КУРСОВА РАБОТА

НА ТЕМА:

„ОСНОВНИ ПРАВНИ ИНСТИТУТИ ОТ ТУРИСТИЧЕСКОТО ПРАВО”

1. Същност на туристическото право.

Туристическото право на Република България е съвкупност от правни норми

1

, принципи

2

,

институти

3

,   институции   включително   неправни   регулатори   на   туристическите   отношения,

които определят правния статус на туриста и на туристическите формирования, национално­
правният регламент на туристическата дейност и има за цел развитието и усъвършенстването

на   туризма   и   неговите   дейности   и   повишаване   качеството   на   туристическия   продукт,
утвърждаване на правов ред в туризма за по­пълно задоволяване нуждите на туриста, които са

аспекти на правата на човека в условията на съвременната цивилизация.

Определението   на   понятието   „Туристическо   право   на   Република   България”   съдържа

основния   понятиен   апарат   на   тази   учебна   правна   дисциплина.   Този   понятиен   апарат   е   в
основата   и   има   фундаментално   значение   за   изучаването   на   правната   теория   във   връзка   с

националния туризъм и прилагането на туристическото законодателство.

Туристическото   право   на   Република   България   регулира   обществените   отношения,

свързани   с   развитието   и   утвърждаването   на   индустриалния   туризъм   като   самостоятелен
отрасъл на икономиката на страната.

Туристическото право на Република България има своя специфична правно­нормативна

система

4

 в същността на която е Законът за туризма, който за пръв път урежда комплексно:

държавната политика по туризма, органите и организациите на туризма, реда и условията за
извършване на туристическа дейност и контрола върху тази дейност.

5

а).   Понятието   "туризъм"   е   в   основата   на   туристическото   право.   По   етимология   то

произхожда   от  touriste  (фр.ез.)  tourist  (англ.ез.)   и   има   международно   признание   и   еднакво

значение на всички езици. В основата на това понятие е думата tour, което буквално означава
обиколка,   кръг.   В   практикоприложен   аспект,   понятието   "туризъм"   означава   пътуване"

обикновено  пешеходно   пътуване,  пътуване   за  развлечение,  за  почивка,  с   познавателна   или
културно­просветна цел.

Понятието "туризъм" има гражданственост като пътуване в страната или в чужбина. По

правило туризмът е свързан с организираното начало, с формиране на туристически групи. Но

не всяко пътуване е туристическо.

б). Понятието "турист" е производно на понятието "туризъм" и произхожда от tourisme

(фр.ез.), tourist (анг.ез) и също се основава на понятието tour (фр.ез.), което означава обиколка.
Туристът има свой правен статус.

6

1

 Правната норма е основна категория на правото. Съгласно класическото римско право, понятието норма

произлиза от norma (лат.ез.), което означава правило за поведение, стандарт.

2

  Правният принцип има също латински произход и означава сложносъставна норма  jus  cogens, която е

критерий за законосъобразност.

3

 Правен институт е съвкупност от правни норми и принципи и като институт ­ institutum е структура на

правото, например договор.

4

 Понятието "система" се разбира като комплекс от взаимносвързани компоненти. Вж. Л. фон Берталамфи,

Общая теория систем и критический обзор, М., 1969 г., В.Н.Садовский, Основания общей теории систем, М.,

•1974 г.

5

 Вж.ДВ, бр.71/1998 г.

6

  Статус и статут са правни понятия, които имат приложение в Туристическото право. Статус ­ status

означава положение, състояние; устав, закон или подзако­нов акт. Статус имат физическите лица: статус на

турист, статус на студент, статус на туроператор. Физическото лице може да има правен статус, служебен статус,
здравен статус.

1

Всеки   субект   е   потенциален   турист.   Туристът   е   носител   на   субективни   права   и

юридически задължения. Той може да бъде субект на юридическа отговорност в случаите,
когато туристът нарушава Туристическото право, например уврежда природната среда като

турист.   Туристът   е   физическо   лице,   което   прави   самостоятелно   или   колективно   излет,
екскурзия. Туристът е свързан с движение, което не се абсолютизира, а включва туристическа

почивка, проучване, изобразяване и др. Официално е.признато, че туристът е пътник.

Правото на туризма в Република България се развива заедно с развитието на туризма,

туристическите   услуги,   туристическия   продукт   и   със   своите   регулативни   и   правозащитни
функции съдейства за развитието на индустриалния туризъм у нас. То се развива заедно с

развитието   на   другите   позитивни   науки,   които   имат   отношение   към   туризма,   като:
туристически маркетинг, мениджмент, реклама, телекомуникации, география, история и др.

2.

Източници на правното регулиране на туризма в Република България

В систематично отношение действащите в България източници могат да се разделят на

две категории в зависимост от това дали те са приети от държавата самостоятелно или са

резултат на съгласуваната воля на различни субекти на международното право. От тази гледна
точка източниците биват вътрешноправни и международноправни.

Вътрешноправните   източници   за   регулиране   на   международния   туризъм   са   част   от

цялостната правна система на България. Специфичното при тях е в предмета на правното

регулиране   ­   отношенията,   възникващи   във   връзка   с   туристическото   движение.   Законите,
които се отнасят до туризма, можем да разделим на две групи: закони, които регулират пряко

(директно) отношенията в туризма и свързаните с него дейности; закони, регулираци  тези
отношения непряко (индиректно).

Към първата група закони, изброени в хронологически порядък, се отнасят: Закон за

митниците; Валутен закон; Закон за защитените територии; Закон за паметниците на културата

и музеите; Кодекс на търговското мореплаване; Закон за чужденците в Република България;
Закон за гражданското въздухоплаване; Търговски закон; Закон за туризма.

Втората   група   закони   засягат   косвено   отношенията   в   международния   туризъм,

посредством   съществуващите   в   тях   правила,   уреждащи   отношенията   в   съответния

вътрешноправен отрасъл. Тези закони са: Закон за задълженията и договорите; Наказателен
кодекс; Закон за административните нарушения и наказания.

Посочените   две   групи   обхващат   закони,   съдържащи   разпоредби   с   материалноправен

характер.   Освен   това,   като   особена   група   могат   да   се   обособят   и   законите,   съдържащи

процесуални   правила,   по   които   се   реализират   правата   и   се   ангажира   отговорността   на
чуждестранните туристи. Това са: Гражданскопроцесуален и Наказателноп­роцесуален кодекс

и Закон за административното производство.

Подзаконовите източници за правно регулиране също могат да се обособят в две групи

(без   да   ги   изброяваме   поради   тяхната   многобройност),   в   зависимост   от   това   дали   имат
общоорганизационно значение или регулират специфични за международния туризъм въпроси.

Сред всички тези източници особено е значението на Закона за туризма (ДВ, № 56, 2002

г.,   с   поел.   изм.и   доп.)

7

.  С   него  за   първи   път   се   прави   опит   за  комплексно   регулиране   на

отношенията   в   областта   на   туризма   на   най­високо   нормативно   ниво.   Законът   урежда
организацията и управлението на туризма, като основните му цели са да осигури условия за

развитие на туризма като отрасъл с приоритетно значение, чрез въвеждане на единни критерии
за извършване на туристически дейности и по този начин осигурява защита на потребителите

на туристическия продукт.

7

 ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА; В сила от 01.10.2002 г.; Обн. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г., изм. ДВ. бр.119 от 27

Декември 2002г., ... изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г

2

Законът   регулира   туризма   като   съвкупност   от   специфични   стопански   дейности,

пътувания, участия в културни прояви, форуми и други, осъществявани в туристически обекти
и насочени към създаване, предлагане, реализация и потребление на стоки и услуги, които

формират   туристическия   продукт.   Изведените   от   него   туристически   дейности   са:
туроператорска   и   туристическа   агентска   дейност;   хоте­лиерство   и   ресторантьорство;

предоставяне на допълнителни туристически услуги.

3. Действаща организационно­правна система в областта на туризма

Действащата административна система в областта на туризма е изградена на основата на

Закона за туризма. Законът урежда организацията и управлението на туризма като съвкупност
от специфични стопански дейности. Държавната политика в областта на туризма се провежда

от   централен   орган   на   изпълнителната   власт,   чиито   основни   компетенции   са   уредени   по
следния начин:

1) да разработва стратегия и краткосрочни програми за развитие на туризма;
2) да координира дейността на министерствата и ведомствата;

3) да издава лицензи за извършване на туроператорска и туристическа агентска дейност

по предложение на Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране;

4)   да категоризира туристическите обекти по предложение на Централната експертна

комисия по лицензиране и категоризиране в предвидените от закона случаи;

5) да организира и координира управлението и контрола на качеството в туризма;
6) да организира създаването и поддържането на национален туристически регистър;

7)   да   организира   и   контролира   провеждането   на   национална   реклама   в   областта   на

туризма   и   да   подпомага   туристическите   сдружения   за   популяризиране   на   туристическия

продукт на международния и вътрешния пазар;

8) да ръководи Националния съвет по туризъм и да утвърждава приетата от него годишна

програма за национална реклама;

9) да създава, поддържа и обновява единната система за туристическа информация;

10) да  контролира  дейността  на Изпълнителната  агенция за национална  туристическа

реклама и информация;

11)   да   съдейства   за   изграждането   и   поддържането   на   свързаните   с   туризма

инфраструктура, информационни и резервационни системи;

12) да съдейства за привличане на чуждестранни инвестиции и за реализиране на проекти

за развитие на туризма на национално, регионално и местно равнище;

13) да осъществява международно сътрудничество и да представлява държавата пред

международните организации в областта на туризма;

14)   да   координира   създаването   на   единна   система   за   обучение   и   повишаване

квалификацията на кадрите в туризма съвместно с министъра на образованието и науката,

министъра на културата и министъра на труда и социалната политика.

Нормативно   предвидената   система   от   органи   включва   органи   на   централна   и   местна

администрация.

Централните органи включват: Национален съвет по туризъм и Агенция за национална

туристическа реклама и информация.

Националният   съвет   по   туризъм   (НСТ)   се   председателства   от   ръководителя   на

централния орган на изпълнителната власт (респ. от негов заместник). В него се включват
представители   на   държавата,   туристически   сдружения,   сдружения   на   превозвачи   и   на

потребители и Националното сдружение на общините в България.

Агенцията   по   туризъм   е   създадена   за   да   изпълнява   програмата   за   национална

туристическа реклама, да осъществява методическо ръководство и да координира дейността

3