БУРГАСКИ          СВОБОДЕН     

УНИВЕРСИТЕТ

Център по хуманитарни науки

К У Р С О В А   Р А Б О Т А

Тема:  

Приобщаващо   образование   за   деца   със   специални

образователни потребности

Дисциплина: 

Специална педагогика

Специалност: 

Предучилищна и начална училищна педагогика

Бургас

2021

1

I.  Кои са децата със специални образователни потребности и специфични
обучителни трудности?

Специални  образователни  потребности   -  

това   понятие   обхваща   широк

диапазон различни нарушения, като акцентът се поставя върху образователните
нужди  на  детето  и  педагогическия аспект на въздействие. СОП могат да имат
деца със следните нарушения:

Сензорни увреждания

  - нарушено зрение или увреден слух:   увреденият слух

(дори  и  частично)   ограничава   възможността   да   се  долавят  разликите  между
звуците,  поради  което  думите  се  чуват  и заучават

грешно. 

Това

затруднява  съществено схващането на основните  правила  за  структуриране  на
речта – устна и писмена.

Нарушеното  зрение

  (в  различна  степен)  води  до  липса  на  възможност  да  се

правят  разлики  във  форми,  обърнати  букви  или  числа;  прескачат  се  думи  и
редове;  нарушава  се  възприятието  за  дълбочина  и  разстояние,  както  и
координацията между зрение и движения. Подобни проблеми могат да засегнат
моторните   умения,  разбирането  на  прочетен  текст,  а  така  също  и
математическите умения.

Аутизъм  и  синдром  на  Аспергер   -  

нарушенията  от  аутистичния  спектър  се

характеризират  със  затруднения   в   социалните   умения,   езика   и   поведението.
Трудностите се проявяват в различна степен при различните деца и докато при
някои може да липсва вербална комуникация и очен контакт с останалите, при
други  има  развита  реч  и  те  се  справят  по-добре  в  социална  ситуация.
Трудностите със социалното въображение затрудняват подготовката за промяна
и  планирането  на  бъдещето,  справянето  в  непознати  ситуации,  прогнозирането
на това какво следва или какво би могло да последва, разбирането на реакциите
на  хората.   Децата   с   аутизъм   не   разбират   неписаните   социални   правила   и
изглеждат безчувствени, тъй като не умеят да разпознават чувствата на другите.
Те  често  не  разбират  концепцията  за  опасност  и  не  се  включват  в  съвместни
игри  и  дейности.     Синдромът   на   Аспергер,   понякога   наричан
високофункционален аутизъм, има различни характеристики и степени. Те могат
да  включват  неочаквани  отговори  при  промяна  на  поведението,  трудности  при
разчитането  на  невербални  знаци  (езика  на  тялото)  и  при   определяне   на
личното   пространство,   което   води   до   неадекватно  общуване.   Хората   с   този
синдром се фокусират твърде много върху някаква специфична тема и развиват
обсесивни   ритуали.   Понякога   са  свръхчувствителни  към  звуци,  вкусове,
миризми  или  светлина.  Учениците с Аспергер синдром могат да бъдат много
ценни в клас,  когато  някой  от  предметите  е  в  сферата  на  техните  обсесивни
интереси. Те са внимателни към детайлите, и могат да бъдат много  стриктни,
точни, надеждни и отдадени на каузата.

2

Деца със сензорно интегративна дисфункция (СИД) - 

Сензорната интеграция

е процес на възприемане, подреждане и  преработка  на сетивни  дразнения, при
който   мозъкът  предизвиква  адекватен   и   целенасочен   отговор   от   страна   на
организма.  
При хората  със  СИД  тази  естествена  способност  е  нарушена  и  се  изразява  в
неспособност  на  мозъка  да  обединява  и  интегрира  определена  информация,
получена   от   основните   сензорни   системи,   отговарящи   за  зрението,   слуха,
обонянието, вкуса, температурата, болката, позата и движенията на тялото.

Хиперактивност  и/или  дефицит  на  вниманието  (ХАДВ)  

-   дефицитът  на

вниманието  може  да  бъде  както  с,  така  и  без  хиперактивност.   Типични
характеристики на синдрома са моторната неудържимост, слаба концентрация на
вниманието,   импулсивност   и  неовладяемост   на   моментните   желания   и
настроение. В резултат на  това  се  появяват  вторично  обусловени  дефицити  в
ученето  и  социализацията. Важно е да се отбележи, че ХАДВ не се дължи на
лошо възпитание, а е резултат от невробиологични фактори, свързани с промени
в тези части на мозъка, които контролират импулсите и концентрацията. В други
случаи обаче слабата концентрация на вниманието се явява вторично развита в
резултат на когнитивни дефицити.

