ТОПОСИ НА СТРАШНОТО В ДИАБОЛИЧНИТЕ РАЗКАЗИ 

НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ

Диаболичният   период   в   творчеството   на   Светослав   Минков   обхваща 

почти цяло десетилетие – като се започне от първата  книга – „Синята хризан-

тема” - 1922 г., и се стигне до „Къщата при последния фенер” – 1931 г. Както  ще 

стане ясно по-долу, по своето съдържание „Игра на сенките” и „Къщата при 

последния   фенер”   са   книги   преходни   в   творческото   развитие   на   Светослав 

Минков.

В поетиката на диаболизма основно място заемат топосите на страшното – 

пространствени   точки,   ориентирани   в   ценностната   „скала”   на   страха   и 

мистичното; от друга страна са детайлите, предметите, вещите, които заобикалят 

човека. Всички те са натоварени да носят част от художествената идея, защото 

те създават гледни точки, контекстуални равнища. Важна е също и ролята на 

тези   топоси   да   създават   мотиви   за   действието   –   те   не   са   само   образи   на 

страшното, а и причините да се създаде страшният свят около героя.

Един   от   важните   образи   в   разказите   на   ранния   Светослав   Минков   е 

огледалото

. Огледалото е обвързано с пророчеството, двойничеството, сенките. 

Този ключов образ заема централно място в разказа „Огнената птица”. Сюжетът 

е следният – след смъртта на Янкул иманяра, чужди и непознати хора започват 

да търсят имането му, 

“защото знаеха, че Янкул е изкопал съкровището, пазено  

от огнената птица, която лети в съня на иманярите”

. Те претърсват всичко. 

Не   смеят   да   подместят  

“само   огледалото,   покрито   с   бяло   платно,   защото 

душата   на  мъртвия   беше   още   тук”

.   Старата   къща   е   съборена.   Остава   само 

стената с огледалото. Човекът, който надниква в него, вижда Янкул, 

“който го 

гледаше замислен и пророчески мъдър като икона”

. След като „юнакът” чупи 

огледалото с камък, оттам излиза огнена птица, а героят се събужда на гроба на 

Янкул. Тук огледалото се явява като вход към света на мъртвите.

Друг образ в тази знакова поредица, която разглеждаме, е  

часовникът

. 

Той е свързан с идеята за смъртта, за убийствено изтичащото време. Часовникът 

“така лошо  отмерва  времето”

,  а  ударите   на   махалото падат  

“като  тежък 

1