66.
ФИЛОСОФИЯ НА ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ
1.Базови хки на фин.анализ
.ФА може да бъде използван като инструмент за подбор на финансови и /
или капиталовибюджетни инвестиции. Той е инструмент за подбор на източници на финансиране на
фирмата. Чрез него се осъществява рационална оценка на портфейла от ценни книжа, както и
ефективно планиране и прогнозиране на бъдещото финансово състояние и резултати. ФА е пс на
оценяване представянето на отделните структурни единици в рамките на фирмата. Той може да служи
и като инструмент за оценяване на управленската функция във фирмата. Финансовият мениджмънт
винаги трябва да бъде в състояние да отговори на три основни въпроса:
рентабилен ли е фирменият бизнес?;
ефективно ли се използват разполагаемите ресурси?;
свръхзадлъжняла ли е фирмата?
Финансоввият анализ представлява систематизиран набор от техники и инструменти, с чиято помощ
финансовия мениджмънт изследва, оценява, определя и оптимизира своите решения. В резултат на
анализа се извеждат основни връзки и зависимости.
2.
Субекти и обекти на ФА
Субектите на ФА са:
кредитодателите – банки и др.фирми;
портфейлните инвеститори в ценни книжа;
фирменият финансов мениджмънт; други.
Характерно е, че отделните субекти имат общ обект на анализа финансовото състояние на фирмата.
Кредитодателите отпускат в заем капитали (парични и стокови) на фирмата. Търговският кредит е това
икономическо отношение, при което се отлага плащането на паричното задължение по повод
реализацията на стоков продукт. Кредитите
обикновено са с много кратък срок. При определени условия се прилагат и парични дисконти за
особено ранни плащания (например 3/10 нето 100). Други чисто парични кредити могат да бъдат
краткосрочни и / или дългосрочни.
Основен източник са банките. Фирмата може да набере дългосрочен заемен ресурс и чрез емисия на
дългосрочни дългови ценни книжа. Възнаграждението, което се пада на кредитодателя може да е
свързано с определен индекс. Съществува принципна разлика в гледните точки на кредитодателите и
портфейлните инвеститори в акционерен капитал. Портфейлният инвеститор търси възнаграждение под
формата на доход от капитал. Това предполага фокусиране на финансовия анализ върху бъдещите
перспективи за приходи. Кредитодателят се интересува от специфичните условия по кредита, които
засягат механизмите, за гарантиране на кредита. ФА се фокусира върху стойността на заложените
активи и наличието на сигурни нетни приходни парични потоци. Ако е налице искане за кредит с
краткосрочен характер, кредитодателят ще фокусира анализа върху текущото финансово състояние,
степените на ликвидност и обръщаемостта на текущите активи. Наличието на искане за кредит с
дългосрочен хр изисква разширяване обхвата на финансовоаналитичния инструментариум, като се
включи прогнозиране на паричните потоци и оценяване на подългосрочната способност на
предприятието за акумулиране на приходи. Рентабилността се определя като първичен източник на
лихвени плащания. При определени условия тя е и потенциален източник за амортизиране главницата
по заема. Капиталът мобилизиран чрез обикновени акции е основен градивен компонент на постоянните
(финансовите) капитали на фирмата и се квалифицира като рисков капитал. Той осигурява защитата за
привилегирования и заемния капитал. Доходът по капитала от обикновенни акции може да се определи
като остатъчен доход. Притежателите на обикновени акции получават дивидентни плащания едва след
като са удовлетворени претенциите на останалите доставчици на капитал на фирмата, които имат
относително фиксиран характер. Отделните подходи и техники за оценяване на корпоративните ценни
книжа обръщат внимание върху различни променливи, характеризиращи текущото състояние на
фирмата емитент на съответните ценни книжа. Внимание заслужават:
очакваният бъдещ поток от дивиденти;
текущата пазарна цена на една секция на анализираната фирма;
очакваната пазарна цена на акцията на анализираната фирма в края на всяка следваща гадина;
очакваната норма на нарастване на дивидентите;