Дисфазия  на  развитието  (сензорна  и  моторна

)   -   специфично   езиково

нарушение, което се характеризира с късно  начало на речта и с нетипично за
възрастта   развитие   на   цялостната  езикова  система.  Причините  се  дължат  на
поражения  в  мозъчната  кора,  още  преди  да  е  започнало  развитието  на  речта.
Характерна  е  липсата  на  експресивна   реч,   а   когато   се   появи,   думите   са   с
неправилна звукова и сричкова структура, недоразвити са всички компоненти на
езика  –  форма,  съдържание  и  употреба.  В  последствие  тези  деца  изпитват
затруднения да се изразяват, да разказват и преразказват.

В  категорията 

специални  образователни  потребности 

се  включват  също  и

деца с :



Физически увреждания;



Умствена изостаналост;



Други емоционални или поведенчески отклонения.

Терминологично   е   необходимо  да   се  разграничат 

специалните

образователни   потребности   (СОП)  

от  

специфичните   обучителни

трудности  (СОТ)

.  Децата  със  специални  образователни  потребности  са  със

занчителни нарушения в развитието, докато тези със специфични обучителни
трудности проявяват дефицити в разбирането и използването на езика, без да
има  физиологични  предпоставки  за  това  и  без   да  е  налице  първично

3

увреждане.

II. Деца със специфични обучителни трудности.

Това  понятие  се  отнася  до  състояние,  което  вероятно  е  резултат  от
дисфункция на централната нервна система и обединява децата и възрастните
с 

дислексия, дисграфия, дискалкулия, диспраксия

. 

Децата с такива затруднения са с нормален интелект, а често и с интелект над
средното ниво, но същевременно имат изразени трудности в овладяването на
едно  или  няколко  от  основните  училищни  умения  (най-често  четене).
Характерни  са  както  затруднения   във   възприятието   и   кодирането   на
информацията, така и недостатъчна интерсензорна интеграция, нарушения на
сензомоторната   координация   и   на   езиковото   развитие,   ограниченост  на
паметта, вниманието, абстрактното мислене.

Дислексията 

е  с  неврологичен  произход  и  е  свързана  със  затруднения   в

четенето   –   налице   е   невъзможност   да   се   усвоят   (чрез  стандартните
обучителни   подходи)   връзките   между   звуците,   буквите  и   думите,   поради
което трудно се разбира значението на прочетени фрази и текстове. Често се
забелязват  дефицити  в  общоречевите  умения и моториката. От друга страна
много   от   тези   деца   изпъкват   с  творческо  мислене,  интуиция,  добри
пространствени възприятия, умения за рисуване или артистични заложби.

Дисграфията 

се характеризира с невъзможност за учене, поради нарушения в

уменията  за  писане.   Симптомите  са  свързани  с  грешки  в  преписването  на
букви  и  думи,  в  последователността  на  буквите  в  думата  и организацията  и
свързаността на написаното.

Дискалкулията 

е  свързана  с  основните  аритметични  способности,  като

трудностите  са  във  възприемането,  разбирането  или  възпроизвеждането  на
количествена  или  пространствена  информация.  Учениците  с  дискалкулия
помнят  трудно  факти,  дати,  цифри  и  процедури,   не   разбират   простите
концепции за числата и смятането,  както и понякога бъркат цифри и букви.
Дискалкулията   се   отразява   и  на  способността  на  децата   да  запомнят  и
разпознават  часа  (особено  на  аналогови  часовници),  да  смятат  цени  и  да
измерват скорост или температура.

Диспраксията 

е нарушена способност за концептуализиране, организиране и

насочване  на  съзнателно  движение.   Често  децата  с  диспраксия  изглеждат
тромави и непохватни, трудно усвояват грубите моторни движения, свързани
с   баланс   и   координация,   както   и   фините  движения,   свързани   с   работа   с
предмети. Писането за тях е трудно,  както и усвояването на клавиатурата.
Много   деца   с   диспраксия   имат  нисък  мускулен  тонус,  но  е  важно  да  се
отбележи,  че  не  е  задължително  моторните  умения  да  са  тези,  които
затрудняват  детето  (както  е  например   при   церебралната   парализа   или

4

мускулната   дистрофия),   а   е  по-скоро   неспособността   да   се   възприеме   и
разбере, планира и/или изпълни движението.

Вербалната  диспраксия

  е  затруднено  произнасяне  на  звуците,  сричките  и

думите.  То  се  дължи  на  слабата  координация  между  устните,  езика  и
челюстта,  породена  от  трудността  в  съзнателната  организация  на  тези
мускули. 

Понякога хората с диспраксия са с нарушена сензорна интеграция 

– напр.

те са твърде чувствителни или нечувствителни към шум, светлина или допир.
Възможно   е   и   да   не  разчитат  правилно  общоприетите  знаци  или  да  не
чувстват добре позицията на собственото си тяло.

Важно е да се отбележи, че често гореописаните нарушения не се проявяват
изолирано,  а  са  с  комплексен  характер,  като  най-често  дислексията  е
придружена от дисграфия и дискалкулия.

Могат  да  се  очертаят  някои  характерни  симптоматични  особености,
които  са сигнал за  наличието  на  специфични обучителни  трудности  у
детето:



нарушение   в   разбирането   на   устните   изказвания   и   неправилно
интерпретиране;



трудности при подбирането на думи и грешно произнасяне на думи;



дезорганизираност, слабо усещане за време, объркване на дати,  часове и
ангажименти;



трудности  при  усвояването  на  ново  умение  до  степен  на  автоматизация,
например четене, писане;



недобри фини моторни движения – напр. трудно контролира химикалката
и пише с грозен почерк и много задрасквания;



слаба краткосрочна памет – трудно запомня инструкции, трудно преписва
от дъската и не запомня какво е било казано/прочетено току- що;



грешки при четенето и писането като пропускане или объркване на звуци и
думи; неправилна подредба на буквите в думата при спелуване;



трудности  при  усвояване  на  цифрите  и  знаците  в  математиката,  при
запомнянето на съобщения, телефонни номера и тяхното набиране;



затруднения при разбирането и пресъздаването на прочетен текст;



кратко задържане на вниманието и слаба концентрация;



хипер- или хипоактивност;



неадекватни емоционални прояви (затвореност или избухливост).

Ясно е, че не е необходимо да са налице всички симптоми, за да се определи
едно  дете  като  носител  на  специфично  обучително  нарушение,   нито   е
достатъчно наличието на един симптом. 

5

Затрудненията  в  овладяването  на  училищните  умения  усложняват
адаптирането  към  училищната  среда  и  изискват  много  усилия  от  страна на
родители   и   специалисти,   за   да   се   преодолеят   дефицитите.  Обикновено
специалните  потребности  на  повечето  ученици  се  установяват  след
постъпването  на  децата  в  детска  градина  или  училище  и  може  да  мине
известно време преди да бъдат констатирани. Нерядко като вторичен проблем
от  затрудненията   в   ученето  могат   да  се  появят  психологически  бариери  в
социалното взаимодействие, саморегулацията на поведението и изграждането
на реална самооценка. Детето се нуждае от подкрепата на обкръжаващите го,
за  да   се   научи   да   изразява   себе   си,   да   се   справя   с   гнева   и   да   побеждава
предизвикателствата.
Добре е да се вземе под внимание и фактът, че затрудненията в училище не
винаги са причинени от невъзможност за учене. 
Тревожност,  депресия,  стресови  ситуации,  емоционални  травми  и  други
състояния, отразяващи се на концентрацията могат значително  да се отразят
върху учебните постижения на детето.

В терапевтичната работа трябва да се има предвид, че няма две еднакви
деца и дори при идентични диагнози е необходимо да се избират подходи,
съобразени с индивидуалните и личностни особености на всяко дете. При
правилен  подбор  на  методите  и  условията  за  учене,  мозъкът  има
способността да се реорганизира

. Откритията в областта на невропластиката

доказват естествената способност на мозъка да се променя през целия живот -
да формира  нови връзки и да генерира нови мозъчни клетки в отговор на
опита и наученото. Тези нови връзки спомагат за усвояването на умения катo
четене и писане, които са били трудност при използването на старите връзки.
На  основата  на  тези  открития,  се  създават  нови  методи  и  иновативни
програми  за  справяне  с  трудностите  в  обучението.  Например  за  деца,  които
имат  трудности  в  разграничаването  на  звуците  в  една  дума  се  правят
компютърни програми за обучение, които забавят звуците така, че децата да
могат да ги разберат и така постепенно увеличават скоростта на възприемане.

III. Приобщаване на децата със СОП и СОТ в училищната образователна
система.

Процесът  на  интегриране  на  деца  със  СОП  в  системата  на  образованието
стартира   след   2002   г.,   когато   са   приети   законодателни  актове,
регламентиращи  необходимите  базисни  предпоставки  за  осъществяване  на
този  процес.  В  подкрепа  на  това  начинание  специалистите  най-често  се
позовават на един документ, послужил като отправна точка за иницииране на
интегрираното  обучение  в  световен   мащаб,   а   именно   –   Декларацията   от
Саламанка,   подписана   от  участниците   в   Световната   Конференция
„Образованието   за   хора   със  специфични   образователни   нужди:   достъп   и
качество”, организирана от ЮНЕСКО и проведена в Испания през 1994 г. В
тази   Декларация   се  посочва,  че  всяко  дете  има  основното  право  на

6