените в обема на белите 
дробове  са следствие от промени в размерите на гръдния кош и 
обема на гръдната кухина.Движенията на гръдният кош и 
промените в обема му  са резултат от активността на напречно 
набраздени мускули захванати за него.Поради това ,че чрез 
тяхната активност се подсигурява дишането тези мускули се 
наричат респираторни (дихателни) мускули.Подразделят се на две
друпи : инспираторни и експираторни.

Инспираторни 

–осигуряват увеличаването на обема на гръдния 

кош и вдишването.Те допълнително се подразделят на 
задължителни и допълнителни.Задължителните осигуряват 
нормалното вдишване

.Задължителни

 са външните междуребрени

мускули и диафрагмата.Сумарният ефект от активността им е 
увеличаване на обема на гръдната кухина.Съкращението на 
външните междуребрени мускули повдига ребрените пръстени 

background image

нагоре.Това предизвиква разширяване на гръдния кош напред и 
настрани.

Диафрагмата

 е еластична структура чиито купол е вдаден към 

гръдната кухина.При съкращение на мускулите на диафрагмата 
куполът й слиза надолу ,при което нараства вертикалния размер 
на гръдната кухина.
В зависимост от това дали разширението на гръдната кухина е 
резултат предимно от разширението на междуребрените мускули 
или предимно от съкращението на диафрагмата –се различават 
съответно ребрено (гръдно) и коремно (диафрагмално) 
дишане.Коремното е по ефективно ,осигурява по­мощна 
вентилация.
При необходимост от усилено,дълбоко вдишване в действие се 
включват и 

допълнителните инспираторни мускули.

Това са 

мускули ,при които едното залавно място е извън гръдния кош,а 
другото  върху гръдния кош. Това са : sternocleidomastoideus 
,scalenes,pectorales ,latissimus dorsi,seratus posterior superior .за 
максимална сила се фиксира другоо залавно място.
Експираторните мускули се включват в действие само при 
необходимост от усилено издишване ,иначе издишването е пасивен
процес.Гръдният кош се връща към изходните си размери под 
влиянието на еластични сили и гравитация.Експираторни мускули
са вътрешните междуребрени мускули и коремните мускули

ВЪПРОС 24  Пресорни и обемни промени в гръдния кош и 
белите дробове.

Значение на интраплевралното налягане; роля на сърфактант 
(повърхностна активност) ; съпротивление в дихателните пътища.

background image

Белите дробове представляват единна механична система.Белите 
дробове изпълват гръдната кухина  и е отделен от гръдните стени 
чрез двата листа на плеврата.Между тях е разположено 
цепковидно пространство ( плеврална кухина/пространство) .То 
съдържа плеврална течност .Белите дробове се намират нормално 
в постоянно раздуто състояние в гръдната кухина.Основна 
причина за поддържането им в раздуто състояние и съответно за 
пасивното им разтягане при увеличаване на обема на гръдния кош 
е „ 

отрицателното интраплеврално налягане „.

Нялагането в плевралната кухина се нарича отрицателно,защото е 
по­ниско от атмосферното .Една от причините да бъде по –ниско 
е постоянният стремеж на белите дробове да намалят своя обем и 
да се свият към хилосите .(вътрешната част на белия дроб където 
навлизат бронхите )В края на спокойно издишване при отпуснати 
инспираторни и експираторни мускули интраплевралното 
налягане е с около 3 mmHg по –ниско от атмосферното.При 
вдишване поради увеличаването на размера на гръдния кош и 
обема на гръдната кухина,интраплевралното налягане става още 
по­ отрицателно.При нормално вдишване достига до 6 mmHg по­
ниско от атмосферното.Поради тази причина в херметично 
затвореното пространство белите дробове също увеличават своя 
обем.
 Еластичната тяга стемяща се да свие белите дробове е породена 
от 3 фактора ,от които най­съществен принос имат силите на 
повърхностно напрежение.Те действат в тънкия воден слой ,който
покрива алвеолите отвътре.Силите на повърхностно напрежение 
се редуцират и неутрализират от сърфактанта.Той е смес от 
фосфолипиди,протеини и калциеви катийони.Секретира се от 
алвеоларни епителни клетки тип 2.Сърфактантът се разполага над
водния слой и така противодейства на повърхностното 
напрежение.(при недоносени бебета липсва сърфактант )

background image

При нормалното дишане усилие изисква вдишването.При своята 
работа респираторните мускули трябва да преодоляват 
съпротивлението обусловено от няколко фактора.Сред тях 
особено важно значение има аеродинамичното съпротивление в 
дихателните пътища.Математически то може да бъде описано 
чрез закона на Поазьой.Съпротивлението зависи най­вече от 
диаметъра на въздухоносните пътища.Диаметърът зависи от 
тонуса на гладката мускулатура.Тонусът й се контролира чрез 
нервни и хуморални въздействия.АДРЕНЕРГИЧНИТЕ 
въздействия чрез норадреналин и адреналин отпускат гладката 
мускулатура и водят до бронходелатация.Холинергичните 
въздействия т.е парасимпатикуса предизвикват лека до умерена 
степен на съкращение в гладките мускули и съответна 
бронхоконстрикция.Съпротивлението във въздухоносните пътища
се мени при оток на лигавицата и натрупване на секрети.

ВЪПРОС 26 

Белодробна вентилация.Белодробни обеми и капацитети –
измерване и диагностично значение.

Белодробната вентилация е процес при който,благодарение на 
редуването на вдишване и издишване се поддържа оптималния за 
обмяната на газове състав на алвеоларния въздух.Интензивността 
на вентилацията се определя от дълбочината и честотата на 
дишането.Количествен показател за оценка на белодробната 
вентилация е минутния дихателен обем.Това е общото количество
въздух ,което преминава през белите дробове за 1 
минута.Минутния дихателен обем (МДО) е произведение от 
дихателният обем  и дихателната честота.

background image

МДО = ДО х ДЧ

Дихателният обем е количеството въздух ,което се вдишва и 
издишва при всяко нормално вдишване и издишване.Количеството
му е около 500 мл.Дихателната честота средно е около 12 на 
минута. => 500х 12 =6000 мл .

Алвеоларната вентилация е процес на доставка на въздух до 
газообменната част на дихателната система. Тя има по –малък 
обем от белодробната ,минутната алвеоларна вентилация е по­
малка от МДО.Причината е ,че част от поетият при вдишването 
въздух остава във въздухоносните пътища.В това пространство 
,чиито обем е около 150 мл газова обмяна не се извършва.Ето 
защо е прието да се нарича мъртво пространство.Поради това ,че 
там няма и структурни предпоставки за газова обмяна то се 
нарича още анатомично мъртво пространство.

Газова обмяна(обмяна между въздух и кръв ) може да не се 
осъществява и в някои алвеоли ,които се вентилират ,но не се 
кръвоснабдяват.Това пространство се нарича алвеоларно мъртво 
пространство.Добавено към анатомичното се формира 
физиологично мъртво пространство.

Метод за изследване и оценка на белодробната вентилация е 
спирометрия.Измерват се обемите въздух ,които навлизат и 
напускат белите дробове.При графично регистриране на 
резултатите се получава крива наречена спирограма.

Някои обеми и капацитети:

Дихателен обем –количеството въздух ,което се поема при 
всяко нормално дишане.­около 500 мл

Това е само предварителен преглед!

Физиология и патофизиология

Тромбоцити – свойства и основни функции. Кръвоспиране и кръвосъсирване-основни етапи и фактори. Пресорни и обемни промени в гръдния кош и белите дробове...

Физиология и патофизиология

Предмет: Физиотерапия и рехабилитация, Медицина
Тип: Лекции
Брой страници: 32
Брой думи: 5558
Брой символи: 37574
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм